Модата на татуировки в Русия води началото си от Николай II

Модата на татуировки в Русия води началото си от Николай II

Публикувано от:

В Русия татуировката дойде на мода през деветдесетте години. Преди това рисунки по телата се правеха нелегално, в затворите и казармите. Сега руснаците много обичат да се изографисват с различни надписи и латински афоризми. А също така с йероглифи…. Легалните салони за татуировки се появиха в страната едва през деветдесетте години.

Модата на художествените татуировки в Русия води началото си от Николай Втори, който по време на пътуването си в Япония си направил на ръката татуировка, изобразяваща дракон. Това не останало незабелязано от руснаците и те започнали да си правят различни рисунки по тялото. След Октомврийската революция татуировките се прекратили, но не за дълго. Интересът към татуираните рисунки възникнал в местата за изтърпяване на наказанията.
Доста дълго време татуировката е била отличителен знак на хората от криминалния контингент. От 1937 до 1939 година е съществувала даже забрана за татуировките, но това е било за малко време. След края на Великата отечествена война мнозина от участниците в нея се върнали от фронта с татуировки. Тогава на мода са били портретите на Ленин и Сталин. По-особени по стил са били (а и сега си остават) татуировките на криминалния контингент. Легално салоните за татуировки са се появили в страната едва през деветдесетте години на миналия век.

От казармата

Мнозина от майсторите на татуировката са се увлекли от това изкуство по време на военната си служба. Пьотър рисува добре и затова неговите армейски другари го помолили да им изрисува нещо по телата, макар че по военните правила това е било строго забранено. „Успявах да правя татуировки главно по времето, когато лежах в болницата, там много-много не следяха за това, а и обстановката беше стерилна. Мисля че забраната произтичаше от това, че тази процедура изисква хирургическа чистота. А в казармените помещения може да се внесе при тази процедура всякаква инфекция – казва той. – Налагаше се да пиша разни имена, да рисувам самолети, кораби и танкове, някои искаха и портрети. За рисунките използвахме туш“. След излизането си от казармата Пьотър не е направил нито една татуировка и обяснява, че по принцип не обича по тялото нещо да е изрисувано.
Александър Мосолов от студията за татуировки „Магнум“ пък обратно – след като се върнал от казармата, където се увлякъл по татуировките, започнал да се занимава с това професионално. „Започнах случайно да се занимавам с татуировки. Докато бях в казармата ми направиха една татуировка, и аз започнах сам да си я оправям и да я оцветявам. Направих си сам машинка за това. Момчетата забелязаха това и започнаха да ме молят и на тях да направя подобни рисунки. Оттогава вече 15 години се занимавам с татуиране. Вече имам хиляди клиенти“ – разказва той.
Александър казва, че най-много му харесва да работи в японски стил и да прави цветни татуировки, има обаче и модерни течения, които си избират самите клиенти. „Най-често това са едно-две модни течения и неостаряващата класика. За класика се смятат чернобелия и цветния реализъм, има и типични сюжети с пеперудки и розички, които редовно се повтарят – казва Александър. – До неотдавна беше популярна пънкарската татуировка, сега желаят да си правят изображения като състарени средновековни гравюри и дотуърк, когато от точки се комбинират различни рисунки –  от портрети до орнаменти. Сега в Русия стана популярно и едно немско направление Realistic trash polka – това са едни мрачни и малко нечисти сюжети с някакъв ярък елемент или като че ли напръскани с боя“. Преди около 3 – 5 години имаше много желаещи да получат изображения в стила Old school – примитивни изображения в стил комикс, често пълни с различни идейни символи, сред които има много от морската тематика, а също така – биомеханика – изображения, имитиращи зъбни колелета и друга машинни части, разкъсвания на кожата, а също и разноцветни пипала, прозиращи изпод кожата – разказва майсторът. „ Клиентите най-често си търсят майстор, който да им направи рисунката, която те са си избрали. Ако им харесват птички, търсят си човек, който рисува много птички“.

Приказки и йероглифи

Хората идват при Андрей Барков за сюжети от приказките, само героинята на Луис Карол Алиса в страната на чудесата той е „рисувал“ във всички възможни варианти – и да прилича на игралния филм, и на анимацията, и на илюстрациите в книгата. „Напоследък имах много клиенти, които искаха да им направя рисунка на сова. Изобщо е трудно да систематизирам рисунките, които нанасям по телата на хората, твърде безгранична е човешката фантазия – забелязва той с ирония. – Бих могъл да откроя една многобройна група руски граждани, които идват да си изпишат афоризми, предимно на латински език“.
Неговият колега от студията «Freedom tatoo» Саша също е забелязал любовта на руснаците към различни текстове по тялото. „Преди пет години хората много обичаха да си правят йероглифи, сега се увличат по надписите“ – казва той. – Човек се решава по-лесно да си изпише някаква фраза, отколкото  рисунка, макар че рисунката е по-малко смислово натоварена и след няколко години може да ви омръзне. Най-разпространената фраза сега е „Един живот – една любов“. Хората си изписват  също и различни абревиатури. Що се отнася до йероглифите, които доскоро бяха модерни, то руските майстори ги нанасят по тялото, без да се замислят, какво означават. „ На мен ми е все едно какъв им е смисълът, нека си го знае клиентът. Рисувах йероглифите без да се замисля, не ми и трябва да знам, нека клиентът си знае значението им.“ – добавя Саша. Андрей казва, че хората често грешат като си татуират йероглифи, намерени в интернет, без да проверяват тяхното значение. „Хората избират първото, което им попадне и мислят, че е нещо за приятелство и любов, а пък то се оказва, че йероглифът е прерисуван от опаковка на китайски нудълс. Най-често такива татуировки може да се видят на хора от провинцията, в големите градове подхождат по-отговорно към рисунките върху тялото си“ – уточнява Андрей.
Самият Андрей доста често разубеждава клиентите си да се татуират, особено когато при него дойде някой много млад човек и се вижда, че решението му да си направи рисунка на тялото не е добре обмислено. „Мисля, че до 22-23 години настроенията често се менят, и човек не е готов да избере това, с което ще трябва да живее цял живот, но към 25 годишна възраст хората вече са успели да си направят доста необмислени рисунки“ – казва той.
От друга страна, татуировката може да даде на човека тласък за развитие. Така например, към него за татуировка се е обърнал 63-годишният Хенрих Е. „В продължение на 3 години татуирахме цялото му тяло, – казва майсторът. – Снимаха го известни фотографи и получаваха премии за тези снимки“.