6 тайни на династията Романови

6 тайни на династията Романови

Публикувано от:

Историята на династията Романови може да се чете като детективски роман. На всяка крачка – бели петна. Произходът на династията, историята на герба и обстоятелствата около възцаряването им на престола: до ден днешен историците не могат да трактуват всичко това еднозначно.

1 Пруският произход на династията

За родоначалник на династията Романови е прието да се смята боляринът Андрей Кобила от двора на Иван Калита и сина му Симеон Горди. Почти нищо не знаем за живота и произхода му. В летописите той се споменава само веднъж: през 1347 година е бил изпратен в Твер за годеницата на великия княз Симеон Горди, дъщерята на тверския княз Александър Михайлович.

Оказал се по време на обединяването на руската държава с нов център в Москва на служба при московския клон на княжеската династия, изтеглил за себе си и за рода си «печелившия билет». Генеалозите говорят за многото му потомци, които са станали родоначалници на много благородни руски родове: Семьон Жеребец (Лодигини, Коновницини), Александър Йолка (Количеви), Гавриил Гавша (Бобрикини), Бездетни Васили Вантей и Федор Кошка – прародител на Романови, Шереметеви, Яковлеви, Голтяеви и Беззубцеви. Но произходът на самия Кобила си остава загадка. Според фамилната легенда на Романови, родът му идва от пруските крале.

Когато в генеологията има пролука, то тя дава възможност за фалшифициране. В знатните родове това се е правело или за да се легитимира властта, или за да се получат допълнителни привилегии. Както в този случай. Бялото петно в генеалогията на Романови било запълнено през XVII век при Петър I от руския хералдмайстор Степан Андреевич Количов. Новата история съответствала на модерната още от времето на Рюрикови «пруска легенда», която имала за цел да затвърди позицията на Москва като наследница на Византия. Тъй като варяжкият произход на Рюрик не се вписвал в тази идеология, основателят на княжеската династия станал 14-ти потомък на някой си Прус, владетел на древна Прусия, роднина на самия император Август. След него пренаписали историята си и Романови.

Семейното предание, зафиксирано след това в «Общ гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя», гласи, че през 305 година след рождението Христово пруският крал Прутено дал кралството на брат си Вейдевут, а той самият станал върховен жрец на своето езическо племе в град Романов, където растял вечнозелен свещен дъб.

Преди смъртта си Вейдевут разделил кралството си между дванадесетте си сина. Единият от тях бил Недрон, чийто род владял част от съвременна Литва (самогитските земи). Негови потомци били братята Русинген и Гланда Камбила, които приели кръщение през 1280 година, а през 1283 година Камбила дошъл в Русия да служи на московския княз Даниил Александрович. След кръщението си той започнал да се нарича Кобила.

2 Кой е отгледал Лъже-Димитрий?

Личността на Лъже-Димитрий е една от най-големите загадки в руската история. Освен неразрешимия въпрос за личността на самозванеца, проблем си остават и неговите съучастници «в сянка». Според една от версиите, в заговора на Лъже-Димитрий са имали пръст Романови, които изпаднали в немилост по времето на Годунов, а най-големият потомък на Романови – Фьодор, претендентът за престола, е бил подстриган в монашество.

Поддръжниците на тази версия смятат, че Романови, Шуйски и Галицини, мечтаещи за «шапката на Мономах», са организирали заговор срещу Годунов, използвайки задочно смъртта на младия царски син Дмитрий. Те подготвили своя претендент за царския трон, известен ни като Лъже-Димитрий, и оглавили преврата на 10 юни 1605 година. След това, като се оправили с основния си съперник, самите те се включили в борбата за престола. Впоследствие, след възцаряването на Романови, техните историци направили така, че да свържат кървавата разправа със семейството на Годунов с личността на Лъже-Дмитрий, а ръцете на Романови да останат чисти.

3 Тайната на Земския събор от 1613

Избирането на Михаил Фьодорович Романов на трона било обречено да се покрие с дебел слой митове. Как е станало така, че в разкъснавата от размирици страна са избрали на трона младия неопитен юноша, който на 16 години не се отличавал нито с военен талант, нито с остър политически ум? Разбира се, бъдещият цар имал влиятелен баща – патриарх Филарет, който също някога се целил в царския трон. Но по време на Земския събор той бил в плен при поляците и едва ли е могъл да повлияе на процеса. Според общопризнатата версия, решаващата роля изиграли казаците, които в този момент били мощна сила, с които трябвало да се съобразяват. Първо, при Лъже-Димитрий II те и Романови били от «един лагер», второ, тях безусловно ги устройвал младият и неопитен цар, който не представлявал опасност за тяхната свобода, получена по време на смутното време.

Войнствените критици на казаците принудили привържениците на Пожарски да предложат да се направи прекъсване за две седмици. През това време се разгърнала широка агитация в полза на Михаил. За много боляри той също бил идеалната кандидатура, която би им позволила да задържат властта в ръцете си. Основният аргумент бил, че уж покойният цар Фьодор Иванович искал преди смъртта си да предаде трона на своя роднина Фьодор Романов (патриарх Филарет). А тъй като той се мъчел в полския плен, короната трябвало да премине при единствения му син – Михаил. Както по-късно писал историкът Ключевски, «искали да изберат не най-способния, а най-удобния».

4 Несъществуващият герб

В историята на династическия герб на Романови белите петна не са по-малко, отколкото в историята на самата династия. По някаква причина Романови дълго време изобщо не са имали свой герб, използвали са държавния герб, с изображението на двуглавия орел, като личен. Собственият им родов герб бил създаден едва при Александър II. По това време хералдиката на руското дворянство практически се била оформила и само управляващата династия нямала собствен герб. Няма да е уместно да се каже, че династията не проявявала интерес към хералдиката: още по времето на Алексей Михайлович излязъл «Царският титулярник» – ръкопис, съдържаща портретите на руските монарси с гербовете на руските земи.

 

Може би,  тази вярност на двуглавия орел е заради необходимостта Романови да покажат законната приемственост от Рюриковичите и, което е най-важно, от византийските императори. Както е известно, започвайки от Иван III, за Русия започват да говорят като за приемник на Византия. Още повече, че царят взел за жена София Палеолог, внучката на последния византийски император Константин. Те взели символа на византийския двуглав орел за свой фамилен герб.

Във всеки случай, това е само една от многото версии. Не е известно със сигурност, защо управляващият клон на огромната империя, който имал роднински връзки с най-знатните домове на Европа, толкова упорито е игнорирал хералдическите порядки, които са се създавали с векове.

Дългоочакваната поява на герба на Романови по времето на Александър II само прибавила още въпроси. С изработването на императорската поръчка се захванал тогавашният хералдмайстор  барон Б.В. Кене. За основа бил взет флагът на воеводата Никита Иванович Романов, главен опозиционер на Алексей Михайлович. По-точно, неговото описание, тъй като по това време знамето било вече изгубено. На него бил изобразен златен грифон на сребърен фон с малък черен орел с вдигнати крила и с лъвски глави на опашката. Може би Никита Романов го е заимствал от Лифляндия по време на Ливонската война.

 

Новият герб на Романови бил червен грифон на сребърен фон, държащ златни меч и щит, увенчан с малък орел; на черен кенар имало осем лъвски глави; четири златни и четири сребърни. Първо, бие на очи промененият цвят на грифона. Историците по хералдика предполагат, че Кене е решил да не върви срещу утвърдените по това време правила, които забранявали да се слага златна фигура на сребърен фон, и изключение за гербовете на такива високи особи, като Римския папа. Така, като променил цвета на грифона, той понижил статута на родовия герб. Или пък изиграла роля “лифляндската версия”, според която Кене акцентирал на ливонския произход на герба, тъй като в Лифляндия от XVI век е било обратното съчетаване на гербовите цветове: сребърен грифон на червен фон.

За символиката на романовския герб до ден днешен има немалко спорове. Защо се обръща толкова голямо внимание на лъвските глави, а не на фигурата на орела, която по историческа логика трябва да е в центъра на композицията? Защо той е със спуснати крила, и каква е в крайна сметка скритата историческа причина за романовия герб?

5 Петър III – последният Романов?

Както е известно, родът Романови прекъснал със семейството на Николай II. Въпреки това, някои смятат, че последният владетел от династията Романови е бил Петър III. На младия инфантилен император въобще не му вървяло в отношенията с жена му. Екатерина е писала в дневниците си, с какво нетърпение е чакала съпруга си в първата брачна нощ, а той дошъл и заспал. Това продължавало и по-нататък – Петър III не изпитвал никакви чувства към жена си. Но синът Павел все пак се родил, след много години брак.

Слуховете за незаконнородените наследници не са редки в историите на световните династии, особено в неспокойно за страната време. Така и тук се появил въпросът: наистина ли Павел е син на Петър III? Или е участвал първият фаворит на Екатерина, Сергей Салтиков.

Съществен аргумент в полза на тези слухове е бил фактът, че императорската двойка вече много години не е имала деца. Затова много са предполагали, че този съюз е безплоден, и както намеква самата императрица в мемоарите си, мъжът й е страдал от фимоза.

Сведения за това, че Сергей Салтиков би могъл да е бащата на Павел също има в дневниците на Екатерина: «Сергей Салтиков ми даде да разбера, на какво се дължат неговите чести посещения… Аз продължих да го слушам, той беше прекрасен, като ден, и, разбира се, никой от двора не може да се сравнява с него… Той беше на 25 години, той е изключителен кавалер и по рождение, и по много други качества… Не се поддавах цяла пролет и част от лятото». Резултатът не закъснял. На 20 септември 1754 година Екатерина родила син. Само че, от кого: от мъжа си, или от Салтиков?

Има версия, според която инициатор на “интригата” била Елизавета Петровна, която се отчаяла, че няма да има внук от племенника си. След «изпълнението на волята й» Салтиков бил изпратен като посланик в Швеция.

Произходът на Павел и до ден днешен си остава неразрешима загадка, която е вълнувала и следващите поколения Романови. Не е учудващо, защото в противен случай излизало, че династията Романови прекъсва с Петър III, а следващите монарси не са нищо друго, освен узурпатори. И все пак, в оправдание на Екатерина Велика трябва да се каже, че е налице приликата между портретите на Павел и Петър III.

6 Загадката на Екатерининския именослов

Изборът на имена на членовете на управляващата династия винаги е играл важна роля в политическия живот на страната. Първо, с помощта на имената често са се подчертавали вътрешнодинастическите отношения. Така, например, имената на децата на Алексей Михайлович трябвало да подчертаят връзката на Романови с династията на Рюрикови. При Петър и неговите дъщери те показвали близките отношения вътре в управляващия клон (въпреки че, това изобщо не отговаряло на действителността в императорското семейство). А при Екатерина Велика бил въведен съвсем нов ред в именослова. Предишната родова принадлежност отстъпила пред други фактори, немалка роля сред които изиграл политическият. Изборът й се е основавал на семантиката на имената, водещи началото си от гръцките думи: «народ» и «победа».

Да започнем с Александър. Името на най-големия син на Павел е било дадено в чест на Александър Невски, въпреки че също така може да се подразбира и друг непобедим пълководец – Александър Македонски. За своя избор тя е писала: «Вие казвате, – писала е Екатерина на барон Ф. М. Гримм, — че му предстои да избере, на кого да подражава: на героя (Александър Македонски) или на светеца (Александър Невски). Вие, изглежда, не знаете, че нашият светец е бил герой. Той е бил смел воин, твърд владетел и ловък политик и е превъзхождал другите феодални князе, своите съвременници… И така, съгласна съм, че господин Александър има само един избор, и от личния му талант зависи, по кой път ще поеме — на светостта или на героизма».

Причините за избора на несвойственото за руските царе име Константин, са още по-интересни. Те са свързани с идеята за «гръцкия проект» на Екатерина, под който се подразбирал разгромът на Османската империя и възстановяването на Византийската държава начело с втория й внук.

Не е ясно обаче, защо третият син на Павел получил името Николай. Очевидно са го нарекли в чест на най-почитания в Русия светец  – Николай Чудотворец. Но това е само версия, тъй като в източниците няма никакво обяснение за този избор.

Екатерина не е имала отношение само към избора на името на най-малкия син на Павел – Михаил, който се е родил след смъртта й. Тук роля е изиграло отдавнашното увлечение на бащата по рицарството. Михаил Павлович е наречен в чест на архангел Михаил, предводител на небесното войнство, покровител на императора-рицар.

Четири имена: Александър, Константин, Николай и Михаил – са залегнали в основата на императорските имена на Романови.

 

Алиса Муранова

Источник: 6 тайн династии Романовых

© Русская Семерка russian7.ru