Салафитското сърце на Брюксел

Салафитското сърце на Брюксел

Публикувано от:

Коментар от Барбара Везел, DW.

Ислямският и културен център в Брюксел се намира в парка Сенкантенер в центъра на града. Това е най-голямата джамия в белгийската столица. Тя е само на няколко минути път от сградата на Еврокомисията.

“Ние изразяваме нашата дълбока тъга. С мислите си сме при французите и семействата на жертвите”, казва имамът Мохамед Ндиайе в началото на пресконференция, свикана от Ислямския център. Нейната цел е да се опровергае схващането, според което джамията била средище на салафизма и била допринесла за радикализирането на белгийските мюсюлмани. Пред журналистите имамът изброява на перфектен френски многобройните дейности на храма: освен молитви там се провеждат курсове по арабски език, както и курсове за деца за изучаване на Корана. В Ислямския център се състоят освен това срещи с представители на ЕС и с белгийските граждани. Там се обучават и имами. Ндиайе описва джамията като институция, която е тясно свързана с живота на белгийското общество и която с всички сили стимулира разбирателството между различните култури.

Главният имам Абделхади Сеуиф допълва на арабски, че ислямът е религия на мира и милосърдието и няма нищо общо с терористичното насилие като това в Париж. Директорът на Ислямския център Джамал Моменах, който е саудитец, също не желае джамията в Брюксел да бъде свързвана с радикалните ислямисти в “Моленбек”. Тези хора не разбирали правилно исляма, казва той и допълва, че във всяко голямо семейство в крайна сметка имало и хора, които понякога вършат лоши неща.

Моменах демонстративно избягва да отговори на въпроса защо уважаваната мюсюлманска институция не се е опитала да окаже влияние на отдавна известните ислямистки проповедници на омразата от “Моленбек”. Вместо това директорът казва само, че всеки сам отговаря за действията си. И той говори на арабски, макар че от 3 г. живее в Брюксел. Главният имам Сеуиф пък е в Белгия от 2004 г. насам. И двамата твърдят, че богослуженията на арабски не стимулират създаването на паралелно мюсюлманско общество, защото всичко така или иначе се превеждало и на фламандски. Положителната картина, която рисуват двамата имами, влиза в противоречие с редица критични материали в различни медии.

Само дни преди атентатите в Париж френският “Либерасион” писа, че джамията в центъра на Брюксел от 30 г. насам е свърталище на салафити. Вестникът цитира ислямоведа Мишел Приво, според когото идеологията на салафитите е силно разпространена сред мюсюлманите в белгийската столица. Приво твърди още, че мощното ислямистко влияние е внесено от Саудитска Арабия. Голямата джамия в центъра на Брюксел се финансира от Световната ислямска лига, чиито пари идват главно от Саудитска Арабия. Изграждането на храма започва през 1967-а. По онова време Белгия е в криза. Държавната хазна е празна, а страната търси възможности как изгодно да купува петрол. Тогавашният монарх Бодуен сключва сделка със саудитския крал Фейсал Ибн Абд ал Азис ал Саид: в замяна на изгодните доставки на петрол, Белгия предоставя на саудитците за 99 г. правото да ползват ориенталския павилион в парка Сенкантенер, останал там от едно световно изложение. Освен това белгийският крал предава на саудитските си приятели и грижата по обучението на имамите, от които навремето страната се нуждае с оглед на нарастващия брой мигранти от Африка и Магреба. Това на практика развързва ръцете на саудитската кралска династия да разпространява идеите на салафизма и в Белгия.

През лятото “Уикилийкс” разкри една тъмна страна от историята на джамията, която влиза в противоречие с уверенията на официалните й представители, че се ангажират в името на мира и разбирателството между народите. От разкритията стана ясно, че през април 2012-а белгийското правителство е уведомило саудитския посланик в Брюксел за проблемите, които създава директорът на джамията Халид Алабри. “Неговите проповеди бяха салафитски, антиизраелски, антизападни. Той твърдеше, че салафизмът е по-важен от всичко останало”, разказал един очевидец пред белгийските медии. Речите на Алабри явно са били толкова радикални, че са стреснали дори управляващите в Белгия. В резултат на това Алабри тихомълком е изтеглен от страната. “Изпълнителният съвет на мюсюлманите в Белгия” от години насам се чувства притиснат до стената от офанзивната дейност на саудитската джамия в Сенкантенер.

Имамите на останалите джамии, които са по произход мароканци, разказват, че дори правителството в Рабат изразявало недоволството си от засиленото влияние на салафитите. Белгийският журналист и експерт по тероризма Клод Моник твърди, че големият либерализъм на белгийците по отношение на свободата на мненията ги е накарал в продължение на десетилетия да толерират разпространяването на радикални учения. Той разказва, че в същото време политиците в страната се стараели да запазят социалния мир, затова и не подхващали конфликт с имигрантите. Сега обаче ще е трудно да се наваксат пропуснатите години за борба срещу радикалния ислям, убеден е Моник.

 

Източник:  “Стандарт”.