Паргов: Няма как да не отдадем заслуженото на Русия, победата ѝ промени света към по-добро

Паргов: Няма как да не отдадем заслуженото на Русия, победата ѝ промени света към по-добро

Публикувано от:

Днес отбелязваме Денят на победата и Денят на Европа. По този повод председателят на столичното БСП и член на изпълнителното бюро на партията Калоян Паргов даде интервю пред агенция КРОСС.

– Празнуваме два празника – Денят на победата и Денят на Европа. Можем ли да поставим знак на равенство между тях и има ли някакво противопоставяне между тях.

– Днес празникът, преди всичко е Денят на победата. Наложи се едно подобно клише, но без Денят на победата, нямаше да има Ден на Европа.

Днес е и ден на преклонение на за хилядите загинали за победата на антихитлеристката коалиция във Втората световна война – най-жестоката война и най-кръвополитната.

И разбира се да отдадем заслуженото на руските, съветските воини и на Червената армия. За нейното решително включване във Втората световна война. Ако не беше то, нямаше да се стигне до този изход на войната.

Днес отдаваме почит и на загиналите български войници в заключителната част на Втората световна война – 1944-1945 г. и особено на Първа българска армия в състава на Трети украински фронт под ръководството на генерал Владимир Стойчев в рамките на командването на маршал Толбухин. Благодарение на техния подвиг и тяхното участие, те спомогнаха за освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия.

Всичко това няма как да бъде забравено. Както се казва, нищо няма да бъде забравено, никой няма да бъде забравен.

Почитаме и Деня на обединена Европа. Неслучайно създателите на днешна Европа са избрали 9 май за празник на Европа, за да могат да го съчетаят с Деня на победата – 9 май 1945 г., от което тръгва новото начало в развитието на европейския континент, а и на света, тъй като тази победа промени милиони съдби по целия свят. Към по-добро.

– Несъмнено наличието на два подобни дни на една и съща дата предизвиква и традиционното деление на русофили и русофоби. Смятате ли, че и днес това е така.

-Много се радвам, че днес нямаше контрапротестни митинги против това, което традиционно се случва пред Паметника на съветската армия и против това шествие на „Безсмъртния полк”, което се прави за поредна година. С портретите на нашите герои – родители, баби, дядовци, които са участвали в тези събития. Антифашисти, достойни военни

Което показва, че това разделение се прави изкуствено. И очевидно, че тези, които са го подкладили са сметнали за ненужно да правят такива контрапротести и да правят такова изкуствено разделение на русофили и русофоби. Истината е, че това разделение е един от основните и главни виновници за този Преход и за тези отношения в днешна съвременна България, които ни разделят изкуствено, вместо да сме обединени по ключови теми и проблеми. Говоря не само за политиците, но и за обществото.

Но пак казвам, няма как днес да не отдадем заслуженото на съветските военни, Червената армия, на тази тогава, а и сега велика държава, благодарение, на чието включване е постигнат обрата във Втората световна война и се стига до капитулацията на Германия и до обрата в хода на историческите събития от там насетне. В противен случай може да си представите, ако това не бе се случило, какви щяха да бъдат днес Европа и светът.

– Говорейки за Европа и Русия, няма как да не заговорим за мястото на България, като член на Европейския съюз и като исторически свързана страна с Русия. Как България трябва да намери баланса между Европа и Русия?

– На прагматична основа. Ние сме членове на Европейския съюз и трябва да търсим нашето място в рамките на Европейския съюз с оглед на икономическите ползи и изгоди от това, което се случва в Брюксел и това, което касае всички държави-членки и всички европейски граждани, част, от които сме и ние.

– А какво трябва да е отношението към Русия?

– По отношение на Русия прагматичният подход изисква да търсим икономическите ползи и изгоди, взаимноизгодно сътрудничество, както и разширяване на пазарните ниши за наши български стоки и продукти, макар и във вече деиндустриализирана България, за съжаление. Затова наскоро ние призовахме за обратния процес и рестартиране на индустриализацията, включително и като залагането ѝ като приоритет във всеки един бюджет на държавата с въвеждането на определени механизми. Казвам всичко това, защото от санкциите срещу Русия губи не само България, но и цяла Европа. Мисля, че тези санкции, които разделят на „Против” и „За” Русия, включително и в европейските общества, по-скоро носи негативен ефект върху така или иначе отслабения Европейски съюз, който в момента преживява криза. Криза, в която да намери правилния път към своята реализация в глобалния свят, в който участваме като Обединена Европа, а не като отделни държави.

– И един въпрос извън пряко свързаните събития с днешната дата. На паметника на Съветската армия бяхте заедно с новия министър на отбраната Красимир Каракачанов. Какво е Вашето мнение за неговата идея за връщането на военното обучение?

– Това е стара идея на ВМРО и г-н Каракачанов. Нормално е след като вече е министър да я постави в дневния ред на обществото. Разбира се преди това трябва да разгледаме доктрината за национална сигурност и отбрана. Тя да се осъвремени с оглед на съвременните заплахи и предизвикателства. Очевидно е, че е ако се въведе наборна военна служба, няма как да подготвяме донаборните войници по системата, която познаваме в недалечното минало, по която и аз самият съм минал като войник. Тъй като вече са други заплахите, други са и целите. Имаме оперативни цели, съвместно с нашите партньори от НАТО, и очевидно трябва да се наложи друг тип подготовка на младите донаборни войници.

Разбира се, това би имало и вторични ползи за обществото от гледна точка на подготовката на мъжката част от обществото. Тъй като, примерно едни такива шест месеца донаборна военна служба, биха възпитали доста положителни навици сред младото поколение – като дисциплина, като отговорност и т.н.