Руската църква в София. Снимка: Филип Иванов.

Руската църква в София. Снимка: Филип Иванов.

Чудесата на дядото от руската църква

Публикувано от:

Автор: Филип Иванов.

На 24 ноември се навършват 101 години от освещаването на софийския храм „Свети Николай Мирликийски”, известен сред софиянци като руската църква.

Първоначално идеята за построяването му била да бъде параклис към руското посолство като част от програма за строителство на храмове към руските дипломатически мисии. За популярността на руската църква e голяма заслугата на архиепископ Серафим, който от 1921 г. е настоятел на храма. Днес той почива в криптата му, която ежедневно събира много вярващи. Миряните вярват в чудесата на дядото, както го наричат, и му пишат писма с молби за благословия и изцеление.

Жените, които работят в църквата, разказват, че в криптата всеки ден идват много хора. „Едни му благодарят. Други молят за здраве, трети пък – да си намерят работа. Пишат и се надяват молбите им да бъдат чути”, споделя жената, която продава свещи.

На няколко маси в криптата миряните пишат своите писма до Серафим, каквато всъщност е била неговата воля. „Приживе дядо владика е казал, когато почине, хората да идват на гроба му. Дал е дума, че ще им помага, но само ако молбите им са написани”, добавя една от жените, докато усърдно почиства восъка от свещниците. „Искат помощ, а той им дава напътствия. Дядото никога не оставя някой да се лута. Винаги посочва пътя, но трябва да има вяра”, казва още тя.

„Дълго време бях без работа, а и имах проблем със здравето. Никъде не искаха да ме вземат. Дойдох да моля дядото. Написах му писмо и чудото стана. Намерих работа. Дядо Серафим дава сила, но вероятно хората трябва да вярват повече”, споделя Александра на излизане от криптата, след като бе запалила свещ за здраве.

Сава Генчева, която от три години работи в храма, споделя, че не е писала писма с молба до дядото, но за сметка на това той неведнъж ѝ е помагал. „Винаги съм получавала помощ, когато съм идвала тук на гроба му”, казва тя. По думите ѝ, ако човек спазва християнските ценности, ако обича ближния и прощава, Господ ще чуе молитвите му.

„Идвала съм неведнъж. Молила съм се. Писала съм. Ставало е това, което трябва да стане, и е било по-добре. Слава Богу, понякога е по-добре, когато нещата не случват по начина, по който сме искали”, разказва друга жена, след като е пуснала писмото до дядото.

91-годишният Петко Иванов, който е по-известен като Пьотр Иванович, е познавал дядо Серафим. Тогава е бил 16-годишен и заеквал. Проблемът в говора се появил, когато видял, че бият баща му. Нищо не помагало да се оправи пелтеченето.

Всяка неделя Петко и приятелите му ходели в руската църква, а отец Серафим ги посрещал и ги викал в олтара да му помагат. След службата пък ги водел в гостната, където ги черпел със сладкиши. „Аз заеквах, изчервявах се и ми идеше да плача”, казва, почти заеквайки, Петко. Владиката обаче го успокоявал бащински. „Нищо, няма нищо, сине – казвал той. – Давай, Петенка, да изпеем някоя молитва”, приканвал го с усмивка дядото.

„Постепенно с Божията благодат престанах да заеквам. Той ми помогна със своето бащинско отношение да се справя със заекването. Стана незабелязано, а той винаги се обръщаше към мен със „синочек” (сине – бел. ред.)” – казва той. Оттогава Петко е привързан към църквата. И до днес пее в църквата „Свети Пантелеймон”, където е предстоятел на църковното настоятелство.

Настоятелят на храма архимандрит Филип казва, че е получил десетки доказателства за чудесата на дядото, като някои от тях са били придружени с медицински. Храмът е помолил за свидетелства за чудеса, станали с благодатната помощ на Серафим, заради евентуалната му канонизация. „Човек със страшна диагноза идва на гроба на дядото и се моли за изцеление. След това отива на изследвания и лекарите му казват, че му няма нищо. Такива случаи са доказателство за благодатна помощ. Няма лекарска намеса, а само молитва. Дядо Серафим е помагал на бездетни жени, на хора в нужда. За всички ще бъде Божие благословение, ако един ден той бъде обявен за светец”, смята отец Филип.

Писмата до дядо Серафим се изгарят, но той чува молбите и благодарността. Пожертвованията се събират, а миналата година в навечерието на 100-годишнината от освещаването на храма в църквата открили негов приживе направен портрет. „Откъде дойде не знае никой, но и това е чудо. Не е случайно и със сигурност е добър знак”, каза ми архимандритът.

 

Източник: Руски Дневник.