Руско-турската война – Балада за Мъртвата долина

На руските войни,

загинали край Плевен

 

Тук дори вятърът се задавя

и превръща се, скръбен, на ласка и стон.

Шумят с вековечния спомен дъбравите.

Гълъб вие в топовното дуло гнездо.

Но потънат ли в лунния разлив баирите,

сякаш чули невидим тръбач да зове,

стават мъртвите полкове гренадирски

и отърсват пръстта от коси и нозе.

И се търсят из мрака земляци и набори,

а после, приседнали, шепнешком

припомнят си схватките с турските табори,

Генерала на белия кон…

И ровят в изгнилите сиви шинели

за стиска махорка, за стари писма….

Като дим от гранати мъглите се стелят

и не вижда се дългият път до дома.

Изведнъж някой тихо подема «Дубинушка»

и сякаш зад плевенските височини

блесва Волга, понесла водите си сини

през казашката степ, сред пелина горчив.

Тежко газят вълните гемии тамбовски.

«Хей, братлета, пазете барута сух!»

Волга – разиновска и пугачовска –

с тъжни песни и лебедов пух…

Ей, Русийо, развихрени гриви и версти!

Звън вечерен над вечен покой.

Побеляват войнишките майки без вести,

А тръбачът отдавна е свирил отбой…

Но отново земята могили разтваря.

Чезнат сенки под корени и семена

и покрива ги топлата пръст на България

като майка – заспалите свои чада.

 

Автор:

Васил Аврамов,

учител по български език и литература

гр. Левски