Заобиколим, пренебрежим, дори незабележим

Заобиколим, пренебрежим, дори незабележим

Публикувано от:

Кое е общото между р. Дунав, „Южен поток“ и високите технологии – пита ме преди дни приятел от енергетиката.

Видял учудената ми физиономия, побърза да отговори: „И трите заобикалят България“. Факт.
„Южен поток“ ни заобиколи, трансформирайки се в „Турски поток“. Тези дни ни заобиколи и „Балкански поток“.

За онези, които не знаят, така е наречен новосформиралият се алианс, в който влизат Сърбия, Гърция, Македония, Унгария и Турция. Външните министри на балканските страни се събраха на среща миналата седмица в Будапеща, за да обсъдят участието си в газовата инфраструктура, сигурността и диверсификацията на доставките. България не беше сред поканените.
Само преди месец (на 18 март) президентът Плевнелиев при награждаването му с „ERI prix“ в Австрия надълго и нашироко обяснява как страната ни е „незаобиколим фактор в Югоизточна Европа“.

Оказва се – заобиколим е, пренебрежим и дори незабележим. Колкото и политиците ни да се правят, че не е така.

Колкото и да строят въздушни кули от хъбове, даже не един, а цели два и 1000 километра нови газопроводи.

Колкото и да мечтаят за инвестиции в размер на някакви 1 млрд. евро. Няма такова нещо.

Ще трябва да се задоволят с утешителното „България е велика нация и зад нея стои цяла Европа“ на Юнкер и с 38 млн. евро за интерконектора с Гърция.

Толкоз.
Българските граждани пък, обръгнали на какво ли не, ще продължават да търпят дълбокомислените словоизлияния на „експерти“, обясняващи как по тръбите тече „зависимост“ (Меглена Кунева), как „Турски поток“ не може технически да бъде построен (Васил Филипов), как Унгария, Гърция, Сърбия и Турция търсят изолация на България под патронажа на Русия (Огнян Минчев).

Дали? Следващата среща на ниво външни министри е през юли.

Междувременно ще работят експертни групи, които ще обсъждат трасета, финансиране и достъп на трети лица до инфраструктурата.

За нас остава да препрочитаме баснята за лисицата и гроздето, което наглед било хубаво, но … кисело.

Автор: Светла Василева

Източник: http://www.duma.bg