Поредният терористичен атентат разтърси Европа. Пак.
По радиостанции, ТВ канали и Интернет вестници заваляха тревожни новини като военна сводка от местопроизшествието. У аудиторията се появи усещането, именувано с психологическия термин „déjà vu”. „Ресентиментът” (нали сме на франкофонска вълна, в знак на солидарност?), че този филм на ужасите вече сме го гледали, при това нееднократно. Сякаш някой маниак кинооператор ни е затворил в киносалона си и ни пуска една и съща филмова лента, в която хората-бомби ни преследват навсякъде – в търговските центрове, в кафенетата, в концертните зали, по стадионите, в метрото, в летищата. Докато трилърът стане част от ежедневието ни…
А монотонно ръмящият дъжд навън усилваше минорно-деприсивните настроения. След рефрените „Je suis Charlie” и „Je suis Paris” се появи и репризът
„Je suis Bruxelles”
, както удачно го дефинира жена ми.
На фона на трагедията, клишираните речи постфактум на европейските лидери звучаха неубедително. И не защото спец-службите им носеха вина за неадекватна превенция срещу екзалтацията или безумието (според гледната точка) на камикадзетата. Слушахме все същите заучени фрази, долавяхме фалш и управленческа безпомощност. Впечатление, хванато точно и от медиите. Явно, и общественото мнение разви нетърпимост към щампованите дискурси на евро-елита.
И в този словесен резонанс чухме и
родните ни управленци.
Най-визираният ни политик, премиер-министърът на родината ни заяви:
„Най-нечестно е да се случи това на Европа днес”.
Какво да разбираме под „нечестно” – незаслужено ли? Тъкмо напротив, г-н Премиер – абсолютно закономерно е това да се случи в Европа. Не си ли спомняте кой създаде терористичната организация на Осама Бин Ладен, прераснала впоследствие в „Ал-Каида”, кой формира „Ислямска държава” и „умерената сирийска опозиция”, преследвайки свои гео-стратегически цели в Афганистан и Близкия Изток? Кой организира арабските „пролети” през последните години? Това бяха САЩ, с активната поддръжка на Западна Европа. Забравихме ли, че Саркози пръв атакува с авиация Либия, което доведе впоследствие до евро-американска коалиция, предизвикала сваляне на режима и гражданска война в страната, която и сега е раздирана от междуособиците между отделни племенни кланове и местното крило на „Ал-Каида”?
Ако все пак има нещо нечестно в случилото се в Европа, то е, че терористичните актове са насочени срещу мирни граждани, а не срещу демагогските европейски правителства.
Подобни мисли изрази и евро-комисарят Кристалина Георгиева (цитирам по памет): „терористичните групировки нямат желание да спечелят умовете и сърцата ни”. А защо да имат такова желание, г-жо Георгиева? Европейците да не би да искаха да им печелят „умовете и сърцата” по време на многовековната си колониална политика в Третия свят? Или целяха само природните им богатства?! Да си припомним причините за двете световни войни – именно амбициите на големите европейски държави да преразпределят световните колонии. Да не мислите, че тези исторически войни нямат отношение към ставащото днес? И какво донесе Европа на колонизираните държави? Експлоатация, бедност и омраза към завоевателите.
По закона на възмездието, Европа сега отработва лошата си историческа карма …
И като се сетя, че тази жена (зам.-председателят на Европейската комисия) искаше да ни решава демографската криза с мигранти от бившите колониални региони, само мога да си представя с какви чувства същите биха се включили в единението на нацията – с исторически заложената си обида и летаргичното си чувство за реваншизъм към европейците. Г-жо евро-комисар, да заемаш висок пост в бюрократичната йерархия не означава автоматично и да имаш далновидно гео-политическо виждане.
Какъв е изходът?
Мнозина си задават този въпрос, мас-медиите го мултиплицират. Мислещите хора у нас вече видяха отговора – обединение на САЩ, Европа и Русия за противодействие срещу ислямския екстремизъм. Оставяйки настрана собствените си интереси (включително и юридически спорните „американски интереси”!) в името на голямата цел – неутрализиране на световния тероризъм.
Пръв го изрече Кисинджър, още в началото на Украинската криза, днес го чуваме вече и от наши анализатори (сутринта само излъчиха две подобни мнения по Националното радио: статия във в-к „Земя” и изказване на един наш бивш зам.-министър на външните работи). А именно – гореспоменатият съюз за противоборство срещу новата форма на съвременна война – терористичната.
Както репликира преди време говорителят на Руското Министерство на външните работи Мария Захарова на анти-руската истерия на друг наш политически „мислител” – Президента на страната ни: „Русофобията днес вече не е на мода“!
Автор: Георги Вълков, д-р инж.