Ханс-Вернер Зин: Дайте шанс на Путин

Публикувано от:

Присъединяването на Крим е нарушение на международното право, но именно Западът предизвика кризата в Украйна. Това се казва в анализ на един от най-влиятелните германски икономисти Ханс-Вернер Зин от авторитетния институт iFO, публикуван от “Уолстрийт Джърнъл”.

Това, че Съветският Съюз се разпадна преди четвърт век без гражданска война, че Русия след това намери пътя към пазарната икономика, и че Източна Европа влезе в състава на Европейския съюз беше подарък на историята. И играчите, въвлечени в кримската криза, не трябва да проиграят този подарък.

Анексирането на Крим явно беше нарушение на нормите на международното право. Този полуостров беше предаден от Русия на Украйна през 1954 в рамките на СССР, а след 1991 остана в нейния състав. С това положение се съгласиха всички страни. Прекрояването на границите по решението само на една от страните е неприемливо в Европа.

Но трябва да имаме предвид, че днешната криза беше предизвикана от Запада. Заиграванията, които през последните години предприемаше НАТО по отношение на Грузия, Молдова и Украйна, по същество създадоха заплаха за обкръжаването на руския Черноморски флот, разполагащ само с едно незамръзващо пристанище.

Ако американският президент Барак Обама смята, че Русия е просто регионална държава, и тя трябва с това да се примири, той греши. Русия протестира също толкова енергично, колкото САЩ по времето на Карибската криза /1962/. Москва използва референдума в Крим като инструмент, но положението можеше да изглежда далеч по-неприятна.

Германия, която унищожи милиони руснаци в годините на Втората световна война, а след това получи прекрасния шанс за мирно обединение благодарение на руската подкрепа, е задължена да се заеме с деескалация на конфликта с Русия. Но очевидно, че някои противници на компромисите във Вашингтон, Брюксел и Москва имат свои собствени планове. И от двете страни има хора, които забелязват, че международните конфликти са ефикасен начин да се отвлече вниманието на хората от вътрешните проблеми. Добре е, че германското правителство се опитва да окаже успокояващо влияние, като едновременно с това се старае да не постави под заплаха солидарността на западния алианс.

Ако Русия се реши на нови анексии, на нас ще ни се наложи да реагираме като въведем санкции. Но трябва много предпазливо да се действа в тази посока: нито една здравомислеща страна не може да се обяви за дестабилизирането на Русия и за търговска война.

Русия и без това е отслабена от бягството на капитал. Тази страна зависи много повече от Запада, отколкото той от нея, макар някои страни от ЕС, и по-конкретно Германия, да покриват една трета от доставките на петрол и газ за сметка на вноса от Русия. Около 60% от руския износ отива в ЕС и само 7% от износа на ЕС – за Русия. Икономическата дестабилизация в Русия ще доведе до радикализация на страната и ще отдалечи света обратно в епохата на Студената война. През 1991 гражданската война беше предотвратена в Украйна, но сега тя отново може да се върне в списъка с възможните сценарии.

Как можем да увеличим цената на възможните следващи интервенции на Русия и как можем да повишим шансовете за мирно решение, без да нанесем при това щети на Русия, Украйна и ЕС? Отговорът се състои в сключването на споразумение за свободна търговия с Русия и Украйна в рамките на нов международен договор за бъдещето на Украйна.

През 2010 Владимир Путин предложи да се създаде зона за свободна търговия от Владивосток до Лисабон. И случи ли се това? ЕС вместо това започна работа върху споразумение за свободна търговия с Грузия, Молдова, Украйна и Армения. Това само усили нервниченето на Москва, защото подобна ситуация косвено създаваше заплаха от възникването на митнически бариери пред Русия.

Свободната търговия с такава страна като Русия, която се специализира в суровинните доставки и допълва производствената специализация на Запада, обещава сериозни търговски предимства, които ще бъдат далеч по-значителни, отколкото предимствата от търговията между сходни икономики. Политиците на Европейския съюз в момента преговарят за сключването на споразумение за свободна търговия със САЩ, което ще донесе предимства за всички участници. Но включването на Русия в споразумението за свободна търговия може да се превърне в истинска находка за всички участници. Свободната търговия не е антагонистична игра; от нея печелят всички. Тя дава възможност за специализация и разделение на труда, което е източник за процъфтяване. В свободната търговия могат да участват даже страни, доста различни по своето политическо устройство. Свободната търговия съдейства за мира създавайки взаимна зависимост в цял свят.

Германия днес няма някаква определена политика по отношение на Русия, макар канцлерът Ангела Меркел да е добре запозната с тази страна. В интерес на европейския мир време е Берлин активно да провежда стратегия, която има за цел да убеди органите в ЕС да изградят добросъседски отношения с Русия, а също и с Украйна и останалите страни, намиращи се между силовите блокове.

В случай на политическа стабилизация предложението за сключване на договор за свободна търговия между Русия и Запада ще доведе до запазването на мира, ще даде икономически предимства на Европа и ще съдейства за провеждане на политика на “промени чрез сближаване”, която първи напълно успешно провеждаше Вили Бранд по отношение на Източна Германия.