„България – най-слабото звено”

„България – най-слабото звено”

Публикувано от:

С какво е свързан новият етап от противодействието на строителството на „Южен поток”

Министерството на икономиката на България обвини българската дъщерна компания на Газпром в нарушаване на правилата на Еврокомисията. Едновременно с това, българското министерство на отбраната представи амбициозен план за понижаване на „зависимостта на страната от оръжия и компоненти, произведени в Русия”. Експерти свързват тези демарши на България с натиск от страна на Вашингтон, който се опитва да отстрани всяка алтернатива на газовия поток през Украйна.

Компанията “Южен поток България” прекрати регистрацията на поръчки и договори за изграждането на газопровода “Южен поток” на територията на републиката по предписание на еврокомисията.

От българското министерство на икономиката и енергетиката напомниха, че на 7 август министър Васил Щонов забрани работата по проекта, а на 11 август Българският енергиен холдинг (БЕХ) отправи към генералния директор на Газпром Алексей Милер изискване за предприемане на действия по увеличаване на капитала на компанията. Както съобщи ИТАР-ТАСС, на следващия ден „Южен поток България” е подала заявление за увеличаване на капитала, което на 18 август е вписано в Търговския регистър на републиката.Капиталът е нараснал до 397,6 млн. лева (около 200 млн. евро). Министерството заплаши да се обърне към правоохранителните органи.

„Служебното правителство” заработи нетехнически

Припомняме, че проектната компания „Южен поток България” е 50 процента  собственост на Газпром и 50 процента на БЕХ. Всички решения в съвета на директорите на компанията се приемат с единодушие. „Техническото правителство подкрепя проекта „Южен поток” на българска територия, но той трябва да бъде реализиран при пълното съблюдаване на европейските правила”, подчертават от министерството.

Тук е мястото да припомним, че през юни между  правителствата на Сърбия и България избухнаха открити спорове около „Южен поток”. Под натиска на Запада, в това число и скандално известния сенатор Маккейн, в София и Белград обявиха „замразяването” на проекта, но по-късно други членове на правителствата опровергаха заявленията на колегите си.

В началото на август София обаче, все пак отстъпи пред външния натиск и обяви замразяването на проекта. Това се случи няколко дни след като страната изпадна в поредната криза във властта – президентът предсрочно разпусна правителството и насрочи парламентарни избори на 5 октомври, поради което сегашното правителство официално се нарича „служебно”. Експерти не изключват, че поредните упреци по адрес на Москва са пряко свързани с предизборната кампания.

Както припомни анализаторът от ИК “Анкоринвест” Сергей Вахрамеев, позицията на София се промени неведнъж. „Напълно възможно е България да я промени още веднъж още преди да дочака изборите. Смятам, че ако ЕС има еднодушно разбиране за целесъобразността на този проект, то рано или късно разрешението за строителството ще бъде дадено. Всичко, което се случва в момента е свързано с политиката”, поясни Вахрамеев във в. „Взгляд”. Той напомни също, че газопроводът всъщност е необходим и за двете страни.

Други експерти побързаха да заключат, че поведението на България по никакъв начин не е свързано с антируските мерки на ЕС. Правилата на ЕС съществуват отдавна и Еврокомисията е изисквала от България тяхното изпълняване още от 2008 г., счита аналитикът от  RusEnergy  Михаил Крутихин. „България започна да реагира на тези изисквания, когато комисията въведе санкции срещу София заради неизпълняването на изискванията. Украйна и отношението към Русия тук нямат никаква връзка”, счита Крутихин.

Според ръководителя на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов, България е последната страна, която възпрепятства изграждането на „Южен поток”. „Тъй като именно в България газопроводът трябва да излезе на суша, затова София е подложена на най-голям натиск, който в момента се възобнови, тъй като в края на август ще бъдат проведени преговори между Русия и Украйна в Минск. И дотогава Западът, и по-точно Вашингтон, иска да покаже, че алтернативи на газовия поток през Украйна не съществуват”, заяви Абзалов пред в. „Взгляд”.

Впрочем, експертът не изключи, че именно сега позициите на Евросъюза и Вашингтон могат най-накрая да се разминат. „Вашингтон преследва своите цели, свързани с енергийната сигурност – или по-скоро опит да наложи в Европа шистовия си газ. Но Европа не иска да плаща повече за природен газ от една страна, а от друга – е силно зависима от руските енергийни доставки. Разбираемо е, че маневрите около България са елемент от по-сериозна енергийна конфронтация и борба за Европейския съюз  като ключов пазар. Ако погледнем на нещата по-широко, то това е борба за независимостта на икономическата политика на ЕС. И България е най-слабото звено, където се пресичат всички интереси”, предполага експертът.

Алиансът хоспитализира България

На същия ден София огласи друго решение, отново с цел за пореден път да навреди на Москва. Министърът на отбраната Велизар Шаламанов обяви разработването на програма „за намаляване на зависимостта на страната” от оръжия и компоненти, произведени в Русия. Като причина за това решение, министърът изтъкна пред Mediapool.bg високата цена, сложността в обслужването и корупцията при закупуването на техника от Русия.

Както съобщи в. „Взгляд”, в рамките на програмата, която е проектирана до 2020 г., България планира да похарчи 1 милиард лева (680 милиона долара) за закупуване на многоцелеви изтребители, произведени в страните от НАТО, с които да замени руските МиГ-21, МиГ-29 и Су-25, с които армията на страната в момента разполага.

Директорът на Центъра за анализ на стратегии и технологии, член на Обществения съвет към Министерството на отбраната Руслан Пухов, вижда в случващото се няколко аспекта. “Първият е  популистки. Със своята солидарност към Брюксел и Вашингтон новите страни членки на ЕС се опитват да се издигнат, за да получат, както си мислят, политически дивиденти”.

Вторият аспект, според експерта, е свързан с това, че в НАТО отскоро се развива концепцията whole and share, която най-общо казано се състои в следното: за танковете отговаря Франция, за подводниците – Великобритания, а България – за полевите болници. „В рамките на тази концепция редица членове на НАТО е възможно да се откажат от военна и свръхзвукова авиация, – поясни Пухов. – За България притежаването на такава авиация само заради това, че някои български младежи искат да бъдат пилоти, е неизгодно и сложно. Може би, София до последно няма да се откаже от руските самолети, но няма и да купува такива”.

Според Пухов, не е изключена и трета възможност – в България вече така и така е възникнало желанието да задели средства за превъоръжаване, като подобни програми вече са били анонсирани неведнъж. „Но социалните проблеми, неравенството и всеобщата бедност всеки път довеждаха до оттеглянето на тези проекти. София се ограничаваше със съвсем скромни военни поръчки. Възможно е и това да бъде просто повторение на предишните опити”, предполага експертът.