Що е демокрация и има ли тя почва у нас

Що е демокрация и има ли тя почва у нас

Публикувано от:

Докато оформях скелета на настоящата публикация, установих за пореден път висока степен на единомислие с Константин Душенов-директора на агенцията за аналитична информация към руската православна църква. Това не ме изненада. Изненада ме по-скоро съвпадението във времето-по едно и също време ние се опитваме да коментираме едни и същи наболели проблеми на обществото.

Какво представлява демокрацията. Според древногръцката терминология това е власт на народа-независимо дали е пряка, консенсусна или представителна. В общи линии прокламира равенство пред закона и свободата да участваш пълноценно в управлението на страната си. Трябва да отбележим, че още в зората на първото формулирано демократично устроено общество-древна Елада, има доста сериозни пукнатини.
На първо място това са гражданските права. Известно е,че в различните градове-държави на Елада граждански права са притежавали едва около 10% от общото население-предавани предимно по наследство. Основната част от населението не са имали достъп дори и на хартия до някакви права.
На следващо място е каква част от имащите граждански права реално са участвали в управлението на страната-отново 10%. С други думи, едва около 1% от населението на Елада с пълна сила са можели да се радват на т.н. демократично общество.
Как са нещата днес.
Всички медии на запад от Черно море твърдят, че образец за справедливо и високо хуманно съвременно държавно устройство са западните демокрации, в основата на който е заложен англо-саксонския модел на управление. При него всички граждани имат равни права пред закона, участват пълноценно в избора на управляваща партия и могат да допринесат за промяната в политиката на страната си при общонационалните допитвания. На пръв поглед това е така.
До момента, в който не бъдат засегнати интересите на свръх богатите. В тези случаи престават да действат всички измамни за обикновения гражданин демократични правила.
И тогава той с ужас осъзнава, че е човек без никакви права.
Ярък пример за това е наскоро проведения референдум в Гърция. Около две трети от гръцкия народ подкрепи управляващата партия “Сириза” против исканията на западно европейските “банкстери”. И изведнъж, когато правителството трябваше да прояви решителен отпор и да отхвърли тежките ултиматуми на западно европейските кредитори то се снижи по-ниско от тревата и прие всички условия без възражения. По този начин то показа на собствения си народ, че неговия глас няма абсолютно никаква стойност.
Друг пример е референдумът за отделянето на Шотландия от Обединеното кралство. Публична тайна е, че той бе безкомромисно манипулиран от английската държавна машина-чрез подставени лица в изборните секции и чрез подмяна вота на избирателите при преброяване на изборните бюлетини. В youtube има качени няколко филма на руски наблюдатели, в които се вижда как огромни купчини бюлетини за отделянето от Обединеното кралство са преместени към гласувалите против. Кой здравомислещ човек би могъл дори да си помисли,че правителството в Лондон с лека ръка ще загърби 9.8% от собствения си БВП?
Друг пример са унищожените от обединените англосаксонски военни сили две процъфтяващи арабски държави-Ирак и Либия. За първата си измислиха претекст, че притежава оръжие за масово поразяване. За втората нямаха дори и претекст-просто не им харесваше авторитарния режим на Муамар Кадафи. Истината е, че ги унищожиха заради промяна в концесионните права над петролните кладенци и главно заради опита им да отхвърлят петродолара като разплащателна единица при всички свои търговски сделки с външни партньори.
Нещо подобно се опитват да правят със страните от БРИКС. Там обаче нещата са доста по-сложни и е невъзможно да бъдат решени чрез военни удари. Там се предпочита стратегията на “пръстените на анакондата”-чрез постепенно разширение на военните бази на НАТО на териториите на страните от бившия Източен блок, икономически санкции и опити да се изолира главно РФ като инициатор на тази идея от целия останал свят.
Друг факт е безпрецедентния пладнешки обир на Либийската Народна Джамахирия. Преди да бъде разрушена ЛНД бе един от най-крупните инвеститори в целия свят. Тя имаше инвестирани около 360 милиарда долара във външни компании-вярно, управлявани основно от семейството на Кадафи. Тези средства осигуряваха изключително висок жизнен стандарт на малобройното население на Джамахирията.След разрушаването на държавата се оказа,че инвестираните средства са само 18 милиарда….Къде се стопиха останалите 342?
Освен това, докато бе на власт правителството на Кадафи играеше ролята на буфер и спираше вълните от бежанци идващи от вътрешността на Африканския континент към Европа. Сега този буфер не съществува и всички виждаме резултатите от това.
Казвам всичко това всъщност за да подчертая следващия извод. Зад фасадата на широко прокламираната демокрация в съвременните общества всъщност се крие диктатура на крупния финансов елит в световен мащаб. Те издигат и свалят правителства, дирижират оранжеви революции в една или друга точка на земното кълбо, осъществяват пълен контрол над цялостната политика на почти всички държави.
Под егидата на Нов световен ред те обвиват пипалата си около крехките ни структури и ни водят на там, накъдето са насочени собствените им интереси. Английският журналист Дейвид Айк ги нарича наследниците на риптилиите-това са около две-три дузини семейства, които от хилядолетия концентрират власт и пари около себе си и се подготвят да въведат НСР във всички подвластни на тях държави.
Нашата изстрадала държава с хилядолетна славна история също попадна в капана на тази клика. Сега отвън ни диктуват какво да произвеждаме и какво не, в кои направления да се развиваме, как да гарантираме националната си безопасност и въобще какво да правим за да не ни последва поредния майдан или цветна революция. Това ли е демокрацията, за която десетки хиляди българи излязоха по площадите? Това ли е обществото, което ще изграждаме в бъдеще? Къде остана националната ни гордост, която успя да ни съхрани през вековете на ромейското и турско робство? Как така успяха да промият мозъците ни само за някакви си 20-25 год?
Quo vadis, domine?
Автор: Анатоли Коничев, гр. Сливен