Превратът в Турция и българските интереси – коментар на проф. Станислав Станилов, зам.-председател на Национално движение „Русофили“

Коментар на проф. Станислав Станилов, зам.-председател на Национално движение „Русофили“

Мустафа Кемал Ататюрк е първият турски политик и националист, който разбира голата истина – само светска Турция има бъдеще като модерна държава. Затова отделя конфесията от държавата, забранява основните символи на исляма в бита, въвежда латиницата.

По-нататък, воден от същото разбиране, създава социалната  база за светско  управление на постосманска Турция: офицерския  корпус, корпуса на магистратите и дипломатическия корпус. Те представляват почти затворени  общества, свързани помежду си с разностепенни роднински връзки, образовани и възпитани от деца във вярност към кемализма. Сред тях не можеха да проникнат ислямисти, тъй като на  юноши, завършили ислямски училища, бе забранено да учат във военни школи и академии и да работят като магистрати и дипломати.

Тези три стълба, на които се държеше турската власт до Ердоган, са създадени от „бащата на турците“ с ясното разбиране, че демократизирането на турското общество е невъзможно и всяка демократично добита и развита власт  води до диктатура и реислямизация.

Още с идването си на власт Ердоган отмени забраните. И резултатът е налице – офицерският корпус, като крепост на кемализма, е разрушен, ислямизмът проникна и сред магистратите, а в дипломатическия корпус  се появиха хора извън неговите традиционни структури.  Сега, след опита за преврат, просто ще бъдат изчистени и последните останки от кемализма. И то не защото Ердоган е диктатор, а защото такива са нагласите в по-голямата част от турското общество.

Подкрепата за Ердоган отвън идва с аргумента, че той е избран по демократичен път. Превратът е осъден като антидемократичен акт. Това представлява вопиющо дипломатическо и медийно лицемерие, защото  Ердоган отдавна е оценен, и то в държавни документи, като проекция на една традиционна турска диктатура. Необходимо е само да се проследят докладите на американски дипломати в Турция, публикувани от „Уикилийкс“. Казано иначе и направо,

подкрепата за Ердоган е подкрепа за бъдещата тирания в Турция

Скитащите  из медийното пространство идеи, че превратът ще го отрезви и той ще хвърли мостове към своите противници, са оценки на добронамерени и наивни хора. Те пропускат нещо много важно в  характеристиката на турското общество,  което се  съдържа в една от основните ценности на исляма – отмъщението! Малцина забелязаха как  още преди да стане ясно  дали опитът за преврат ще бъде потушен, президентът каза, че виновните ще бъдат наказани с всичката строгост на закона. Това бе повторено  и от министър-председателя.

От турската политическа практика се знае, че тук законът е споменат pro forma. А иначе наказанията ги видяхме още първата нощ – отказалите да стрелят срещу  протестиращите и предали се войници  бяха линчувани от тълпата, събличани голи и гонени по улиците, един беше обезглавен…

От привържениците на Ердоган непрекъснато се чуват призиви за екзекуции! Тази картина е част от турското битие, от битовата култура на османския ислям. Някои от сцените на насилие, разпространени в медиите, могат да бъдат сбъркани с кадри от „Ислямска държава“. Ето как е  бил разбран и до какво доведе призивът на Ердоган  привържениците му да излязат на улицата.  Затова и думата „демокрация“  тук не трябва да се споменава. Или,  ако се споменава, винаги да бъде с уточнението „турска“  или „по турски“.

Всеки народ заслужава своите управници, защото понякога сам си ги избира. Това  не е цялата истина, но представлява онази част от нея, в която лидери се ползват с изключителното доверие на повече от половината общество. Тези лидери могат да управляват решително, защото имат истински мандат. Такъв е Реджеб Ердоган. И по тази причина той засега не може да бъде свален с преврат.

Тук идваме до темата за преврата и българските интереси. А тя вече се коментира в рамката на стандартната дипломатическа лексика с баналните  изрази за „приятелство“  и „добросъседство“.  Ако се погледне от геополитическа гледна точка, постосманска Турция винаги е била и остава най-сериозният геополитически противник и постоянна заплаха за българите и тяхната държава. Добросъседските отношение с нея са трудно дело, в което обикновено българската политика не е много успешна. Въпреки това, светска Турция можеше да се държи на дистанция, особено чрез постоянната закрила на българите от страна на Русия. Сега тази закрила липсва, а реислямизацията прави наследниците на Османската империя изключително агресивни, дори срещу свои.

Не можем да очакваме  добро от този преврат, защото реислямизацията ще продължи

А с нея ще продължат и все по-големите претенции към българския суверенитет. Не бива да се забравя, че цялата конфесия на турската диаспора в България се управлява от Турция чрез правителствената агенция по религиозните дела (ДИАНЕТ) с бюджет 2,5 милиарда долара. На практика поддържаните с турски пари близо триста турски духовници, наричани учители, представляват добре развита агентурна мрежа. След  неуспешния опит за преврат и ускоряването на реислямизацията на турското общество от все по-силния Ердоган  процесът непременно ще се прехвърли у нас…

Дали обаче българската власт разбира това, е много съмнително.