Автор: Марие КРАРУП, Berlingske, Дания
Щом целта оправдава средствата, това би трябвало да предизвиква скептицизъм, но не и у западните страни
„Свободата е наша религия! „Това е написано на гигантски банер на площад „Независимост“ в Киев. Именно тук в продължение на няколко месеца през зимата на 2013-2014 г. – до края на февруари, преминаваха демонстрациите, след което беше сменена властта. Това стана в нарушение на споразуменията и в резултат на процеси, непредвидени в конституцията. Равнището на насилие в тези решителни дни беше много високо. Загинаха много демонстранти и полицаи. Зданието, което сега е затворено с гигантския банер, по време на безредиците гореше и досега не е приведено в ред -три и половина години след… Да, след какво?
Привържениците наричат това „революция на честта“, а противниците – незаконен държавен преврат. Едно е безспорно – споразуменията и демократичните правила бяха нарушени. И това беше истинска революция, както ми каза един украинец, който подкрепя новия режим, когато бях в Киев в началото на юли. По подобие на френската революция.
Когато някой оправдава средствата с целта, на това трябва да гледаме скептично. Но не така постъпват западните страни, Европейският съюз и НАТО. Те се отнасят много положително към промените. Всичко това много прилича на бомбардировките на НАТО в бивша Югославия, които впоследствие също наричаха „незаконни, но легитимни“. Разрешава се да се нарушават правилата, ако това се прави в името на високи цели. И на Запад, очевидно, смятат, че случаят в Украйна е точно такъв.
След Майдана преминаха избори, благодарение на които новото правителство и парламентът днес имат демократична основа. Очевидно е, че правителството не се подкрепя от онези части на Украйна, които се отцепиха след събитията на Майдана. Става въпрос за Крим, който стана руски, и за Донбас, където свирепства гражданска война. Да се говори обаче, че в Донбас има гражданска война, не трябва при никакви обстоятелства. Според официалната версия там е нахлула Русия и нейната цел е да завоюва цяла Украйна, както и постсъветското пространство, а възможно и други части от Европа.
„Кремъл иска да пренапише историята. Кремъл хвърля предизвикателство на демокрацията и правата на човека. Кремъл използва агресивни мерки и подкрепя на държавно равнище тероризма, за да наложи на другите своите национални интереси. Той изкривява факти, ценности, принципи и морални норми. Той използва груба сила и лъжа и ни принуждава да размиваме границите между доброто и лошото, които ние с такава висока цена установихме през XX век.“ Това пише президентът Порошенко в предговора към книга, която аз получих по време на официална среща в Киев. Няма никакво съмнение, че цялото зло произлиза от Кремъл!
Това беше заседание на Парламентарната асамблея на НАТО, на което бяха поканени също така и страни партньори на НАТО. Украйна е страна партньор. Русия също беше от тях, но сега я изхвърлиха. Затова украинците могат да разказват своя вариант на историята без всякакъв риск.
Това, че Крим и Донбас не пожелаха да се подчинят на новия режим, според официалната картина няма никакво отношение. Ако вие говорите нещо друго, вие ставате пета колона, или предател, или агент на Путин.
Новите герои
Това ми разказаха вечерта двама критици на Майдана. Смяната на властта се основаваше върху лъжа за нови времена и нова свобода. Новите управници са също толкова корумпирани, както и старите. Крайните украински националисти и алчните олигарси създадоха алианс, който крепи властта и богатството. Те хвърлиха страната в още по-голяма бедност, отколкото преди, но имат подкрепата на Запада, така че могат да прехвърлят цялата вина на Русия. В същото време те пренаписват историята така, че всичко, което има отношение към Съветския съюз и Русия, е забравено или очернено. Червената армия сега се смята за окупационна сила, а не освободителка от войските на Хитлер.
Вместо това герои станаха онези, които са воювали срещу Червената армия заедно с нацистите. Разбира се, тази част от населението, която мисли другояче, се чувства под натиск. В Крим и Донбас тя е много по-голяма, отколкото на други места.
Един от безкомпромисните украински националисти сега е спикер на парламента. В края на своя реч в Радата, насочена към нас и голяма група войници, той изрева: „Слава на Украйна!“ Това е официалното приветствие, използвано от Украинската въстаническа армия, воювала с Червената армия през Втората световна война. В отговор войниците изреваха: „Слава на героите!“
На същото заседание един от представителите на НАТО каза, че след края на Студената война би могла да се реализира идеята за геополитически баланс и мечтата, че ще се избавим от буферните зони. За съжаление обаче, тази мечта е разрушена от агресията на Русия. Така че засега е отложена.
За каква свобода говори транспарантът на площад „Независимост“? Та такава форма на свобода е болезнена. Вие никога няма да можете да избягате от своята география и история. Този, който смята така, отваря пространство за лъжи и демагогия.
Ние на Запад трябва да помогнем да бъде прекратен конфликтът в Доноас, като въздействаме върху всички замесени в него страни, в това число и върху украинското правителство, вместо да повтаряме измислените истории за всеобемното зло, произлизащо от Русия. Това напълно освобождава украинските политици от всякаква вина и отговорност.
Източник: в. Земя