12 руски изобретения, променили света

Руските изобретатели имат огромен принос за развитието на световната научно-техническа мисъл. Много от изобретенията им променят ежедневието ни и ни дават възможност днес да използваме такива постижения на цивилизацията като самолетите, автомобилите, компютрите и телевизията. Руски дневник представя една малка част от тези изобретения.

Гъсенична задвижваща система

Капитанът от руската армия Дмитрий Загряшски през 1837 г. създава чертежи на гъсеничната задвижваща система и се обръща към Министерството на финансите за издаване на патент за „возило с плосък гъсеничен ходов механизъм“. Той получава патента, но неговото изобретение тогава не предизвиква интерес сред индустриалците и патентът е анулиран след две години. Чак през 1877 г. един руски селянин –самоукият изобретател Фьодор Блинов – довършва започнатото от Загряшски, като създава вагон на гъсенична тяга. Това изобретение прави възможно производството на трактори, а по-късно – и на танкове.

Вагон на електрическа тяга

Възникването на вагон на електрическа тяга създава условия за истинска транспортна революция, която ускорява развитието на градовете и промишлените центрове. Всичко започва през 1874-76 г., след като руският изобретател Фьодор Пироцки провежда редица опити, свързани с преноса на електрически ток на разстояние, в които едната релса служи за директен проводник, а втората – за обратен. Така е създаден електромоторът, намиращ се на 1 км от източника на ток. Няколко години по-късно Пироцки прави опити по линията на Сестрорецката железница. Във вагона има 40 пътници. Първата електрифицирана трамвайна мрежа се появява през 1881 г. в Германия, в едно от предградията на Берлин, по схемите на руския изобретател.

Видеомагнитофон

Ученикът на основателя на руската авиация Николай Жуковски – руският инженер Александър Понятов, през 1950-те г. работи в американската компания Ampex, основана от самия него. В нея той успява да реши задачата по записване на видеосигнала. Фирмата му в продължение на половин век остава лидер в областта на професионалните снимки и записването на картинката и придружаващия я звук върху магнитна лента, а световните електронни гиганти са принудени да използват патентите на Понятов при производството на домашните видеомагнитофони.

Радиовръзка

На своя лекция в Петербургския университет през април 1885 г. професорът по физика Александър Попов първи съобщава, че е открил система за безжична връзка, и веднага демонстрира как работи първият радиоприемник в света. Той обаче не може да публикува труда си, защото работи във военно учреждение. В същото време подобни експерименти прави и италианецът Гулиелмо Маркони, чиято статия излиза през 1897 г. Изобретението на Маркони, за разлика от това на руския инженер, бързо се комерсиализира. Поради това на Запад все още спорят кой е първият човек, изобретил радиото.

Хеликоптер

Игор Сикорски е още един руски изобретател, чийто потенциал в пълна степен се разкрива в чужбина. През 1910 г. той създава прототип на винтокрил летателен апарат, който успява да се вдигне във въздуха. През 1912 г. Сикорски конструира първия хидроплан, а след това – и първите самолети с няколко двигателя. След Октомврийската революция той емигрира в САЩ. Там заедно със знаменития руски композитор Сергей Рахманинов влага средства в собствена компания Sikorsky Aeroengineering Corp. Първият експериментален хеликоптер на Сикорски, конструиран в САЩ, излита през септември 1939 г., като се управлява от самия изобретател. Схемата на този вертолет остава актуална и днес. По нея са направени почти 95% от всички хеликоптери в света. През 1942 г. Сикорски създава първия двуместен вертолет.

Фотоклетка

Възникването на телевизията става възможно благодарение на откритията на руския физик Александър Столетов. В края на 1880-те г. по експериментален път той стига до теоретичното обяснение на законите за фотоефекта. На базата на фотоефекта са създадени фотоклетки, които днес имат голямо практическо приложение. Столетов създава първата фотоклетка, базирана на външен фотоефект, и открива зависимостта между фототока и интензивността на светлината.

Трансформатори

Невъзможно е да си представим енергийната система без трансформатори. Първите са изобретени, конструирани и въведени в експлоатация от руския електротехник Яблочков и физика Усагин. Още в средата на 1870-те г. Яблочков измисля решение, което влиза в историята като „разделяне на светлината“. Неговото изобретение всъщност предполага използването на трансформатор на ток и кондензатор. Яблочков го демонстрира в Париж и Санкт Петербург, а през 1882 г. изобретателите Люсиен Голар и Джошуа Уилард Гибс във Франция патентоват трансформатор с открито желязно ядро.

Йогурт

Ферментирали млечни продукти съществуват от незапомнени времена, но първата теория за полезното им влияние върху продължителността на живота формулира руският учен Мечников. Още през 1910 г. той представя идеята, че човек живее по-дълго, ако употребява ферментирали млечни продукти, които забавят процесите на гниене в червата. Мечников твърди, че най-много дълголетници има в България, откъдето и йогуртът  води своя произход. По-точно още в древна Тракия за първи път в млякото започват да добавят бактерии, предизвикващи ферментация.

Телевизия

Зворикин е още един руски инженер, чиито изобретения се появяват в САЩ. На него принадлежи най-важното изобретение на 20 в. – електронната телевизия. Още през 1923 г. той представя патента си пред Американската патентна организация; шест години по-късно създава високовакуумен телевизионен приемник, тоест кинескоп, а след още две години завършва работата си върху предавател, тоест иконоскоп.

Крекинг на бензин

Невъзможно е да си представим днешния свят без автомобили и следователно без бензин. Между другото, толкова огромни количества гориво може да се получат само с помощта на крекинг. Това е процес, при който бензинът се получава от тежките фракции на нефта или тези, които имат по-висока температура на кипене. Благодарение на крекинга от нефта се добиват 70% бензин, докато обичайната преработка дава само 10-20%. Руският инженер Владимир Шухов е първият, който открива крекинга и през 1891 г. организира промишлена преработка.

Синтетичен каучук

Синтетичен каучук също е нещо, без което съвременната икономика не може да съществува. Най-много той се използва като материал за автомобилни, самолетни и велосипедни гуми. Освен това се прилага при производството на уплътнителни ленти, изолация, медицински инструменти и в много други сфери. Синтетичният каучук се използва и при производството на твърдото ракетно гориво. Полибутадиенът е първият синтетичен каучук, който има промишлено значение. Произведен е в резултат на синтез по метода на руския химик Сергей Лебедев. Първият образец на синтетичния каучук Лебедев получава през 1910 г., а неговата книга „Изследване в областта на полимеризацията на етилена“, публикувана през 1913 г., по-късно става основа за промишления синтез на каучук.

Комбайн

Руският изследовател Андрей Власенко управлява имение в Тверска губерния (област). През 1886 г. той изобретява първия зърнокомбайн. Първия комбайн теглят три коня, той се състои основно от дървени части, а по продуктивност може да замени 20 жътвари. В Тверската губерния още дълго използват две машини на Власенко, които са управлявани от един човек и са теглени от два коня. Чак 10 години по-късно вестниците в САЩ публикуват сензационната новина, че в Калифорния е създадена машина за жънене и вършеене на жито, кръстена „комбайн“, тоест „комбинирана [машина]“. Първият американски комбайн работи на същия принцип, както и този на Власенко, но е теглен от 24 мулета и обслужван от 7 работника.