Безсмъртният полк на Севлиево

Безсмъртният полк на Севлиево

Публикувано от:

Повече от сто бойци от община Севлиево „дойдоха“ на 9 май с портретите си

Днес, на 9 май, когато отбелязваме годишнина от победата в най-опустошителната война, Втората световна, парк „Казармите“ в Севлиево приюти своя „Безсмъртен полк“. Повече от сто участници във войната от нашия край „дойдоха“ на празника чрез своите портрети и своите потомци.

Деца издигнаха високо снимките на прадядовците си, улегнали жени и мъже държаха до сърцата си портретите на своите родители. Обединяваше ги едно – паметта. Паметта, която остава за живите, редом с дълга да я пазим за тези след нас. Защото това е и смисълът на „Безсмъртен полк“ – да не забравяме.

Колоната с Безсмъртния полк премина през площада пред Стената на славата в началото на парк „Казармите“ и остана при издълбаните в камъка имена на героите.

Правнукът на Минко Маринов Гълъбов държеше портрета на своя прадядо, роден на 25 октомври 1917 година в с. Млечево, Севлиевска община, подпомагал антифашистката борба в региона, участник в Първата фаза на Втората световна война в състава на Българската армия в боевете при Ниш, Пирот и Косово поле на територията на тогавашна Югославия. Завърнал се у дома и починал на 1 септември 1994 година, на 77 годишна възраст.

 

Седемгодишната Сияна Яkова от Габрово е правнучка на ефрейтор Михаил Иванов Михов, служил като свързочник в артилерията. Сияна не помни прадядо си, който починал твърде млад, но днес, присъединявайки се към „Безсмъртен полк“ с неговия портрет, своята баба и родителите си, показа, че в семейството на ефрейтор Михов паметта е жива.

 

 

Правнучката на геренал-щабен полковник Нено Желязков Христов издигна портрета на прадядо си – един от малцината българи, наградени с орден Суворов трета степен – отличие, което се присъжда на старши офицери за изключителните им успехи по време на бойни действия. Ген.-щабен полковник Христов е командир на Петдесет и девети Пирински полк от 1944 г., на следващата година е назначен за командир на Тридесет и девети четвърти пехотен Троянски полк, а от 1946 г. е началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия. През 1947 г. е на същата позиция в Първа пехотна Софийска дивизия.

Валя Устинова е една от рускините, които живеят в Севлиево. На 9 май сподели, че не спряла да плаче. А в ръката й е портретът на нейния баща ми Петр Гордеевич Петренко /1920 -1991 г. “Баща ми не обичаше да разказва за войната. Искаше да ни спести ужасите, които е преживял. В състава на III Украински фронт той преминава през България. Деня на Победата празнува в Австрия. За свален разузнавателен самолет получава орден “Червена звезда” “.

Галя Найденова също не се притеснява да сподели, че 9 май е извикал силни емоции у нея. И тя държи снимка на баща си – Георгий Иванович Шушунов, който попада на фронта в първите дни на войната. Дотогава е живял в дом за сираци. Бил е минохвъргач в Прибалтика. Участвал е и във войната с Япония. Носител е на много воински отличия, едно от които е “Орден за храброст” “.

Да се изброят имената и заслугите на всички, чиито портрети днес бяха издигнати в парк „Казармите“, е невъзможно. Това, което всички можем обаче е да правим необходимото, за да знаят децата ни що е мъжество и храброст.

Защото свободата най-добре може да се оцени, когато видиш сълзите в очите на един завърнал се от фронта мъж, доживял до 97 години, като Йонко Маринов Цонев от Градище, който днес бе един от шестимата живи ветерани в община Севлиево, които дойдоха на празника за 9 май.

Безсмъртен полк в Севлиево бе организиран от Общинско движение „Русофили“, Българският антифашистки съюз, с подкрепата на sevlievo-online.com и канал “Фокус”, рекламно студио „Гален“, както и кметове на села от община Севлиево и съмишленици.

Тази година бе първата, в която „Безсмъртен полк“ се проведе в града ни, но организаторите се заричат, че така ще е всяка година на 9 май занапред.

Автор:  Емилия Димитрова, sevlievo-online.com