Страсти около унгарската АЕЦ

Споразуменията, подписани в Москва от министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, предизвикаха ефект на избухнала бомба. Критиците на Орбан говорят за „продажба на националните интереси зад гърба на парламента” и игнориране на правилата на Европейския съюз. Шефът на канцеларията на унгарския премиер Янош Лазар подчертава, че споразумението с Русия означава за неговата страна „по-голяма енергийна сигурност”.

Главният аргумент на критиците на дело се оказва несъстоятелен. Опозиционерите сочат, че била нарушена точката, приета в Европейския съюз, че всеки държавен проект, в това число в енергетиката, иска провеждане на тендер. Но в случая с АЕЦ „Пакш” подобна норма – поне формално – не е нарушена. Защото тази АЕЦ е построена още в началото на 80-те години с участието на съветски специалисти, а сега става дума за нейното обзавеждане с два енергийни блока плюс към вече съществуващите четири.

Освен това, решението за допълнително строителство на тази АЕЦ бе взето от парламента още през 2009 година, но в течение на пет години нито една чуждестранна компания, освен руската „Росатом“, не бе предложила на Унгария необходимото финансиране на своята заявка, въпреки че в предварителния списък фигурираха френската Areva, американската Westinghouse, а също компании от Япония и Южна Корея. По този начин тендерът не е провеждан далеч не по вина на правителството, а още повече – на Русия.

Критика предизвиква и фактът на предоставяне на Унгария на руски кредит за доизграждането на АЕЦ „Пакш” на сума близо €10 милиарда, което позволи на опозиционерите да говорят, че премиерът Орбан „фактически е продал Унгария на руснаците”.

Но реалната икономическа изгода за Унгария не предизвиква съмнения. Както каза президентът на Русия Владимир Путин, „повече от 40% от обема работи се падат на унгарската страна. Това означава, че примерно $3 милиарда ще бъдат насочени за поддържане на работните места в Унгария, а данъчните доходи в бюджета ще съставят над $1 милиард”. Пък и реалното положение на нещата в отношенията между Русия и Унгария не дават основания за подобни оценки. Тези отношения като цяло са балансирани, така че кредитното споразумение с Русия има трайна икономическа основа. За разлика, между другото, от кредитните споразумения на Европейския съюз с „проблемните страни”, където за никакво равноправие между партньорите и дума не може да става. Освен другото, руското съдействие ще позволи на кабинета на Орбан да продължи борбата с инфлацията и да намалява цените за ток, които през 2013 вече паднаха с 20%.

Характерно е, че примерът на Унгария е явно „заразителен” и за други членки на Европейския съюз, в това число България. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин заяви тези дни, че смята Русия за „стратегически партньор”.

 .

error: Съдържанието ни е авторско!