Фигурата на бандеровеца Вигенин действа като 10 килограма тротил

Имам един радикален въпрос към ръководствата на БСП и на парламентарната група на «БСП Лява България» – с какво, с какво, ама наистина с какво бе, мама му стара, ви е толкова ценен Кристиан Вигенин? Всеки път,  когато БСП започне ценна инициатива, с която да върне изгубеното доверие на симпатизанти и привърженици, фигурата на Вигенин действа като 10 килограма тротил, които разбиват всяка крехка надежда.

Давам пример. БСП има страхотна инициатива за преразглеждане на санкциите срещу Русия, която тези дни бе отхвърлена за трети път от парламента. Това е силен знак. Знак за това, че някой в БСП все пак е чул гласовете на хората, на обикновените избиратели и вече иска да им покаже, че техният протест, недоволство и гняв са били разбрани. Но в тази прекрасна инициатива има капката катран с марка „Вигенин“. Като парламентарен говорител по темата пак беше пуснат бившият външен министър.

Защо?

Защо?

Защо?

Не съм наясно кой толкова иска да изпере имиджа на Вигенин, но всяка негова дума по отношение на Русия е контрапродуктивна. Казвайки това, не съм изпълнен с омраза към него. Действията му за легитимиране на хунтата в Киев са непростими и незабравими, но тук просто вече не става дума за спасяването на една отделна личност. Тук трябва да мислим за партията. БСП не може да позволи на своя прононсиран бандеровец Вигенин да бъде говорител по най-болезнената за левите хора тема. С какво толкова може да допринесе за нея той? Дори пълното разкаяние и избухването му в сълзи няма да помогнат за подобряване на положението, разберете.

Вигенин е компрометиран и самото му присъствие на парламентарната трибуна напомня за онези мрачни дни на миналата година, когато той плю на съвестта си на социалист, когато предаде всички гласували за него и отиде да стисне ръката на Александър Турчинов.

Заради това, да слушаме как Вигенин ни обяснява, че санкциите срещу Русия са контрапродуктивни, е все едно да слушаме как Степан Бандера чете лекция за хуманизма и милосърдието.

Съжалявам за Вигенин. Той може и да е голям специалист по външна политика(!?). Може и много да разбира от парламентарната работа(!?). Може да е страхотен кадър(!?), но се компрометира веднъж завинаги и за него няма измислен перилен препарат. Който не вярва, да се поразходи из партийните организации и да спомене неговото име.

Тоест, БСП не трябва да робува на виновните сенки от миналото, а да търси нещо ново, свежо, истинско, ако иска да получи автентичен глас по темата, а не бумеранг, който се връща, за да и отсече главата.

Вигенин е точно този бумеранг.

Заради това, всеки път, когато се упражнява по темата за Русия, той пречи.

Защото имаше време, когато Вигенин можеше да говори.

Имаше време, когато можеше да бъде различен.

Тогава той предпочете да мълчи.

Тогава той предпочете да сгъне гръбнак.

Тогава той се подчини на статуквото.

Тогава той обслужи чужди интереси.

Тогава той забрави към коя партия принадлежи.

Тогава той избра да плюе в лицата ни.

Заради това, нека сега да не се разхожда с израз на неясна обида на лицето.

Заради това, сега просто да мълчи!

Толкова много ли искат обикновените социалисти?

Автор: Румен Петков, Доктор по философия, главен редактор на Поглед.инфо

*Заглавието е на Поглед.инфо