128 години от рождението на Ана Ахматова

128 години от рождението на Ана Ахматова

Публикувано от:

Преди 128 години в Одеса е родена Ана Ахматова, станала един от най-влиятелните символи на руската поезия. Съдбата на поетесата е трагична през 1921 година е разстрелян първият й съпруг, след това е арестуван третият мъж на Ахматова, а нейният единствен син Лев Гумилёв е бил в заточение над десет години. Скръбта е намерила отражение в красиви и нежни като самата нея, но силни стихове.

превод: Иван Николов МУЖЕСТВО

Мы знаем, что ныне лежит на весах
И что совершается ныне.
Час мужества пробил на наших часах,
И мужество нас не покинет.
Не страшно под пулями мертвыми лечь,
Не горько остаться без крова,-
И мы сохраним тебя, русская речь,
Великое русское слово.
Свободным и чистым тебя пронесем,
И внукам дадим, и от плена спасем
Навеки!

23 февраля 1942

—————————–

МЪЖЕСТВО

Ний знаем какво на везните лежи
и знаем какво се задава.
Часът на мъжествена рат приближи.
И с нас мъжеството остава.
И нека умрем под куршум и картеч,
без дом да останем отново,
но пак ще запазим и руската реч,
и руското майчино слово.
Да бъде и в нашия утрешен ден
свободно и чисто, спасено от плен
навеки!

——————————

 

превод: Димитър Горсов

Двадцать первое. Ночь. Понедельник.
Очертанья столицы во мгле.
Сочинил же какой-то бездельник,
Что бывает любовь на земле.

И от лености или со скуки
Все поверили, так и живут:
Ждут свиданий, боятся разлуки
И любовные песни поют.

Но иным открывается тайна,
И почиет на них тишина…
Я на это наткнулась случайно
И с тех пор все как будто больна.

1917

Петербург

—————————–

Пак е двайсти. Среднощ. Понеделник.
Вън контурът е градски, суров.
Казал някога някой безделник,
че в света съществува любовИ от леност ли или от мъка
всички вече живеят така:
дирят близост, дочакват разлъка,
пеят песни за обич, с тъга.

Ала има изгаряща тайна,
вплита тя в едно чест и лъжа.
Налетях аз на нея случайно.
И съм в смут… Сякаш болна лежа.

—————————–

 

 

превод: Мария ШандурковаЯ пришла сюда, бездельница,
Все равно мне, где скучать!
На пригорке дремлет мельница.
Годы можно здесь молчать.

Над засохшей повиликою
Мягко плавает пчела;
У пруда русалку кликаю,
А русалка умерла.

Затянулся ржавой тиною
Пруд широкий, обмелел,
Над трепещущей осиною
Легкий месяц заблестел.

Замечаю все как новое.
Влажно пахнут тополя.
Я молчу. Молчу, готовая
Снова стать тобой, земля.

—————————–Аз дойдох като безделница,
скука – все ми е едно!
На баира дреме мелница.
Спряло времето само.Над тревичката повяхнала
плавно вие се пчела?
будя в езеро русалката,
но русалката умря.

От ръждива тиня всмукано,
езерото отесня,
в трепетликите събудени
месечинка заблестя.

Сякаш всичко обновено е.
Лъха свежест, аромат.
Аз мълча! Мълча, но време е
да съм като теб, земя.

—————————–ПЕСНЯ ПОСЛЕДНЕЙ ВСТРЕЧИТак беспомощно грудь холодела,
Но шаги мои были легки.
Я на правую руку надела
Перчатку с левой руки.

Показалось, что много ступеней,
А я знала – их только три!
Между кленов шепот осенний
Попросил: “Со мною умри!

Я обманут моей унылой
Переменчивой, злой судьбой”.
Я ответила: “Милый, милый –
И я тоже. Умру с тобой!”

Это песня последней встречи.
Я взглянула на темный дом.
Только в спальне горели свечи
Равнодушно-желтым огнем.

1911

—————————–ПЕСЕН ЗА ПОСЛЕДНАТА СРЕЩАБе гръдта ми безпомощно хладна,
и олекнали – мойте крака.
На ръката си дясна надянах
ръкавица от лява ръка.

Стъпалата изглеждаха много,
а ги знаех, че само са три.
Чувах шепот сред есенни клони
да ме моли: „Със мене умри!

Че измамен съм аз от унила,
от променлива, злобна съдба.”
Отговарям му: „Мили мой, мили!
Аз със тебе сега ще умра…”

Песента от последната среща.
Аз погледнах към тъмния дом.
Само в спалнята грееха свещи
с пожълтял в безразличие плам.
—————————–Я знаю, ты моя награда
За годы боли и труда,
За то, что я земным отрадам
Не предавалась никогда,
За то, что я не говорила
Возлюбленному: “Ты любим”.
За то, что всем я все простила,
Ты будешь Ангелом моим.1916

—————————–Аз зная, ти си ми награда –
че много болки преживях,
че никога не се отдадох
на волен, лекомислен смях,
че никога не съм мълвила
на скъпия ми: „Мой любим!”
За туй, че всичко съм простила,
ще бъдеш моят Ангел – ти.—————————–Сердце к сердцу не приковано,
Если хочешь – уходи.
Много счастья уготовано
Тем, кто волен на пути.Я не плачу, я не жалуюсь,
Мне счастливой не бывать.
Не целуй меня, усталую, –
Смерть придёт поцеловать.

Дни томлений острых прожиты
Вместе с белою зимой.
Отчего же, отчего же ты
Лучше, чем избранник мой?

Весна 1911

—————————–Не в сърцето ми закотвен си,
ако искаш – замини.
Има щастие приготвено
за свободните души.Аз не плача, не оплаквам се,
щастие не ще съзра.
Не целувай мен, нещастната,
ще целува ме смъртта.

Дни мъчителни загубени,
не един бе зимен ден.
И защо, с какво от другия
по-добър си ти за мен?

пролетта на 1911

—————————–Эта встреча никем не воспета,
И без песен печаль улеглась.
Наступило прохладное лето,
Словно новая жизнь началась.Сводом каменным кажется небо,
Уязвленное желтым огнем,
И нужнее насущного хлеба
Мне единое слово о нем.

Ты, росой окропляющий травы,
Вестью душу мою оживи, –
Не для страсти, не для забавы,
Для великой земной любви.

17 мая 1916
—————————–Тази среща от мен невъзпята е
и без песен стаи се тъга.
А настъпи прохладното лято,
сякаш нов живот почна сега.И небесният свод като камък
е рязяждан от пламък горещ,
а за мен по-насъщен от хляба
е за него едничката вест.

Ти, росица, росила тревите,
и душата ми с вест съживи –
не за страсти, не за игрите,
за велика любов ме зови.

17 май 1916

—————————–