Северноатлантическият алианс е смъртно болен, пише старши научният сътрудник от института „Катон“ и пишещ редактор на изданието „Нешънъл Интерест“ (National Interest/NI) Тед Галън Карпинтър в статия, цитирана от RT, цитиран от „Руски дневник“.
Вероятно именно поради това САЩ, също като останалите членки на НАТО, толкова решително осъдиха опита за държавен преврат и побързаха да изкажат подкрепа за президента на Турция Реджеп Ердоган. Но фактът, че Ердоган успя да потуши този „поразително безпомощен опит да се смени властта“, съвсем не говори за победа на истинската демокрация в Турция, отбелязва Карпинтър. Правителството на Ердоган се възползва от неуспешния преврат, за да проведе мащабна чистка, която засегна не само военните, но и работещите в съдебната система и системата на образованието. Размахът и скоростта, с която Ердоган се разправя с опонентите си, навежда на мисълта, че осъществяването на чистката е отдавна подготвян план, разсъждава авторът на материала. Така, независимо от провала на преврата, в редиците на НАТО вече има страна, която има всички признаци на диктатура, продължава той. Това едва ли ще се хареса на членовете на алианса и разбира се ще предизвика сериозно напрежение и разкол в редиците му.
Но хлъзгането на Турция към авторитаризма далеч не е основният симптом за болестта на НАТО. Много съмнения витаят около най-наболелия проблем за сигурността на алианса – как да се държи с Русия, пише Карпинтър. Повечето източни членки на организацията са склонни на конфронтация с Москва. Те смятат, че и най-малката проява на слабост ще направи Кремъл още по-войнствен. По всичко личи, че командването на НАТО споделя това мнение. Решението да се разположат четири батальона в Балтийския регион и Полша е „символ на решимостта на НАТО да брани дори и тези уязвими членки на организацията“.
Не всички обаче споделят тази враждебна настройка спрямо Москва, отбелязва авторът. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се изказа доста критично за бойните учения на НАТО в Източна Европа, като определи подобни мерки като „контрапродуктивни“. Германия е и един от най-непреклонните противници на присъединяването на Грузия и Украйна към алианса. Известно несъгласие с политиката на НАТО спрямо Русия демонстрират и Унгария и Чехия. Неотдавнашното помирение на Турция с Русия също може да разруши консенсуса за „агресивна политика“ спрямо Русия, пише авторът.
Така евентуалното избиране на Тръмп за президент на САЩ може да стане „последния гвоздей в ковчега на НАТО“, пише Карпинтър. Почти сигурно е, че неговата администрация ще поиска мащабни реформи в НАТО и не е изключено Тръмп дори да се замисли за излизането на САЩ от военния съюз, предполага той. Това ще предизвика сериозен разкол в алианса. Мнозина говорят за „предсмъртно състояние“ на алианса. Много от членовете му обаче предпочитат да отричат действителността, заключава авторът.