Снимка: Пловдивчани посрещат генерал Гурко при храма „Св. Богородица” - картина от Нягол Станчев

Снимка: Пловдивчани посрещат генерал Гурко при храма „Св. Богородица” - картина от Нягол Станчев

3 март: Ген. Гурко обявил края на робството в храм „Св. Богородица”

Публикувано от:
 Автор: Владимир БАЛЧЕВ, историк
Когато вестта за подписването на мирния договор в Сан Стефано достигнала Пловдив, край храма „Света Богородица” на 3 март се събрал целият град.  Безпаметното тържество продължило чак до сред нощ. В спомените се говори за “превелика радост”, за обезумели от щастие българи, които ту тръгвали да прегръщат братушките, ту хвърляли нависоко калпаците си, ту крещели до пресипване. 

Преди този ден обаче повече от месец Пловдив треперел от страх дали ще се върнат поробителите.

След руското преминаване на Балкана събитията се развивали с главоломна бързина. На 2 януари 1878 г. отрядът на генерал Гурко превзел Пазарджик, на 4 януари бил освободен Пловдив. Когато се чуло за пристигането на Гурко, скованият от студ и страх Пловдив отведнъж се съживил, заледените улици край храма „Света Богородица” почернели от народ.

Нямало време за продължителни речи и безпаметни тържества в току-що освободения град. Войната има свои закони – противникът бил току до града и от височините на тепетата можело да се видят колоните на отстъпващите поробители. Русите отдъхнали за кратко и отново продължили напред. През следващите три дни  на януари 1878 г. войските, предвождани от Гурко, разбили многочислената армия на Сюлейман паша, пленили над 2000 турски  войници, а останалите разпилели из Родопите и по пътя за Одрин. Такъв е пътят до заветния ден 3 март, възкресил България.

Преди 139 години френският дипломат Бланки обяснил в официален доклад до правителството, че българите са достоен народ и заслужават да бъдат свободни. Отговорили му, че това не може да стане, тъй като ще се наруши равновесието на Балканите. Точно това равновесие години наред проваляло всички планове за освобождението на България. Европейската дипломация би отминала безмълвно и масовите кланета през 1876 г., но се намерили няколко смели българи, които успели да се свържат с кореспондента на вестник “Курие д`Ориан” в Цариград и му предали сведения за събитията в Перущица и Батак. Публикацията взривила Франция, последвали протести в Англия. Разгневената Европа поискала от политиците да направят нещо. И те го направили – подбутнали Русия. Защото „сибирската мечка” не била готова за война и се тресяла от тежка икономическа криза. За да няма изненади, Германия побързала да модернизира турската армия.

Това е предисторията на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., която носи българското освобождение. Война трудна и кръвопролитна, с много обрати и неизвестен победител почти до самия край. Всъщност Турция била съкрушена от безумното наглед решение на руснаците да преминат Балкана посред зима. И то на три места едновременно. Никой не допускал, че това може да се случи. Малцина знаят, че основна заслуга за този руски успех имат българските разузнавачи, които предварително проучили всеки един от маршрутите. Освободителите имали и пълната подкрепа на местното население. Достойно се сражавало Българското опълчение – първата родна войска.

Година по-късно  пак възторжени камбани в Пловдив, пак цветя и песни! Раждал се един нов празник – деня на Българското ос­вобождение. Било 3 март 1879 г. В двора на църквата „Св. Богородица”, където само преди година генерал Гурко обя­вил края на робството, множество пловдивчани празнували първата годишнина от възкресяването на България.

 в. Марица

1. Битката за Пазарджик ден преди да започне битката за Пловдив

1. Битката за Пазарджик ден преди да започне битката за Пловдив

Молебен в Сан Стефано след подписването на мирния договор на 19 февруари (3 март) 1878 г. - гравюра от “Иллюстрованная хроника войны”, 1877 - 1878 г.

Молебен в Сан Стефано след подписването на мирния договор на 19 февруари (3 март) 1878 г. – гравюра от “Иллюстрованная хроника войны”, 1877 – 1878 г.

Камбанарията на храма “Св. Богородица”, издигната в памет на освободителите през 1880 г.

Камбанарията на храма “Св. Богородица”, издигната в памет на освободителите през 1880 г.

 Молебен в Сан Стефано след подписването на мирния договор на 19 февруари (3 март) 1878 г. - гравюра от “Иллюстрованная хроника войны”, 1877 - 1878 г.

Паметникът на освободителите в Пловдив, изграден през 1881 г.

Паметникът на освободителите в Пловдив, изграден през 1881 г.