Donald W. Garner: Разрушаване на ИДИЛ с истински съюзници: Асад, Русия и Кюрдите

Donald W. Garner: Разрушаване на ИДИЛ с истински съюзници: Асад, Русия и Кюрдите

Публикувано от:

Обещанието на президента Обама по телевизията на 9/10/14 да разруши ислямската държава чрез създаване на съюз на засегнатите, беше необходимо в САЩ и може да проработи, ако той избере подходящите съюзници, но изборът не е лек. Той напомня на избора, пред който се изправи Франклин Рузвелт през 1941г. Нацистката военна машина беше нападнала Русия и беше пред вратите на Москва и Ленинград, когато президентът Рузвелт направи трудния, но мъдър избор да подкрепи Сталин. Въпреки убийствата на десетки милиони невинни руснаци, решението на Рузвелт да изпрати милиарди в оръжия на този най-жесток диктатор беше решаващо за предотвратяването на Холокост с много по-зловещи мащаби. По-добре комунистическа Източна Европа, отколкото нацистка Европа.

Рузвелт не си мръдна пръста да е се кара на Сталин и Хитлер за тяхното управление, нито предложи нещо толкова глупаво като 500 м. $ за съживяване на разбитата белогвардейска армия. Вместо това той просто разбра, че Сталин е по-малката опасност за света, не Хитлер. Разбира се би било по-добре да ги няма и двамата, но не успяхме. Още тогава нашите политици разбраха, че много често „ най-доброто” понякога затрива доброто.

Сега президентът Обама трябва да избира по-малката злина. Сирия ще стане новият ИДИЛ халифат, или президентът Асад ще остане. Тъй като няма възможнст да махнем и двете, защото не можем да изградим постоянни окупационни сили, сме изправени пред избор. И сме много по-добре с Асад. Асад не е заплаха за Америка, не е заплашвал Израел и е единствената сила в Сирия, която няма да посегне на древните християнски общества от Леванта, или кюрдите от северна Сирия. Асад не е добро момче,но не е ИДИЛ.  Ако правителството му получи 500 те милиона долара (разбира се под строг контрол), той би ги употребил много по-добре отколкото измислените войни на Свободната сирийска армия.

Ние просто се залъгваме, ако си мислим че ще намерим и обучим този тип ислямски бунтовници, на които можем да вярваме, че ще воюват и ще воюват само срещу ИДИЛ. Ако намерим ислямисти, които се предполага да са  умерени, ние рискуваме тотален хаос в Сирия, елиминирайки управлението на Асад. Мислете си за Либия 10 пъти!

Обама трябва да приеме факта, че Арабската Пролет, която той толкова подкрепяше, не се състоя. Когато Обама помогна за отстраняването на Кадафи (и то след като той се отказа от програмата си за атомно оръжие), какво получихме? Убийствена анархия, която струва живота на нашия посланик и обещание да се превърне в още едно бойно поле на ИДИЛ. Обама беше доволен, когато Мубарак от Египет беше разпердушинен, но тогава мюсюлманското братство взе превес и наложи истинска ислямска тирания. Какво направи Обама – отряза военното сътрудничество и помощ с новото светско военно правителство, и успя да спечели омразата на всички в Египет към нас.

Нашият най-силен, най-сигурен съюзник в Близкия Изток е Русия. Тя има достатъчно опит в отношенията си с радикалния ислям и връзката й с режима на Асад ще направи нашите усилия видими по този дълъг път. Като нация трябва да се събудим и да видим грубата реалност, че ислямът продължава своята война срещу Запада, започната през 14 век. Така излиза, че Русия е нашия естествен съюзник в този тревожен свят. Като начало – показвайки здрав разум, администрацията да се договори с Путин за санкциите и Украйна и да продължи с трудната работа по унищожаването на ИДИЛ. Ако директна подкрепа за Асад и работа с Русия предизвикват чувство на гадене в Обама с неговото фино чувство за справедливост, то поне да даде на Сирийските кюрди оръжията и обучението, от което се нуждаят за да се бият с ИДИЛ. Кюрдите не се опитват да свалят Асад и само на тях може да се има доверие, че ще се бият само с ИДИЛ. Те просто се опитват да се отделят в анклав на север, не да превземат Дамаск и да започнат да избиват шиити и да режат християнски глави. Сирия сега е сърцето на ИДИЛ и това сърце може да бъде изтръгнато само от кюрдите и Асад, защото те са единствените играчи, които с техните ограничени амбиции могат да образуват работещ съюз.

Администрацията на Обама просто трябва да признае, че винаги когато сме нахлували в ислямски държави, винаги сме ги оставяли много по-нещастни и опасни от преди. В последните 40 години всеки американски президент, освен Джордж Буш старши е грешал сериозно при вземането на решения за употреба силата на Америка и последствията от това са компрометирали нашето присъствие в света на исляма и нашата национална сигурност. Картър помогна да бъде сменен шаха на Иран с Аятолаха, докато Рейгън помогна на Ал Кайда да убие комунистическия режим на Афганистан и да го замени с талибаните. Клинтън нападна Сърбия, бомбардира Белград и създаде мизерната мюсюлманска държава Косово. Путин обича да дава Косово за пример, за да оправдае своята интервенция в Украйна. Но най-доброто от всичко – Джордж Буш нахлу в Ирак (след като страната предаде всичките си оръжия за масово унищожение) и сега Ирак се придвижи от изолирана диктатура до жалка унищожена държава, която е рай за най-лошите от джихадистите. Халифатът на ислямската държава, който сега управлява от Мосул по-голямата част от Ирак, щеше още да си чете Корана в затвора, ако Саддам Хюсеин беше  жив.

Тъжно, но американската наивност улесни разпространението на метастазите на радикалния ислям и ние платихме за това на 11.ІХ, и все още плащаме за това и днес. Нашата американска, оптимистична (без основание разбира се ) доктрина за ислямските държави изглежда така – прекрасен сват, свободен от всички лоши хора, който магически ще се появи, ако ние само осигурим на всички мюсюлмани възможността да разкъсат своите държави на парчета.

Надявам се, че Конгреса ще се събуди за реалността в Сирия, Ирак и ИДИЛ и ще откаже на Обама да даде нашата вяра и оръжия в ръцете на „умерените ислямски бойци”, които искат да свалят нашия истински ужасен съюзник – президента на Сирия Башар Асад. Тези, които гласуват за стратегията на Администрацията да се свали Асад, би трябвало да обяснят защо замяната на Асад с ИДИЛ е добра за Америка. Сигурно Халиф Ибрахим Ал Багдади се моли всяка нощ, затова конгреса да даде на неговите най-слаби врагове тонове пари и модерно оръжие. Това даже ще бъде по-лесно за ИДИЛ, отколкото прибирането на американските оръжия, оставени от иракската армия в Мосул.

Когато опре до Арабския свят, Америка демонстрира изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор. В Близкия Изток само кюрдите, сирийското правителство и Русия са тези, чийто интереси съвпадат с американските.

 

 

 

Professor of Law, Donald W. Garner