Екипажът на "Союз-Аполо" на Червения площад 35 година след полета.От ляво на дясно - Валери Kубасов, Алексей Леонов, Том Стафорд и Венс Бренд

Екипажът на "Союз-Аполо" на Червения площад 35 година след полета.От ляво на дясно - Валери Kубасов, Алексей Леонов, Том Стафорд и Венс Бренд

Едва сега Алексей Леонов разкри на американците тайната на историческия полет в космоса

Публикувано от:

Защо след историческия полет са искали да изключат от партията командира на „Съюз 19“? Как руският космонавт пожелал на американците живот, изпълнен със секс? И защо Брежнев заплашил да го прати в карцера? За това и за много други неща пред кореспондента на „Российская газета“ разказва летецът космонавт, два пъти Герой на Съветския съюз Алексей Леонов.

Без гриф „секретно“

-Алексей Архипович, останаха ли още неразкрити тайни около полета „Съюз-Аполо“?

-Не. Макар за една от тях да не съм разказвал дълги години. Това беше научен експеримент, свързан с облитането на „Аполо“ от кораба „Съюз“, който аз управлявах. Имаше строга инструкция – разстоянието между корабите да е минимум 150 метра. Но и на мен, и на Том Стафорд ни беше ясно, че такова разстояние не е приемливо заради големия разход на гориво и най-добре е двойните полети да се изпълняват на разстояние 40 метра.

Обсъждахме този въпрос. Том доказа, че трябва да се лети на разстояние 35-40 метра. Твърдо стоеше на тази позиция. Специалистите – също. Извикаха ме спешно от тренажора. Бързо схванах какво е положението и заех позицията на ръководство, а Том беше бесен, но неговата позиция можеше само да навреди. Измъкнах го в коридора и му казах: „Успокой се. Нали в космоса ще бъдем сами. Ще направим така, както е нужно“.

-Направихте ли го?

Разбира се! Облетях „Аполо“ със „Съюз“-а на 40 метра разстояние и виждах отлично в илюминатора лицето на пилота Венс Бранд. И до днес на никой не му е дошло на ум да ни пита как сме летели, на какво разстояние.

-А защо са били построени наведнъж три кораба „Съюз“?

На първия проверихме всички нови системи: за поддържане на живота на станцията, комуникационни, телеметрични. Плюс всичко, което беше свързано с „Аполо“ – имахме различни системи за сближаване, за атмосферно налягане. Този „Съюз“ излетя половин година преди нашия. Вторият кораб беше просто резервен. А третият беше за истинската работа.

Ловджийският нож помага

-Пет минути преди старта се развалила телевизионната система. Голяма ли беше суматохата?

Голяма. На борда имаше пет телевизионни камери и един комутатор, чрез който Земята можеше да дава команди на всяка камера. А нищо не работи. Вече се канеха едва ли не да спрат изстрелването. Ситуацията започна да придобива политически акцент.

Министърът на средното машиностроене Афанасиев разбра това много добре и даде команда за „необратими процеси“. След това програмата можеше да бъде спряна само аварийно. Докато стартирахме, Земята се оправи в телевизионните камери – оказа се, че не работи само комутаторът, но той пък се оказа в орбиталния отсек.

-Под обшивката на панела?

Да. Започнахме до отваряме панела, а от инструментите имахме единствено ножици, отвертка и клещи. Не знам как, но успяхме да отворим този панел. Стигнахме до комутатора и започнахме да го сваляме. Той се крепеше на четири болта, а те всички бяха покрити с епоксидна смола. Свалихме един, втори, трети и на четвъртия клещите се счупиха. Край. Нямаше с какво да свалим комутатора. Тогава си спомних, че имам ловджийски нож с отвертка. Купих го буквално преди старта. Помня, че платих 5,50 рубли за него.

-Как Ви разрешиха да го вземете на борда?

Разрешиха. Стоманата на ножа, който ни се полагаше по щат, беше много чуплива. Когато казах, че ножът не става за нищо, специалисите не ми повярваха. Взех го и му счупих острието. Те замълчаха, а аз сложих в калъфа моя нож.

-Но и при американците полетът започва с ремонт?

На тях пък им се заклини люкът в стиковъчния отсек. Трябваше да го счупят. И те цяла нощ не бяха спали, но всички бяхме готови за времето на операцията.

„По-добре да беше водка!“

-Известно е как сте се пошегували с американците с водката? В Центъра за управление на полетите знаеха ли за това?

Никой не знаеше. Това си беше изцяло моя идея. Още преди полета намерих етикети на „Столичная“, „Старка“ и „Московская“. Сложих ги в бордовия дневник. След като излязохме в орбита, залепих етикетите на тубичките с борш. И написах освен това цитат от Шекспир: „Ах, как прекрасни били човеците! И как щастлив си с тях, нов свят!“ Направих и приятелски карикатури на всеки един.

Когато след стиковката седнахме на масата, ние с Кубасов вадим тубичките с „водка“. По традиция, за срещата! Американците отказват – не трябва, това е нарушение. И сочат телевизионните камери. Казах им: „Сега ще ги изключа, за да не ни вижда никой! И ги изключих, а от Земята закрещяха: „Включвай!“. Отворихме тубичките, а там… борш. Имаме заснета физиономията на Дик Слейтън, когато каза: „Защо ни излъга? По-добре щеше да бъде, ако беше водка!“ Но никой не повярва, че не сме пили водка. Никой!

-Наистина ли нямаше нито грам алкохол?

Абсолютно.

„Алексей, сбъркай още един път!“

-Разкажете как сте пожелали на американците живот, пълен със секс?

Това е смешно. Когато завършихме цялата програма, имаше банкет. Аз си бях приготвил кратка реч. Казах какво сме направили, какви са отношенията между нас и завърших с фразата: „I want to wish you a successfullife” („Искам да ви пожелая успешен живот“). Но от вълнение изпуснах една буква и се получи: „I want to wish you a sex full life” („Желая ви живот, пълен със секс“). Взрив от смях. Американците започнаха да ръкопляскат: „Никой досега не ни е пожелавал такова нещо от трибуната“.

Минаха десет години, ние отбелязвахме юбилей от полета. И директорът на НАСА Джеймс Флетчер изведнъж каза: „Алексей, имаш думата. И, знаеш ли, сбъркай още един път!“

Защо е нужна Луната?

-Някога Вие се готвехте по лунната програма. Сега като основен приоритет в космоса отново се сочи полетът до Луната. Какво мислите?

През 1964 година, за да се реши програмата с Луната, излезе правителствено постановление, подписано от Никита Хрушчов, в което ясно беше разписано кога, кой, какво и как да прави. А сега това са само разговори. При американците стана авария с ракетата „Дракон“. Впрочем аз не зная, дали корабът загина или не.

-Искате да кажете, че ракетата се е взривила, а корабът може да се е приземил?

А защо се правят тогава спасителните системи? През 1975 година на старта се взриви наша ракета с пилотиран кораб, но спускаемият апарат с космонавтите Макаров и Лазарев беше катапултиран от автоматиката. Те понесоха огромни натоварвания, но останаха живи.

Но да се върнем към „Дракон“а. Този кораб е част от американската лунна програма, от марсианската. Ние сега строим нов пилотиран кораб, който трябва да се връща на земята. Но не всички знаят, че още през 1977 година ние имахме такъв кораб. Построи го конструкторското бюро на Челомей. И един и същи кораблетя два пъти: допълваха го, нещо заменяха и го пускаха. Ние правехме изпитанията с него. Аз лично съм летял с него. А когато Челомей умря, тази програма, както и много други, беше закрита.

-Т.е. ние се връщаме там, където вече сме били?

Така се получава. Трябва ни кораб, който да може да се използва не само в околоземна орбита, но и за полети до Луната, до Марс. Но без решения на държавно равнище нищо няма да се получи. Ако говорим за перспективи, моето мнение е следното: трябва да вървим по пътя на създаването на космически обекти, независимо от орбиталния комплекс. От типа на Хабъл, който е изведен като предприятие в орбита.

-Защо?

Ще обясня. За да се получат лекарства, кристали, метали с напълно нови свойства, е нужна безтегловнност и идеални условия. А какво става на орбиталната станция? Там има шест души, постоянна вибрация. Получават се някъде три часа чисто време за безтегловност. Това не е достатъчно.

Международната космическа станция може да се използва като хотел. А наблизо, ние имаме разработени космически мотоциклети, да се разположат такива производства. И до тях трябва само да се долети, да се вземе продукцията или нещо да се ремонтира. Сега трябва да се мисли в тази посока.

-А Луната?

За Луната ние знаем всичко или почти всичко. Ако ще се лети там, веднага трябва да се строят някакви помещения, удобни за живота на човека. През 1965 година бях научен ръководител на фирмата на Бармин за разработване на лунна база.

-Известният „Барминград“?

Да. Минаха петдесет години, а ние нищо не сме направили в това отношение. Нищо!

-МКС още колко време може да лети?

В момента официално имаме подписани документи за нейното използване до 2024 година. Смятам, че ще се използва и след това.

Източник: Руски дневник