От глупост на глупост

Издирващите „руската заплаха“ под път и над път са на път да ударят дъното, ако изобщо има такова. Бившият ни посланик в Москва Илиян Василев имал информация, но нямало да каже подробности, че руски инструктори обучават хиляди български националисти, за да защитавали България от бежанците и „турската опасност“. Ужас, докато Плевнелиев и Ненчев вардят с флотата руснаците да не десантират при руските русалки на плажа в Поморие, братушките вече били чак на турската граница. Друг известен капацитет по „руската заплаха“ – депутатът от ГЕРБ Методи Андреев, пък се оказа по-бдителен и от граничарско куче. В резултат на негово питане до премиера разбрахме, че световнонеизвестен руски социолог написал нещо в световнонеизвестен руски сайт, което се оказало едно нищо според ДАНС. На всичкото отгоре то вероятно не е четено от 99,99% от българския народ, а само от Методи Андреев. Добре е, че има такива като него, за да научаваме какво ни готвят „източните варвари“ по израза на Огнян Минчев.

Подобни персонажи има обаче и в други страни. Трудно е дори да ги наречем русофоби, по-скоро става дума за русошизофреници. При тях в едно са се събрали образът на „агресивната Русия“ и този на „загиващата Русия“. Тя е на път едновременно да фалира, разпадне, измре и изчезне, и в същото време ще ни завладее, окупира, пороби с помощта на „хибридни атаки“, както дитирамби военният ни министър. Например „Гардиън“ смята, че Путин е дал команда за сбиванията между руски и английски фенове във Франция. Той го е направил, за да покаже руската мощ, анализира изданието.

„Аз наистина не разбирам как 200 наши запалянковци са набили няколко хиляди англичани, не разбирам“, бе удивен руският президент. Ние също не разбираме как може да се пишат и говорят такива епични глупости. Но проблемът е там, че те не са безопасни. С безотговорните приказки за руска заплаха, която скоро ще потече и от чешмата, се цели формирането на определен образ на Русия в масовото съзнание, който да подготви почвата за нови по-страшни внушения. За справка поведението на британската преса преди Кримската война.

Автор: Георги Георгиев, в. „Дума“