Днес отбелязваме 130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и без географско разделение да стои помежду им.
Преди 130 години България се съединява, благодарение на дейността на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), създаден през 1880 г. Това става след военен преврат, който е подкрепен от Княз Александър I Батенберг.
България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която попада в границите на Османската империя, от Великите сили на Берлинския конгрес през юни 1878 г.
Начело на БТЦРК през февруари 1885г. застава Захари Стоянов, който се заема със задачата да пропагандира идеята за обединението на родината посредством публикации в пресата и организиране на публични мероприятия. Едно такова мероприятие е това на връх Бузлуджа след смъртта на Хаджи Димитър, на което се стичат хора както от Княжество България, така и от Източна Румелия.
Заради несправедливото разпокъсване на България с Берлинския договор, обединението на територията й и националното освобождение стават основен приоритет имечтана развръзка на българския народ. Захари Стоянов е един от хората, които подкрепят идеята родината да се обедини под скиптъра на Княз Александър I.
Така, след подготовка, започнала през есента на 1885 година и подкрепена от висши военни, на 6 септември бунтовници влизатв Пловдив и свалят от власт назначения от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Георги Странски оглавява създаденото временно правителство.
Рано сутринта на 6 септември в Пловдив е обявено Съединението. Това е безпрецедентен акт, преначертал картата и историята на Европа.
Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.
И днес актуални остават поуките от този изстрадан, но тържествен акт за България, а именно, че обединен около една кауза и една цел, превърнати в години бленувано желание, българският народ е силен и в състояние да постигне всичко.
С чествания и други инициативи в цялата страна ще бъде отбелязан празникът.
Център на тържествата както всяка година е град Пловдив. Тържествата ще започнат по традиция с международния маратон „Съединение“. Стартът е в 09.30 часа в град Съединение, а финалът и награждаването е в 12.00 часа на едноименния площад в Пловдив. 40-ят международен маратон, които е с дължина 24 километра, ще се проведе под патронажа на кметовете на Пловдив и Съединение.
Отбелязването на Деня на Съединението продължава в 10.00 часа в катедралния храм „Света Богородица“, където ще бъде отслужен тържествен молебен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Непосредствено след това ще бъдат поднесени цветя на признателност пред паметника на Захари Стоянов в града и на паметната плоча на загиналия на 6-ти септември 1885 година – майор Райчо Николов.
За пловдивчани и гостите на града в са предвидени и много забавления. От 12.30 часа на площад „Стефан Стамболов“ ще се състои концерт на духовия оркестър на Пловдив, а от 17.00 часа ще започне и представянето на „Биг бенд Пловдив“. От 19.00 часа пред Военния клуб в града на тепетата, комитет „Родолюбие“ ще представи традиционната възстановка на събитията от 1885 година. Половин час по-късно в Регионалния исторически музей, ще бъде открита изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“. Кулминацията на честванията ще започне в 20.30 часа на площад „Съединение“, където ще има тържествена заря – проверка. Слово ще произнесе президентът на републиката Росен Плевнелиев.