Офените: тайната на руските амбулантни търговци

Офените: тайната на руските амбулантни търговци

Публикувано от:

Не е имало в руската история по-закрито и тайно общество от офените. Дори за масоните, които са се обгръщали през вековете с ореола на тайната, е известно много повече.

 Откъде са се появили офените?

2

Съществуват няколко версии, коя от коя по-интересна.

Първа версия: офените са гърци

Най-разпространената версия, най-официалната. Поддръжниците й смятат, че думата «офени» идва от «Афины» (Атина). Тази версия се базира на историческа основа: през XV век е започнало масово преселване на гърците в Русия. Основно са се занимавали с търговия, при това своеобразна. Били са специализирани в продажбата на галантерия, дребни стоки, книги, икони.

Втора версия: офените са евреи

Версията е по-скоро конспиративна, но въпреки всичко има своите поддръжници. Още повече, че тя не отрича първата версия, а в някаква степен я допълва. Евреите са могли да дойдат в Русия както от Гърция, от северната част на Балкансикя полуостров, така и от територията на Хазарския хаганат, който бил разбит като държава, но жителите му не могли да изчезнат безследно.

Трета версия:офените са руснаци

Версиите за «чуждестранния» произход на офените имат своите недостатъци. Първо, каква е вероятността, дошлите в Русия хора да успеят за толкова кратко време (век и половина) да станат толкова многочислена и организирана структура, каквато са били офените в продължение на векове? Вероятността е много малка. Колкото и да е било многолюдно преселението на гърците или евреите, то не би могло да формира цяла «каста», със свой език и създадени традиции в гилдията. Заслужава си да се спрем по-подробно на версията за вътрешния произход на офените.

 Офени и странстващи актьори

Днешната представа за странстващите актьори е доста вулгарна. Представят ги като някакви клоуни, които ходят на кокили, свирят на свирка и събират около себе си тълпи от весел народ. Подобна представа, която сравнява странстващите актьори с народните аниматори – организатори, е доста повърхностна. Да, били са странстващи актьори и най-разпространеният жанр на техните представления е била комедията. Рожби на дохристиянската култура на смеха, те са били гонени и от държавата, и от църквата.

3

В репертоара на странстващите актьори са били епоси, сказания и народни драми, в които се е изразявало недоволството на народа от съществуващите порядки. Дори в драмите, чиито сюжети са били библейските сказания, например за цар Ирод, са се отразявали опозиционните настроения на народа, а в сатиричната драма в най-непривлекателен вид са били изобразявани болярите и духовенството.

През XVI-XVII век странстващите актьори започнали да се обединяват в дружини от по 60-100 човека. Ясно е, че подобни «колективи», разхождащи се наоколо, не могли да не предизвикат подозрения. Освен това, започнали да ги обвиняват в кражби (по свяка вероятност, съвсем оправдано). През 1648 и 1657 години архиепископ Никон е успял да получи укази, забраняващи странстващите артисти.  

4

Забраната си е забрана, но странстващите артисти не изчезнали окончателно. Било опасно да ходят по Русия като странстващи артисти и затова започнали да се превръщат в търговци-разносвачи. През 1700 година започват да се срещат първите исторически споменавания за офените – търговци и техния изкуствен език.

Едно от имената на офените е било “мазыки”, което недвусмислено говори за това, че офените са били съпричастни към музикалната култура, били са своего рода странстващи музиканти, руски трубадури. Имат общо със странстващите актьори, които са играли представленията си под музикален съпровод.

Култът към Троян

Съществува теория, според която и офените, и странстващите актьори са били в началото жреци на езическия бог Троян. Култът към Трояна е съществувал в дохристиянска Русия и дори в доперуновската епоха. Троян е бил триединно божество, съединение на мъжкото, женското и общото начало. В християнската култура триадата се трансформира в почит към Троица.

5

Версията с почитта към езическия култ обяснява и сакралността на езика на гилдията на странстващите актьори и офените. Може би, уличният театър и представленията са били само прикритие за безпрепятственото следване на култа към Троян, а на православната църква тази страна от живота на актьорите-офени й е била известна – оттук идват и гоненията. В състава на трупата актьорите често са имали дресирана мечка. Мечката, свещено животно за древните славяни, освен за всичко останало, е била нужна за извършването на този или онзи обряд.

Тайният език

Интересът към офените се е появил основно благодарение на техния таен език. Ако не беше езикът – нямаше да има тайна, ако нямаше тайна, нямаше да има и интерес. Офенският език е резултат от сливане на заимствания от различни езици и искуствуно словообразование. Най-много са заимстванията от гръцкия. Голямото количество гръцки заимствания в езика на офените през XIX век е накарало известният руски лингвист И.И. Срезневски, изучаващ офенския език, директно да го нарече атински. Но самите офени никога не са търгували в Гърция. Само първите “мазыки” може да се имали търговски контакти с гръцките търговци-имигранти.

6

За съществуването на този таен език е писал в записките си служилият в Русия през 1601-1630 година холандец Исаак Маасс. Освен името, нищо друго не знаем за този език. Споменавал го е и служилият при руския двор англичанин Ричард Джеймс, но и той не е събрал подробни сведения за този език. Можем само да предполагаме, че по времето на заселването на офените във Владимирска губерня, езикът им е съществувал вече от около сто години и се е развивал.

В офенския език е имало и тюркски заимствания, и полски, и марийски. Често към заимстваната дума са добавяли руска представка или наставка, и тя получавала ново и заедно с това привично значение, а в същото време е била непозната за непосветените. Например, донгузятина – свинско месо. “Дунгыз” на татарски e “свиня”, а наставката -ятина, на руски означава месо на животно. “Тугур” на марийски е “риза”. Прибавяйки към думата нужните представка и наставка, лесно се е получавала ясната, но странна за слуха дума «безтугурный», тоест гол.

Но въпреки това, повечето думи в езика на офените не могат да се съотнесат с чужди етимологии. Някои изследователи смятат, че тези думи са били измислени от самите офени. По-правдоподобно изглежда това, че в езика са се преплели диалекти от различни области на Русия, а етимологията на тези думи се е изгубила, поради слабото им разпространение.

Интересно е да се проследи съдбата на думи, чиято етимология може да се установи. Така думата «лох» идва от езика на руските помори. В Архангелска област така са наричали тромавата глупава риба, като правило, сьомгата. Именно в това първоначално значение думата «лох» е използвал поетът Фьодор Глинка. Офените са започнали да използват тази дума в значението на «мужик». В началото думата е означавала неутралното «всеки мъж, който не е офен». Въпреки, че още тогава е имала пренебрежителен оттенък: офените се смятали себе си за по-образовани, грамотни и ловки от обикновените селяни-глупаци. Едва в края на XIX век, когато думата била заимствана от професионалните престъпници, тя получила познатото ни значение: «глупав човек, жертва на престъпление».

7

По същия начин от диалектната лексика дошли в езика на офените думите бусать (по-късно бухать) – пие, клёво – добре, успешно, псалуга – риба, поханя – стопанин, совасьюха – мишка, косать (по-късно коцать) – бие или коли, дермоха – бой, здьюм – две, солоха – жена, хлить (или хилять) – тече, мастырить – прави, строи, конструира. Някои от тях, видоизменени или не, ги използваме в разговорната реч и до днес.

Тайният език на офените не е могъл да не вълнува държавата. Офените са имали уредена търговска мрежа, която не се контролирала по никакъв начин. Владимир Дал трябвало да научи езика на офените. Към него се обърнал през 1853 година граф Л.А. Перовски, глава на Таен комитет към Министерство на вътрешните работи на Руската империя с молба да състави «речник на тайния език на отцепниците».

Към края на 1854 година «Офенско-руският речник» бил готов, а в началото на 1855 година бил завършен и обратният, — “Руско-офенски речник”. Общото число на офенските думи било малко повече от 5 хиляди. Въпреки очакванията, чиновниците не открили в речника никакви «опасни» думи. Освен това, Дал отбелязвал, че думата «офени» е производно от думата «офест», тоест кръст, а самите офени (според Дал) са християни.

Къде са живели?

Територията, на която са живели и са се придвижвали, е много голяма. За основни центрове са смятани Суздал и Владимирска област. На север офените са достигали до Архангелск и Бяло море. На изток са търгували до Урал. На юг по Волга са стигали до Астрахан. На запад са достигали до източна Полша.

8

Жителите от другите области често наричали офените суздала, което означавало «суздалски». Тази събирателна дума изначално от женски род и единствено число с ударение на последната сричка (както при господа и старшина), заедно с думата офеня започнала да означава за всички останали руснаци “неуморими търговци на книги”.

Не е имало по-затворено общество от офените, но при това по-открито в стремежа си да развива грамотността на народа, да показва другата страна на битовата реалност. Влиянието им е било огромно и до ден днешен не е изучено докрай. Офените са били най-дейният слой на населението. За да живеят, буквално е трябвало да се “усукват”. Те се и усуквали, заплитайки следите, говорейки на неразбираем език, причестявайки се с лук, променяйки външния си вид, избягвайки от опеката на държавата. Казват, че и днес те са сред нас. Просто ние сме мързеливи и нелюбопитни, за да ги забележим.  

Превод на руски пословици на офенски език (превод на Колотов А.В.)

  1. Век живи, век учись – дураком помрешь. – Пехаль киндриков куравь, пехаль киндриков лузнись – смуряком отемнеешь. (Човек се учи докато е жив и пак умира глупак)
  2. Кто не работает – тот не ест. – Кчон не мастырит, тот не бряет. (Който не работи, не трябва да яде)
  3. Без труда не выловишь и рыбку из пруда. – Без мастыры не подъюхлишь и псалугу из дрябана. (Без труд няма сполука)
  4. Прошел огонь, воду и медные трубы. – Прохлил дрябу, дулик и фильные фошницы. (Минал е през огън и вода)
  5. Ни кола, ни двора. – Ни брута, ни рыма. (Той няма кол побит)
  6. Муж и жена – одна сатана. – Муслень и елтона – ионый кульмас. (Мъжът и жената са едно цяло)

Алексей Рудевич

Источник: Офени: тайна русских коробейников

© Русская Семерка russian7.ru