Деветомайското ни разделение е срамно и само наш патент

Деветомайското ни разделение е срамно и само наш патент

Публикувано от:

Само у нас политизираме борбата и победата над фашизма, броим си жертвите, зачеркваме едните и славим другите, делим дори 9 май. Спорим – щеше ли да има ЕС и Европа, ако не беше съветската армия. Спор, вреден и безплоден.

И все пренаписваме история. Защото тя служи на идеологиите.  Не само руснаците, но и навсякъде по земното кълбо, хората се гордеят с борците си срещу Хитлер и ги почитат. При нас това е празник на комунистите, а антифашист и партизанин е лоша дума. Само в България. Другаде по света поне антифашизма и героите си не делят – от срам пред историята.

Да, ама в БГ е БГ реалност – ако хора се съберат пред Паметника на съветската армия да честват героите, е престъпно, комунистическо сборище, което прославя убийци, ще викнат чугуненодесните. И ще вият от обида, и ще организират контрапротести. Е, как да поеме към общо бъдеще такава нация, която още дели миналото си?

Ако погледне човек кои хора отбелязват 9 май с шествие и кои са тези, които си честитят победата, ще остане с впечатление, че само БСП, левите, децата им и ветераните помнят, че е имало Втора световна война, антифашистка съпротива и милиони жертви – само в Русия 27 милиона. Останалите демократи не празнуват такава долна, червеноармейска победа. Те, видите ли, издигат знамето на Европа и честват нейния ден, стараейки се да изтъкват повече заслугата на Чърчил и Рузвелт, за да мълчат за Сталин. Нищо, че сигурно милиони по-малко щяха да са жертвите на войната, ако Западът не бе гледал толкова дълго сеир и кроил планове как, кога и на чия страна да се намеси в офанзивата. Почти на финала, когато победата е предначертана.

После пък, 9 май изведнъж се прекръсти от Ден на победата на Ден на Европа, макар двете да вървят неотлъчно заедно. Защо това е станало в далечната 1985 г. ли? Отговорът е прост – при наличието на тогавашната желязна завеса е трябвало това да бъде западният отговор към парада на СССР, да затисне социалистическия 9 май, за да не комплексира европейците, че някакви си комунисти са им отървали кожата от Хитлер.  Фактически и хронологически, си прилича на чиста кражба на празник.

Но Желязната завеса уж я няма, социализмът падна, а и днес си имаме един 9 май, но с два девиза. Защото празниците, като пренаписаната история, са плод на идеология. Понякога народът я пренебрегва, понякога я прегръща. Не ви трябва социологическо проучване – вижте колко хора, освен официалните лица, се събират на вдигането на флага за Деня на Европа и колко – за победата над фашизма. Чия церемония и чие мото тежи повече – подписът на Шуман или кръвта на загиналите? И защо пак ги противопоставиха, насрочвайки ги в един и същи час?

Днес у нас официално честваме Европа, а неофициално и само някои – победата над Хитлер. И без да се усетим, държавниците ни и ние, прехвърлени с един скок от единия съюз в другия, продължаваме същата линия – на Желязната завеса.

А трябваше уж отдавна да е паднала. Защото, какво друго, освен комплексарщина, е да честваш Деня на Европа, смазана под Хитлеровия ботуш не без услужливата колаборация на не една и две държави-стожери на ЕС, но дума да не обелваш, че въпросната дата я има благодарение на санкционираната днес Русия. И същевременно не санкционираш Украйна – не за престъпленията на хитлеровите бандеровци, а за днешните им нацистки изстъпления в Одеса. Това прави ли те съучастник?

Ясно е, че заради идеологии се пренаписва история, издават се учебници, измислят се церемонии, но нова съвест няма откъде да си поръча човек, особено когато старата тежи.

Източник: kanal3.bg