Je suis човек

Je suis човек

Публикувано от:

Je suis Charlie! В началото на годината след терористичната атака във френската столица срещу сатиричното издание “Шарли Ебдо” и последвалата драма в еврейския магазин всички бяха Шарли. В знак на съпричастност. Всички демонстрираха солидарност, сила и обединение срещу врага в лицето на тероризма. И европейските лидери показаха, че не ги е страх, помпозно дефилирайки по улиците на Париж, заедно срещу врага.

И какво от това – терорът няма спирка. Днес ставаме свидетели на същото поведение, което по своята същност е естествена човешка реакция на състрадание. Днес всички са парижани и качват снимки във Фейсбук на фона на френския флаг. Само че цялата тази съпричастност изглежда също толкова лицемерна, колкото и в началото на годината. Защото жертвите нямат флаг, нямат националност, нямат религия…

Жертвите са жертви и толкоз. Жертви са убитите от “Ислямска държава” близо 50 души миналата седмица в Бейрут, жертви са загиналите над 220 пътници в руския самолет, вероятно свален над Египет, жертви са близо стоте души на кървавия атентат в Анкара… Жертви са невинните хора, които ежедневно биват убивани при атентати в Близкия изток – там, където западната цивилизация опита да наложи своя модел на демокрация, но вместо това с действията си затвърди хаоса. Хаоса, от който се раждат джихадистките групировки, от който се пръкна и “Ислямска държава”.

Лицемерното състрадание и маршовете на солидарност са само поза, от която полза няма. Нужна е твърда ръка, която да изкорени чудовищния терор. С пиано и сълзи на съпричастност не става. Само че, както много добре знаем, интересите са по-силни от справедливостта, от идеята за един мирен свят. Тези, със заслугите за появата на групировки като “Ислямска държава”, тези, които ги спонсорират, просто не желаят това, а в същото време подсмърчат тъжно. Сега разбрахте ли какво направихте, попита руският президент Владимир Путин пред Общото събрание на ООН неотдавна. Дали сега Европа прозря, че е време да се събуди и да осъзнае суровата реалност, а не да се крие в имагинерните си светове на ценности и идеали?

Само мъртвите виждат края на войната, е казал Платон. Докъде трябва да стигне светът и колко още хора трябва да загинат, докато онези там, дето го ръководят, проумеят, че разделението и противопоставянето вредят, че истинският враг в лицето на джихадизма може да бъде победен единствено с общи усилия. Все пак проблясва надежда в думите на върховния комисар по външната политика на ЕС Федерика Могерини, че е нужно обединение на международната общност срещу общия враг. Европейци, араби, Изток и Запад – всички са жертви.

А аз съм човек и искам да живея! Моля се не само за Париж, моля се за човечеството.

Автор: Кристиела Симеонова

(Коментар във в. “Дума”)