Украйна да нападне Русия?..

Украйна да нападне Русия?..

Публикувано от:

Автор: Марин Тенев

Украйна-текущата война и възможната друга, по-мащабна..

Не, няма грешка в заглавието, драги читатели, нито целим да преобърнем обратно разпространяваните понастоящем в публичното пространство твърдения на редица страни и мнения на политици, които обявяват Русия за агресор, а Украйна за обект на тази агресия. Просто ще поразсъждаваме заедно над редица факти, за да си направим изводите и се опитаме да предскажем въз основа на тях развитието на ситуацията близо до България.

За начало: може ли Украйна да спечели войната в Донбас? Първо, нека да се дефинира какво се има предвид в този случай думата “победа”. Разбиване армията на противника или завземане неговата територия – това все още не е победа. Саддам Хюсеин през 1990 г., за един ден “победи“ Кувейт, но  в крайна сметка как свърши всичко  това? Наполеон в Русия печели победа след победа, превзема  Москва … , но войната свърши в Париж. От гледна точка на стратегията- победа в една война е, когато вследствие на нея бъде постигнат мир, по-добър от предвоенния.

Например, популярната представа , че Русия е загубила не само първата, но и втората чеченска война, вследствие на което, Москва отдава “дан” на победителите. Е, тази представа може лесно да бъде разобличена с цифри и факти. Ако за такава „дан“се счита  нивото на субсидии на глава от населението на региона от федералния бюджет, най-голямата част  отива в Чукотка, въпреки че с чукчите никой не е воювал наскоро, нито пък въобще някога.

Русия след войните в Кавказ  най-очевидно си подобри позициите  в региона и измени ситуацията, сложила се през 1999 г., при това не само в Чечня. Най-парадоксално в тази ситуация, че чеченците (в смисъл хората, а не елита) също спечелиха, те се чувстват като част от Русия  по-комфортно, отколкото при бандитската  “независимост”. Така победата е безспорна. Въпросът-на каква  цена разбира се, но няма победи без жертви.

Сега да пресметнем, какъв мир ще получи Украйна в случай на пълен успех на ATO („антитерористичната операция“), тоест, когато бунтовниците бъдат напълно победени, част от тях избити, част избягат в Русия , отказвайки се от проекта “Новороссия”. Украйна в този случай ще  получи контрол над региона с разбита и унищожена инфраструктура и озлобено население, нарушени взаимоотношения  с Русия (най-големия й търговски партньор), разпадаща се под тежестта на военните разходи икономика, непосилен външен дълг, крах на европейските илюзии и ръст на социалните тежести върху бюджета (държавата трябва да съдържа инвалиди и вдовици). И колкото по-дълго траят бойните действия , толкова по-остро ще се проявят по-горе описаните „плодове на победата“. Управляващия режим в светлината на влошаващата се икономическа ситуация  ще загуби подкрепата на населението и ще падне от власт.

Какво очаква страната в случай на поражение? Поражение, ние дефинираме като загуба на контрол над територията на Донецка и Луганска „републики“.  Ще се получи почти същото, с изключение на това, че Украйна не трябва да поема разходите за възстановяването на разрушената инфраструктура на тези области и озлобеното  население ще остане в  „чужбина“. Въпреки това, поражението във войната обикновено предизвиква остра политическа криза и дори революция. Режимът несъмнено ще бъде пометен. Това е разбираемо: хората могат да простят на правителството и бедността, и цинковите „пратки“ от фронта, ако всички тези жертви са били принесени  в името на националното единство и на победата над “терористите”. Но ако “терористите”  спечелят, и след това се окаже, че всичко е било напразно? Такова унижение населението не ще прости на режима!

Други варианти  по принцип няма. Гражданската война, след като тя е започнала, никога не свършва на масата за преговори. Или безусловно побеждава една от страните (виж пример от САЩ, Испания, Китай, Русия, Виетнам, Куба, и така нататък), или държавата се разпада(виж пример от  Корея, Етиопия, Югославия, Молдова, Грузия и т.н.) . От това следва, че   войната е необходима на управляващия режим в Киев за самосъхранение, защото докато се води война, всичко може да се припише на нея. Войната може да оправдае абсолютно всичко – и срутване на  социалните  гаранции на населението, и икономическата криза, и фашизирането на  политическата система.

Можеха  ли управляващите в Киев да избегнат войната? Хипотетично да. Това щеше да  изисква конституционна реформа за прилагане на федерализация, да се даде право на руския да бъде вторият  държавен език, да се пристъпи към постепенност  на интегрирането в европейското пространство, по-скоро като мост между два икономически съюза и най-главното – да се дефинира ясно и завинаги непринадлежността на Украйна към никакви военноблокови формирования. На практика това, разбира се бе  нереализуемо, тъй като сегашният режим дойде на власт с подкрепата  на фашистки и  агресивно настроени националистически групи от населението, главно от западните региони. А такова  „предателство“, те не биха  му простили, не затова скачаха на Майдана. А да разчитат на един „чужд“ рускоезичен изток, новите управляващи не се решиха , тъй като изборът „мир“, означаваше хунтата да бъде свалена веднага-спомнете си, че основополагащите нормативни актове, закрепващи на власт сегашните управляващи, бяха приети от Радата с „лек“ недостиг в кворума, но за сметка на това в присъствието на въоръжени лица от „десен сектор“ в залата?!  Но искам да подчертая, аргументи за мирните алтернативи са чисто хипотетични, тъй като в резултат на февруарската революция дойде на власт „коалиция  на войната“ и войната е естественото  продължение на нейното съществуване.

В такъв случай е прието да се съпоставят или противопоставят интересите на управляващите  и интересите на хората. Но има един проблем – общите интереси на „украинския народ“ не се наблюдават. Или да го кажем по-остро: ако една част от народа, жадува да подчини с цената на кръв другата част,  това един народ ли е !? Съответно, режимът е принуден да избира на коя страна да  застане  или, естествено ако има наличие на политически разум, да предложи  като краен – чехословашкият вариант на „развод“ .

Да, перспективите за управляващия режим са незавидни, в шахмата това състояние се нарича Zugzwang, където всеки ход води до влошаване на ситуацията и трябва да се избере от опциите: лошо, много лошо и фатално погрешно.

 

Но това за сегашната върхушка не е толкова лошо… Те са готови да  погребат  проекта  „Украйна“, т.к.  имат шанс да скочат от “Титаник” не на един крехък сал, а на удобна  яхта за ВИП-лица. Шансовете са призрачни, но в отчаяната  ситуация  „удавника и за сламка се хваща“.

В какво се изразява същността на подобно предположение. Погрешно е да се смята, че киевската  хунта преследва определени национални интереси. Всички настоящи украински лидери  са само марионетки на външни сили. В общи линии всички, абсолютно всички, без изключение украински националисти   са били нечии марионетки – полски, австрийски, шведски, турски, немски. Склонността да се ангажират с държавна измяна е основната характеристика на украинския елит. Някои са успявали да изменят на народа си с повече от веднъж, като хетманът  Петро Дорошенко, който е предал народа си  в полза на поляците и след това се е преметнал от поляците към турците.

Грушевски  помагал на Хабсбургите да „украинизират“  Галиция, а след това  е  канил Германия да окупира страната. Mазепа и Oрлик са  прошведски колаборационисти. Петлюра  „продавал“  Украйна пак на поляците.  Скоропадски  изпълнявал инструкциите на германския комендант на Киев, а  Бандера и Шухевич прислужваха  на нацистите и  след това на американците.

Сегашните управници на Киев  са изцяло американски марионетки. И ако те са готови да направят това, което е необходимо на техните собственици, има шанс да получат подкрепата отвън, от която се нуждаят. След  изпълнение на  своята мисия могат  да получат билет за  VIP-яхтата, с  която да  отплават от борда на потъващия  “Титаник”. Най-вероятно те със сигурност ще бъдат измамени, но засега  е по-добре да вярват, че всички украински „Юди“ са свършили  зле, но на тях ще им провърви. В противен случай депресията ще ги смаже.

Така че в цялата тази ситуация има нов фактор – американските интереси.  Понятието „американските интереси“  не трябва да се тълкува като интересите на американската нация, а по-скоро като интересите на транснационалния корпоративен елит, който се задвижва от долара. Тези интереси са доста очевидни: да се развърже война в Европа и  да се отслабят  ЕС  и Русия. Не защото Русия е заплаха за Америка или равна на САЩ по хегемония над останалия свят -не, няма да ласкаем Русия, знаем реалността! Логиката тук е различна: Америка  е издишващия хегемон, чиито сили  стават все по-малко, а  усилията за натрапване  на нейната воля върху останалата част от света стават все по-големи. Ако Америка не е в състояние да стане по-силна отколкото е, очевидно  единственият начин   да отслаби други страни по целия свят е да разшири съществуващите зони на нестабилност и да създаде нови, където те не съществуват.

САЩ – това е голям  магнит за пари. Докато входящите капиталови потоци (заеми, инвестиции, борсови балони и т.н.) превишава отлива, страната е във възход. Ако изходящият поток надвишава входящия поток, Америка ще бъде изправена пред крах. Капиталите също имат склонност да избягват от зоните на нестабилност в юрисдикциите, където спокойствието не е в опасност. Войната в Европа е удар за икономиката на ЕС – ето е защо Вашингтон маниакално изисква от ЕС налагане на санкции срещу Русия, което ще засегне основно Европа. Отслабване на ЕС означава отслабване на еврото, поток на капитали от еврото към долара. Отслабването на Руската федерация означава, че капиталите, които са се изнасяли от страната и се заселвали в Европа, ще избягат в Америка. Ако ли пък останат  в Русия им грози  амортизация заради обезценяване на  рублата, пак заради войната.

Изчислението е просто:  сблъскайте главите на своите конкуренти в борбата за място под слънцето, да се отслабят взаимно и после ги преместете в задния сенчест  двор на света. Точно същата политика Вашингтон преследва в Латинска Америка, Азия, Африка, Близкия Изток. Така че ролята на Украйна в този случай  е ролята на жертвена пешка за първия ход. Тя  вече е отписана, а на шахматната дъска чрез нейната загуба се „бият“ по-сериозните фигури: ЕС и Русия.

Както се вижда от  последните дни на събитията, ЕС не желае силно да закриля  „амбразурата“ Украйна в духа на съветските традиции „по Матросовски“… и освен това, май не желае особено силно да се кара с Москва.

Какво може да следва от това? Представете си, че украинския елит минава на план Б на своите стопани- въвлича Руската федерация във война. Всъщност, руско-украинската войната решава програмата максимум на САЩ : независимо от въпроса дали  Европа ще пази неутралитет  или подкрепя Украйна или Русия, то удара за ЕС ще е под кръста, транзита на газ през линията на фронта няма да бъде възможен, еврото ще падне отново, повече отколкото през 1999 г (войната в Югославия). За Русия една сериозна война може да доведе до срив на икономиката и падането на режима. В този случай, зоната на нестабилност ще доближи до Китай – на това се вика „с един куршум два ( и повече) заека“.

Пропагандистката подготовка на населението на Украйна с цел превръщането му в пушечно месо е успешно завършена.На всички е ясно:  за бедите  са виновни „клятi москалi“ и че всяка сутрин Путин пие кръв от украински младенци. .. Така че следва обявяване на война на Русия!

Правилно сте прочели…именно към такова жертвоприношение готвят Украйна в последно време! За да включи Русия във войната,  Киев може само по един начин – да я нападне…

Да разгледаме хипотезата :

Ако Украйна загуби войната с голямата  руска мечка , тя може да бъде горда от това поражение, както и финландците са горди от загубата  в „Зимната война“ …загубили,  но демонстрират превъзходството си над врага с финландския дух и по-големите загуби на руснаците в жива сила. Така че,  атаката на Украйна спрямо Русия, без значение колко налудничаво изглежда , е естествен завършек на  играта  BigBrother срещу „конкурентите“ на установения  PaxAmericana. И това че управляващия елит в Украйна се спасява в хаоса на войната, по-трудно би се забелязало от народа, тоест бягството има шансове да бъде успешно. Ще ми позволите да припомня един филмов сценарий на Холивуд:  терористите, които всъщност са обикновени крадци, планират да разрушат  огромен небостъргач и да взривят заложниците, само и само в суматохата да избягат и да не се разбере, че всъщност са откраднали ценни книжа за милиарди долари. Сегашната  „малка“ война не дава шансове  за спасителен изход  лично за управляващите в Киев, както бе отбелязано по-горе. Виж, голямата война е друго нещо – по време на  хаоса  бягство с награбеното, в стил Холивуд!

Но има един нюанс –за да атакува Русия, Украйна трябва да направи така, че за “международната общност”, т.е., за Запада, всичко да изглежда доста по-различно, а именно – че Русия атакува Украйна!

И тук идва обяснението със ситуацията около присъединяването на Крим.  Малко вероятно е, че Путин решил  да приеме Крим  в състава на РФ, без да потърси одобрението  на някои международни кръгове. Нищо чудно да е получил  „зелена светлина“,  именно заради възможността да бъде вкаран във война.

Навремето , Щатите бяха намекнали на Саддам че нямат нищо против   Ирак да си възвърне  своята историческа провинция  Кувейт,  отрязана от британското „преразпределение“  на наследството на Османската империя. Ирак нахлу в Кувейт бързо, но спечели впоследствие създаване на международната коалиция срещу Ирак  от която и загуби.

Ако се поразкопаем по-дълбоко в  историята, Великобритания през септември 1939 г. най-категорично даде на Хитлер да  разбере, че няма нищо против да се върне към лоното на „фатерланда“  град Данциг, насилствено откъснат от Германия според  Версай. Кой би си помислил, че заради Полша може да избухне Втората световна война?  Както се шегуват поляците с чувство си за хумор към собствената си държава : „ние сме си добре, само дето от столетия имаме един, единствен проблем- откъде ще минава поредната руско-германска граница!“

Но нека сериозно да разгледаме такъв сценарий (но не холивудски) , написан пак някъде далеч от нас:

Тъй като повечето страни не са признали включването на Крим в Русия, от тяхна „международна“ гледна точка полуострова е украинска територия. Съответно, ако украинската артилерия от  региона на Херсон удари по обектите  в Крим- това няма да е акт на агресия срещу Русия. Но ако бъде отвърнато от базите на руския черноморски флот  с огън по позициите на украинската армия на континента- това ще е  атака срещу  „бялата и добра“  Украйна от страна на Русия.

ukrop

Опции за разгръщане на конфликта могат да се дадат много, има вероятност  да бъдат включен татарския фактор в Крим  ( Щатите много обичат да се заиграват с исляма ) и т.н. …

А цинизма на управляващите в Киев не е от вчера, има корени в   старата поговорка  „след нас и потоп“-  това е мотото и на всяка „компрадорска буржоазия“ от по-новата колониална епоха.

Още повече, че война между Украйна и Русия е напълно „безопасна“ за останалия свят (този отвъд Атлантика) .Едната държава  не притежава ядрени оръжия, а другата няма да ги употреби.

Е, какво трябва да се прави в лицето на възможност за такова развитие на нещата  в региона където живеем ние? Ами всичко което съвестта човешка подсказва. Да няма война, в която ще загинат и от двете страни хора от близки нам народи! Дори и повече -украинските българи! Това, което за съжаление нашите политици,всички без изключение, не правят.

Напомняме че България е не само много близо до Украйна, тя е в самата Украйна. На всички ни е ясно защо е така…освен може би на нашите управници. Нещо се позагубиха в последно време тези, дето ни говореха за история…За Кубратова Велика  България, оставила трайни цивилизационни следи в земите на част от Русия и териториите на днешна Украйна; за  гроба на Аспарух оттатък Дунава, загинал в битката за защита на границите на новата България; за княгиня Олга Киевска – основателка на Киевската  Рус и покръстила народа си (дала началото на руската държавност и духовност),която май се оказа, че е българската принцеса Елена от потеклото на Симеон Велики; за българите от всякакви покрайнини и  Ботийовия дух в Болградската гимназия…

Вместо тях, техните приятели, „началници“, съпартийци дружно гракнаха срещу Русия и най-вече срещу „Южен поток“, услужливо и чинно изслушаха посланика на сегашните украински управляващи, който ни предупреди, че зимата може да сме на студено без газ в името на „свободата“.

И никой не му зададе въпроса : „А бре, байо, ти нас пита ли какво ние, тези дето и вярата, и четмото и писмото сме ви дали, искаме за нас и на‘ште чуляци /„чуляк“ –„човек“ на диалект в Бесарабия /по вашата земя ?! Свобода ли е туй вашето или слободия, бре?!