Член. кор. проф. д.и.н. Иван Ангелов представи разработка на Института за икономически изследвания на БАН  по време на дискусията „10 години членство на България в Европейския съюз – резултати и предизвикателства“, организирана от Информационно-аналитичния център на Национално движение „Русофили“

Член. кор. проф. д.и.н. Иван Ангелов представи разработка на Института за икономически изследвания на БАН по време на дискусията „10 години членство на България в Европейския съюз – резултати и предизвикателства“, организирана от Информационно-аналитичния център на Национално движение „Русофили“

10 години членство на България в ЕС – дискусия в информационно-аналитичния център на „Русофили“ (видео)

Публикувано от:

Среща-разговор на тема „10 години членство на България в Европейския съюз – резултати и предизвикателства“ се състоя на 1 юни т.г. в залата на Славянското дружество в България по инициатива на Информационно-аналитичния център на Национално движение „Русофили“.

 

Встъпително изложение направи член. кор. проф. д.и.н. Иван Ангелов, който представи и разработка на Института за икономически изследвания на БАН. Академичното изследване, посветено на първите 10 години от членството на България в ЕС, е публикувано в ограничен тираж като част от Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България, подготвен от учените на БАН.

То влиза в задочен спор с широко рекламирания доклад „10 години България в ЕС“ , поръчан и финансиран от Представителството на Европейската комисия и Информационното бюро на Европейския парламент у нас.

Според последния „Десетте години членство на Република България в Европейския съюз е един от най-успешните периоди в българската история“. Числата за икономическото ни развитие, взети от официалната статистика, обаче по никакъв начин не подкрепят подобен извод, смята проф. Ангелов. Според него ползи от членството несъмнено има, но цената, която България плати за тях, е твърде висока: „Драстично намаление на потреблението, разрушаване на нашия търговски и производствен потенциал, преждевременно затваряне на четири реактора на АЕЦ Козлодуй – това са щети, за които никой не говори.“

С разширяването си на изток ЕС престана да бъде икономически еднородна общност, а свободният пазар само задълбочава неравенствата, подчерта проф. Ангелов. Жестока измама е, по неговите думи, че с отварянето на пазарите бедните страни в общността получават шанс за развитие. „Как ще изнасяш, когато не си конкурентен – нито по качество, нито по цена? Изнася икономически силният.“

„Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало през последните 150 години – нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти!“, се отбелязва в анализа, илюстриран с данни от Националната статистика.

 

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години 1988 г. 2000 г. 2006 г. 2015 г.
Електроенергия – млн. квч. 45133 40925 45843 47485
Цимент – млн. т. 5,4 2,2 4,1 1,8
Прокат от черни метали – хил. т. 3322 1455 2048 939
Металообработващи машини – бр. 17441 4788 4206 1696
Електрокари – бр. 47400 500 401 119
Мотокари – бр. 35100 700 942 124
Електрически двигатели – хил. бр. 1891 598 598 226
Автомат. телеф. централи– хил.линии 436 .. х
Цветни телевизори – хил. бр. 124,3 2,4 х х
Домашни хладилници – бр. 111000 17900 .. х
Автомат. домашни перални – хил. бр. 57,3 .. х
Азотни торове – 100% азот –хил.т. 1134,7 262,0 377,5 315
Амоняк – хил. т. 1342,4 647,3 377,5 ..
Минерални торове–хил.т. хранит. в-во 724,1 .. 275 458
Карбамид (100% азот) – хил. т. 368,1 133,4 .. ..
Обувки-кожени – млн. чифта 25,8 5,7 14,6 11,6
Памучни платове – млн. кв. м. 361,7 49,8 54,6 7,8
Вълнени платове – млн. м. 45,0 4,7 9,1 2,1
Месо – хил. т. 565,6 81,9 133 155,8
Мляко – млн. л. 2509 16,7 14,7 69,9
Зеленчукови консерви – хил. т. 344 42,3 109,9 77,8
Гроздови вина – млн. л. 312,6 183,3 185,7 104,9
Плодови консерви – хил. т. 242,8 28,8 61,7 62,5
Пшеница – хил. т. 4743 2775 3302 5004
Царевица – хил. т. 1625 818 1588 2691
Растителни масла – хил. т. 171,6 101,9 81,6 95,9
Домати – хил. т. 809 410 213 122
Сирене – хил. т. 112,6 19,6 50,9 51,2
Захар – хил. т. 361 216 282 108
Ябълки – хил. т. 314 92 .. ..
Грозде – хил. т. 929 449 .. ..
Говеда – хил. бр.

в т. ч. Крави – хил. бр.

1615

646

682

434

628

361,2

549,7

352,5

Овце –хил. бр. 8593 2549 1635 1327,9
Разходи за научни изследв – % от БВП 3,2 .. .. 0,5
Изследователи – бр. 31412 22815 20874 25484
Раждаемост – в промили 13,0 9,0 9,6 9,2
Смъртност – в промили 11,9 14,1 14,7 15,3
Детски градини – бр. 4666 3249 3331 2002

Източник: НСИ, Статистически годишници и Статистически справочници, 1989 г., 2002 г., 2008 г. и 2016 г. Към този момент (април 2017 г.) няма по-нова статистическа публикация.

 

Таблица 2. Износ на най-важни стоки

Продукти/Години 1988 г. 2000 2006 2015
Електромотори – хил. бр. 836 446,5 383,2
Електронни калкулатори – хил. бр. 46,7 х х
Електрокари – хил. бр. 44,7 .. х х
Мотокари – хил. бр. 33,2 .. х х
Електротелфери – хил. бр. 131,5 .. х х
Трактори – броя 1717 .. .. ..
Телефонни апарати – хил. бр. 480 5,9 8,7 3,9х
Стругове – броя 3278 .. .. 818
Радиотелефони – хил. бр. 121 х х х
Розово масло – кг. 595 .. .. ..
Пишещи машини – хил. бр. 143,1 .. .. ..
Азотни торове – хил.т. 319 26,7 .. ..
Калцинирана сода – хил. т. 795,2 .. .. ..
Ориенталски тютюн – хил. т. 54,9 21,6 38,7 34,7
Яйца – млн. бр. 1266,8 .. .. ..
Пресни зеленчуци –хил.т.

в т.ч. домати – хил. т.

109,3

78,9

..

0,4

..

0,4

..

4,4

Пресни плодове – хил.т.

-в т.ч. грозде – хил.т.

-в т.ч. ябълки – хил. л.

139,2

36,2

41,1

..

0,3

0,1

..

..

..

..

..

..

Цигари – хил. т. 73,3 4,0 2,4 16,7
Памучни платове – млн. м. 34,7 41,9 29,6 ..
Кожени обувки – хил. чф. 1740 5218 7555 6135
Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т. 170,5 11,3 20,0 24,3
Трапезни вина – млн. литра 172,3 79,3 118,3 ..

Източник: НСИ. Статистически годишници и Статистически справочници 1989, 2002, 2007 и 2016 г.

 

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на лице от домакинството

Показатели/години 1988 г. 2000 г. 2006 г. 2015 г.
Хляб – кг. 196,4 134,8 116,6 89,5
Месо – кг. 75,2 22,1 26,5 32,6
Риба – кг. 8,3 3,3 4,3 5,2
Прясно мляко – л. 195 28,9 20,8 18,5
Яйца –бр. 263 127 133 135
Плодове –кг. 109 34,6 37,8 47,6
Зеленчуци – кг. 109 57,4 64,8 68,4
Захар –кг. 35 8,4 8,4 7,0
Растителни хранителни масла – литри 22,9 13,0 15,2 13,6

Източник: НСИ, Статистически годишници и справочници, 1989 г., 2002 г., 2008 г., 2016 г.

 

Приложените сравнителни таблици обхващат и предприсъединителния период, в който България на практика следва същата политика, която и след 1 януари 2017 г., когато членството формално влиза в сила. Това е по-коректният прочит на резултатите, според проф. Ангелов.

А некоректно според него е и твърдението на Центъра за либерални стратегии, че от стартирането на преговорите през 1999 г. до присъединяването на България  към ЕС през 2007 г. БВП на глава от населението у нас е нараснал от 27% до 40,8% от средното за ЕС. В действителност в този период в съюза са приети 11 страни с нисък брутен вътрешен продукт, а това сваля общото ниво, спрямо което се изчислява нашият БВП.

Вижте още от другите изказвания.