Филмът “Една война” разплака българската публика

Филмът “Една война” разплака българската публика

Публикувано от:

Хубавото кино е вечно и не може да е скучно, казва Вера Глаголева в интервю пред Оля Ал-Ахмед, журналист от в.Стандарт.

Вера Глаголева е утвърдена съветска и руска театрална и кино актриса, режисьор, сценарист и продуцент, заслужила и народна артистка на Русия. Тя има 50 роли в киното и 6 режисьорски филма. Като дете се е занимавала със стрелба с лък, била е майстор на спорта. В киното се снима от 1974 г. Забелязали я от “Мосфилм”. Снимачният екип на филма “Накрай света” веднага й дава ролята на Сима. Това е дебютът й в сериозното кино с известния режисьор Родион Нахапетов, който й става съпруг. Впоследствие тя изиграва и други роли във филмите на мъжа си -“Врагове”, “Не стреляйте в белите лебеди”, “За теб” и др. Вторият й съпруг е бизнесмен. Глаголева е майка на три дъщери и баба на двама внуци. Вера е уникален актьорски типаж – вечно млад образ на невинна поетичност, съчетана със скрита сила, завладяваща с фотогенична външност.

– Г-жо Глаголева, Вие сте известна актриса, режисьор, продуцент и сценарист. Кое от всички тези дейности най-много ви е на сърцето?

– Това, с което се занимавам сега, е режисурата и тя е за мен е най-важното, независимо, че съм народна и заслужила артистка на Русия.

– Какво Ви накара да се отклоните към режисурата?

– Не се побирам в тесните актьорски рамки. Не успявам да изразя всичко, което ме вълнува, което ме съпътства в живота, което искам да споделя със зрителите. Ролята би могла да е сполучлива или не, но в един момент аз осъзнавам, че не си принадлежа. Вместо мен решава режисьорът. Той е факторът, който може да направи с ролята каквото си поиска. На мен просто ми е провървяло. Цял живот съм работила с изключително талантливи, интересни и велики режисьори, като например Семьон Аранович. Българските зрители имаха възможността да видят една от най-силните му ленти – “Торпедоносци”. Общуването с този човек ме обогати невероятно много, а това, което успях да попия от него като режисьор, трайно повлия на моята работа. Същото мога да кажа и за големия руски режисьор Мелников и неговия уникален филм “Да се омъжиш за капитан”. В списъка на великите режисьори слагам и Ефрос, който е прекрасен не само в театъра, но и в киното. На много неща съм се научила от него. Едно от най-важните е отношението към режисьорската и актьорска професия. Не мога да не спомена и Нахапетов, който ме доведе в киното. Както се казва – прощъпалникът ми беше с него. Той самият е и актьор. И като режисьор много добре разбираше същността на създанието, наречено актьор. Много са факторите, които ме тласнаха към режисурата. Когато разбереш, че може да направиш нещо повече в живота от това да чакаш роля, която може никога да не изиграеш, разбираш какво означава режисурата. Като режисьор аз се снимах в свой филм – “Пречупена светлина”. Това бе моят дебют. Филмът е за нереализираните актьори през 90-те, които не са успели да намерят себе си нито тогава, нито сега, нито в живота, нито в професията.

Аз играя във филма, който режисирам сама и разбрах, че това е страшна грешка която не трябва да се прави в никакъв случай! Много е сложно да си поставяш сам задачи, да ги изпълняваш и да се самоконтролираш. Сега, когато правя филм, се отдавам напълно само и единствено на режисурата, за актьорското майсторство не ми остават сили.

– Коя е любимата Ви роля ?

– Всичките роли са като мои деца, но може би все пак имам предпочитания към ролята си във филма “Да се омъжиш за капитан”. Там изиграх журналистката Елена Журавльова. Първо, защото е творение на Мелников – великолепен режисьор с леко закачливо иронично възприятие на живота. Той притежава потресаваща самоирония, с постоянно чувство за хумор и е голям разбирач на професията. Много обичам филмите му “Мама се омъжи” и “Началника на Чукотка”, където се акцентира на ироничното отношение към всичко ставащо наоколо и в кадър, и зад кадър. Той е режисьор, заобиколен с вечен оптимизъм и даряващ радост. Друга роля, към която не сам безразлична, е образът на Шура във филма “Торпедоносци”. Това е сериозно кино, което дълбоко впечатлява зрителите. Още една любима роля е във филма “Паднали от небесата” на режисьора Саша Абдулов. Там съм медицинската сестра Маша Ковальова, която се омъжва за военен летец. Един филм за оцелелите от войната с много завъртян сюжет, който те кара да се замислиш. Трогателна, поетична, нежна история, която Каплер нарича “Двама от двадесетте милиона”.

– Коя е най-любимата ви творческа работа като режисьор?

– Определено това е филмът “Една война”, който българските зрители имаха възможността да видят. Залата е била препълнена в деня на прожекцията в Руския културно-информационен Център, а публиката е плакала. В момента, в който прочетох сценария, разбрах, че това е моят филм. Тази история ме потресе, извади ме от емоционалното ми равновесие. Драматична история, уникални женски персонажи, великолепни актьори изиграха ролите. С този филм аз разгърнах една страница от историята, за която малко хора знаят. Във филма става въпрос за руските жени, родили незаконни деца от германците и пратени на заточение.Тези деца са били плод на насилие. Една от героините наистина се влюбва в германец, но е едва на 16 години и не разбира отговорността на това забранено чувство. В този филм разривам една вълнуваща история не просто от самия ужас на войната, а какво са преживяли тези изнасилени жени в Сталинските лагери.

– В личния си живот режисьор ли сте, или актриса?

– Режисьор съм и в живота! Успешно режисирам в семейството си. Майка съм на три дъщери, вече имам и внуци, които обожавам. Дори детските роли във филма “Една война” се озвучават от моите внуци.

– Вашата голяма дъщеря Анна Нахапетова е балерина и актриса. Тя се е снимала във вашия филм “Една война”. Средната ви дъщеря – Настасья Шубская, е завършила продуцентския факултет във ВДИК. Как гледате на това, че дъщерите Ви вървят по Вашата пътека?

– Те не вървят съвсем по моята пътека. Анна е професионална балерина, а снимките в киното са хоби. Тя играе и в театъра, много добре се вписва в драмата. Това й харесва и я влече. Дъщеря ми Настя вече е в САЩ и покорява върхове там като продуцент. Това, което правят те, ми харесва. Доволна съм от дъщерите си.

– Кои ваши филми ще види българската публика?

-За нас България е много ценна, много държим на българската публика. Преди 10 г. бяхме в Пловдив и обрахме всички награди за филма “Поръчка”. Преди 5 г. показахме тук филма “Една война”, който спечели фестивала и взе “Гранд При” на сериозен международен филмов фестивал. Това бе за мен голям импулс. Сега бих искала отново да споделя с българските зрители своите усещания и виждания. На българския екран ще бъдат прожектирани филмите “Две жени” – копродукция на Франция, Латвия и Русия, със световната звезда Рейф Файнс.

Една класическа история на Тургенев – типична руска класика която бихме искали да споделим с българските ценители на “седмото изкуство”. Бяха показани “Торпедоносци” и “Една война”.

На българските читатели пожелавам да обичат киното, да обичат руското кино, което е с неограничени възможности. Не пропускайте новите, хубавите филми. Защото хубавото кино е вечно, а вечното кино не може да е скучно! Гледайте към светлината на екрана, не гледайте през негатива, бъдете оптимисти със светли мисли, носещи в себе си само добродетели.