Новите петролни шейхове се намират в Америка

Новите петролни шейхове се намират в Америка

FAZ: Петролното богатство се преразпределя

Публикувано от:

Поевтиняването на петрола дава повод за преоценка на твърдения, считани за непоклатими истини. В момента тече огромен процес на преразпределение на богатство, твърди Холгер Щелцнер от “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, цитирани от DW.

Изведнъж светът беше залят от евтин петрол. А не бяха ли ни уверявали, че иде краят на петролната ера? Не се ли твърдеше, че цената на петрола ще расте неудържимо, което правело енергийния обрат в Германия направо изгоден? Не ни ли обясняваха, че страните от ОПЕК ни налагат определени цени на петрола? И не трепереше ли още от 70-те години насам светът от картела на страните-производителки на петрол?

Очевидно ще трябва да преразгледаме някои свои предишни убеждения. От лятото насам петролът поевтиня с 40 процента. ОПЕК гледа безпомощно как цените продължават да падат. На последната си среща картелът беше принуден да развее бялото знаме. Американците сломиха мощта на картела.

Печеливши и губещи

Новите шейхове са от Северна Дакота и Тексас. Благодарение на оспорвания от екологична гледна точка метод, наречен фракинг, САЩ се превърнаха и в енергийна суперсила. Американците вече изпреварват руснаците и саудитците и заемат челна позиция в списъка на най-големите страни-производителки на петрол. За потребителите и страните-вносителки на петрол това е просто благодат. Поевтиняването на петрола се отразява на световната икономика като гигантска конюнктурна програма или като глобално намаляване на данъците. Едно огромно богатство се преразпределя в момента от производителите към потребителите на петрол. Ефектът от това се изчислява на 1,3 милиарда долара. Това може сериозно да стимулира слабия икономически ръст в големите страни-вносителки на петрол като Япония, Италия или Германия. Тъй като поевтиняването на петрола натиска надолу и инфлацията, централните банки по всяка вероятност ще разхлабват още повече паричната политика поради опасения от дефлация.

За Америка евтината енергия е двигател за реиндустриализацията на страната.

Защо обаче точно Саудитска Арабия, най-важната страна от ОПЕК, е срещу намаляването на производството? Спекулациите по този въпрос не спират: дали не става дума за някаква стратегия? Може би Рияд се съюзюва с Вашингтон, за да принуди Иран или Русия да клекнат? Или пък саудитците са решили да добиват колкото се може повече петрол, за да могат с ниските си цени да спрат бума в Америка?

Колко още трябва да падне цената на петрола, за да станат нерентабилни новите американски находища, засега никой не знае. Включително защото разходите на отделните производители в САЩ се формират твърде различно. Има правени изследвания, според които още дълго време фракингът ще бъде рентабилен спрямо сегашните нива на цените. Освен това фракингът е възможен и на други места – например в Канада, Китай и дори в Европа.

Геостратегически последици

Геостратегическите последици от това развитие засега изобщо не могат да се предвидят. Трайният икономически или дори военен ангажимент в Близкия и Средния изток ще става все по-маловажен за американците, стига да не се отнася до сигурността на Израел. Европа обаче си остава само зрител при преразпределението на енергийните пазари. Като производител, а и като потребител на енергийни ресурси, европейците играят твърде второстепенна роля. Евтиният петрол ще създава проблеми на Германия, която сама си избра ролята на образец в опазването на климата. Кой би могъл например да убеди собствениците на къщи да влагат купища пари за топлоизолацията им, след като тези разходи далеч надхвърлят ползите от скъпото саниране? Да не говорим за това, че ползите от тази топлоизолация също са спорни. Ако дизелът и бензинът продължават да поевтиняват, това ще намали привлекателността и на електромобилите, тъй като цената на електричеството няма да пада със същите темпове. Производителите на електромобили неминуемо ще са принудени да искат все повече държавни субсидии.

Така нареченият екологичен ток се субсидира много силно от германската държава. Почти навсякъде в света е точно обратното – там се стимулира потреблението на фосилни енергийни източници. Възможно е в страните с петрол да нараства загрижеността от това, че природните им богатства не са чак толкова ценни, колкото са предполагали. Разбира се, че в дългосрочна перспектива бъдещето принадлежи на възобновяемите енергийни източници. В крайна сметка хората в големите световни градове искат да дишат чист въздух. Следователно е възможно, някоя страна-производителка на петрол да се опитва на бърза ръка да вземе що-годе прилични цени за своите суровинни запаси.

Твърде възможно е петролният бум да постави под въпрос издигнатия от някои среди на Запад постулат за границите на икономическия растеж.

Автор: Холгер Щелцнер (Франкфуртер Алгемайне Цайтунг)

www.faz.net