NI: Северноатлантическият алианс е смъртно болен

NI: Северноатлантическият алианс е смъртно болен

Публикувано от:

Северноатлантическият алианс е смъртно болен, пише старши научният сътрудник от института „Катон“ и пишещ редактор на изданието „Нешънъл Интерест“ (National Interest/NI) Тед Галън Карпинтър в статия, цитирана от RT, цитиран от “Руски дневник”.

Опитът за държавен преврат в Турция разбуни целия алианс. Ако беше успял, НАТО щеше да се окаже в много неудобно положение, смята авторът. В редиците му щеше да се появи държава с военна диктатура. Макар и подобно обстоятелство да не представляваше сериозен проблем в  годините на студената война, днес ситуацията е съвсем различна. В наши дни алиансът се позиционира като „съюз на просветени демокрации“, затова наличието на една диктатура в редиците му би било също толкова пагубно, колкото и недопустимо, отбелязва експертът.

Вероятно именно поради това САЩ, също като останалите членки на НАТО, толкова решително осъдиха опита за държавен преврат и побързаха да изкажат подкрепа за президента на Турция Реджеп Ердоган. Но фактът, че Ердоган успя да потуши този „поразително безпомощен опит да се смени властта“, съвсем не говори за победа на истинската демокрация в Турция, отбелязва Карпинтър. Правителството на Ердоган се възползва от неуспешния преврат, за да проведе мащабна чистка, която засегна не само военните, но и работещите в съдебната система и системата на образованието. Размахът и скоростта, с която Ердоган се разправя с опонентите си, навежда на мисълта, че осъществяването на чистката е отдавна подготвян план, разсъждава авторът на материала. Така, независимо от провала на преврата, в редиците на НАТО вече има страна, която има всички признаци на диктатура, продължава той. Това едва ли ще се хареса на членовете на алианса и разбира се ще предизвика сериозно напрежение и разкол в редиците му.

Но хлъзгането на Турция към авторитаризма далеч не е основният симптом за болестта на НАТО. Много съмнения витаят около най-наболелия проблем за сигурността на алианса – как да се държи с Русия, пише Карпинтър. Повечето източни членки на организацията са склонни на конфронтация с Москва. Те смятат, че и най-малката проява на слабост ще направи Кремъл още по-войнствен. По всичко личи, че командването на НАТО споделя това мнение. Решението да се разположат четири батальона в Балтийския регион и Полша е „символ на решимостта на НАТО да брани дори и тези уязвими членки на организацията“.

Не всички обаче споделят тази враждебна настройка спрямо Москва, отбелязва авторът. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се изказа доста критично за бойните учения на НАТО в Източна Европа, като определи подобни мерки като „контрапродуктивни“. Германия е и един от най-непреклонните противници на присъединяването на Грузия и Украйна към алианса. Известно несъгласие с политиката на НАТО спрямо Русия демонстрират и Унгария и Чехия. Неотдавнашното помирение на Турция с Русия също може да разруши консенсуса за „агресивна политика“ спрямо Русия, пише авторът.

Но „най-тъмният облак, който се оформя на хоризонта“ за НАТО ще бъдат президентските избори в САЩ, убеден е Карпинтър. Хилари Клинтън е привърженик на идеята да се запази статуквото на ролята на САЩ в НАТО, а Тръмп е на обратното мнение. Той повдигна въпроса за финансирането на организацията и изрази съмнение в разумността на американския ангажимент към отговорностите на страната в рамките на алианса. Той не веднъж е определял НАТО като „остаряла“ организация и е изразявал възхищението си от Путин.

Така евентуалното избиране на Тръмп за президент на САЩ може да стане „последния гвоздей в ковчега на НАТО“, пише Карпинтър. Почти сигурно е, че неговата администрация ще поиска мащабни реформи в НАТО и не е изключено Тръмп дори да се замисли за излизането на САЩ от военния съюз, предполага той. Това ще предизвика сериозен разкол в алианса. Мнозина говорят за „предсмъртно състояние“ на алианса. Много от членовете му обаче предпочитат да отричат действителността, заключава авторът.