Таранда: Плисецкая ненавиждаше лъжата

Таранда: Плисецкая ненавиждаше лъжата

Публикувано от:

Гедиминас Таранда е солист на Болшой театър. Роден е на 26 февруари 1961 година в Калиниград в семейство на военен и счетоводителка. Баща му е бил литовец, а майка му е казачка. В детството си Таранда активно се е занимавал с борба. През 1974 г. влиза във Воронежското хореографско училище. През 1976-а го приемат в Московското. След завършването си попада по разпределение в Болшой театър. Женен е три пъти. Съпругата му Анастасия Дриго също е балерина, дъщеричката им Дейманте върви по стъпките на родителите си. Таранда има и дъщеря Елизавета от десетгодишната си връзка с известната журналистка и тв водеща на предаването “Добро утро” Марина Баранова. С нея Таранда се запознава заради интервю. Елизавета също е балерина. Таранда е заслужен деец на изкуствата на Руската федерация и президент на балетния фестивал “Гран Па” и основател на Имперския балет.

– Господин Таранда, какво загубиха световният балет и Русия с кончината на великата балерина Мая Плисецкая?
– Последната гвардия на онова поколение си заминава… Може би останаха само няколко от великите творци, които създаваха славата и легендата на онази епоха. Мая Плисецкая бе една от големите фигури на времето си. Като че ли никой не си представяше, че тя може да си отиде. Независимо, че беше на 89 – изглеждаше вечна. Създаваше впечатление на кораб, който никога не можеш да потопиш. И с душата си, и с тялото си – своите стремежи и дейност. Едва сега си даваме сметка, че вече ги няма – Плисецкая, Симеонова, Галина Уланова. Мая бе красивият залез на един век, който никога няма да върнем. Подобно съзвездие от уникални танцьори, художници, балерини, балетисти, философи, поети никога повече няма да се повтори. Нови таланти се раждат, но не в такова количество.
– Каква роля изигра Мая Плисецкая във вашия живот?
– Огромна. Основна. На мен просто ми провървя. Когато постъпих в Болшой театър през 1980-а, Мая Плисецкая веднага ме забеляза. Тя моментално ми предложи да участвам в нейния спектакъл “Кармен”, да танцувам с нея. Подобно нещо в историята на Болшой до тогава не се беше случвало. През същата година легендарният Юрий Григорович, тогава главен хореограф на трупата, ми предложи да постави балет специално за мен. Ето това се казва късмет – веднага заработих с най-известните, най-великите танцьори на Русия.
Първите си стъпки направих с легендите.
Партнирах си с Плисецкая в “Кармен” и след това се сприятелихме.

11347677_10204460837777359_259961612_o

 

Огромната разлика във възрастта не ни попречи

да станем неразделни приятели. На нея й харесваше това, което правя. А на мен ми допадаше всичко в Мая – особено поведението й, начина, по който се държи с хората. Тя говореше много смело за всичко – в прав текст.
Поколението на Плисецкая се отличава от сегашното със своята толерантност – ако видеха, че си способен и талантлив, те веднага позволяваха и даваха възможност да застанеш на едно стъпало с тях. Не ти натякваха, че си млад и зелен, че има още да се учиш, докато ги стигнеш. Плисецкая подаваше ръка на изгряващите таланти и казваше: “Застани до мен и продължи напред!” Така направи и с мен – и това закрепи дружбата ни. След време Юрий Григорович ме включи в неговите спектакли. След 13 години – на нейният 75-ти рожден ден, тя ме помоли да събера балетна трупа и да направя програма за Япония. Подбрах най-опитните, съставих репертоар и през 1993-а заминахме за Япония. Там ни признаха за най-добрите. Тогава Плисецкая ми каза, че като мениджър съм се проявил много добре и ме насърчи да събера свой балет. “Не бой се, направи необходимата крачка”, беше категорична тя.
– И през 1994-а вие създадохте Имперския руски балет, който вече е световноизвестен…
– Нарекох така своята трупа и поканих Мая Плисецкая за президент на компанията. Тя веднага прие и започнахме активна дейност. Бяхме затрупани от турнета. Разработихме специални програми за Плисецкая. До 2003-а бяхме непрекъснато заедно. Годишно правихме 15-20 турнета по цял свят. Нейното присъствие много ни помагаше, а благодарение на младия екип тя продължи да бъде на сцената още тринадесет години. Нейното име беше гаранция за изключително високо качество на представленията. Артистите бяха безумно щастливи, че тя е сред нас. Те следяха всяко нейно движение и жест.
– Споделете интересна история…
– Често бяхме в Япония през периода 1996-98-ма. Мая Плисецкая пишеше книгата си. И вечер, когато се събирахме като голямо семейство, тя ни четеше на глас. Незабрави мигове. По цели нощи. Насядали кой където свари. Бяхме първите слушатели на шедьовъра “Аз, Мая Плисецкая”. Веднъж на пресконференция в пълна зала, журналистите я обсипаха с въпроси от един и същ характер – че е на толкова много години, а все още продължава да е на сцената в блестяща форма. И когато я попитаха докога ще излиза пред публиката, тя отговори: Докато не ми стане скучно! Но колегите ви й досадиха най-много с любопитството към диетата, която спазва, за да е в толкова перфектна визия. Тогава тя им каза всички да се приготвят за дълго писане, защото ще диктува формулата, която всички трябва да запомнят за цял живот. Всички се приготвиха да пишат в пълна тишина. Тогава Мая им рече с усмивка: “Не плюскайте!”. Всички избухнаха в смях. “Не става дума за воля или за драстичен режим.

11254410_10204460837577354_112455137_o

Просто не се тъпчете

съветваше Мая. Тя имаше прекрасно чувство за хумор. Понякога отговаряше много остро.
– Вярно ли е, че сте имали общ бизнес извън балета – произвеждали сте шоколадови бонбони “Мая”?
– Да. Това се случи на 75-я й рожден ден. Много мислихме какво да направим, за да увековечим момента. Дали да е грамота, картина или нещо подобно. Седяхме с приятели и пиехме чай. Някой беше донесъл кутия с бонбони. Мая изведнъж каза: “Ах, колко се вкусни”. И от дума на дума се роди идеята за бонбони с марката “Мая” – да са необичайни, да не приличат по вкус на създаваните до сега. Съгласи се – но само ако са уникални. Организирахме цех за производство на сладки изделия, събрахме инженери, технолози и сладкари, които започнаха да разработват бонбоните – “сотовый мед”, покрити с горчив шоколад. Фантастични. Получиха златен медал за екологична чистота и вкус. Плисецкая подари от тях на Путин за юбилея му. После ни удари кризата и замразихме бизнеса.
– Може ли да се прави паралел между Мая Плисецкая и Галина Уланова?
– Те бяха родени във времена, в които работата бе всичко. Живееха, за да излязат на сцената. Никога от нищо не се оплакваха! Никога! Принадлежаха към фантастично силно желязно поколение. Целият си живот посветиха само на творчеството – ето това ги обединяваше. А ги отличаваха напълно различните им характери. Уланова подхождаше към ролите си много спокойно, тънко, с изящество, нежно и благородно. Плисецкая беше факел! Палеше се на секундата и гореше ярко, яростно, бързо. Палеше и всичко около себе си. Безкрайно, вечно. Мая казваше: “Сама ще изгоря и ще подпаля всички!”.
– С коя от балерините ви е било по-лесно да работите?
– Галина Уланова вече преподаваше, когато дойдох в Большой театър. Видях я в пълната й светлина. Засичахме се на репетиции, тя много ми е помагала за някои роли. С Плисецкая бяхме неразделни по турнета и на сцената. С нея най-важното беше да не я заблуждаваш! Тя ненавиждаше лъжата! Нейното мото беше: “Не яжте, не лъжете – казвайте само истината!”. Беше трудно със звезда от нейната величина. След спектакъл се правеше напълно обективен анализ.

Тя беше напълно откровена, когато нещо не й харесваше

Но вярваше в трупата и в първата частна балетна компания, която правеше това, което искаше. Никой не можеше да ни влияе и да ни заповядва “отгоре”. Това бе моя фирма. Събрах екипа от различни градове, изпълнявахме репертоар, поставен от различни хореографи. Когато възстановихме “Кармен”, Плисецкая лично репетираше с всичките балерини. Показваше всяко движение – обръщане на главата, стъпка, поглед. Казваше: “Само гледайте и запомняйте”. Тя практически танцуваше целия спектакъл на репетициите заедно с нас. Така получихме “Кармен” от “първа ръка”. Премиерата беше в Таракайския замък в Литва. До 2008-а тя танцуваше в “Лебедово езеро”.
– Някога имало ли е противоречия между вас двамата?
– Не си спомням. А и да спориш с Мая беше напълно безполезно. Всичко, което тя не възприемаше, беше безсмислено за нея. Точно заради това толкова дълго работихме заедно.
– Как приехте факта, че прахът на великата Мая Плисецкая ще бъде разпръснат из Русия? Без паметници, без надгробни лъскави плочи, без цветя до гроба… Не е ли странно?
– Цяла Русия много скърби, че не може да се прости с Мая по нашите обичаи. Не знам чие е това желание, по чия воля ще се случи така. Вероятно прахът й да бъде разпръснат над Русия са го решили със съпруга й, Радион Константинович Шчедрин. Негово решение е страната да остане без последно “сбогом” с великата Мая Плисецкая. За всички нас това бе шок! Защото цяла Русия я обожаваше. Всички поколения. Цяла Русия би излязла да се поклони, ако имаше шествие. Да остави цветя. Получихме толкова писма със съболезнования. Русия беше готова да замине за Германия – само и само да се прости с нея…Пред Болшой сложиха снимка на Мая Плисецкая и тълпи от хора прииждаха да слагат цветя.
– Растете във Воронежския театър за опера и балет, тъй като майка ви е работила там. От там ли тръгва вашата история?
– Виновникът за моята карма е Галина Уланова. Когато съобщих на семейството си, че отивам да уча балет, никой не ме разбра. Дядо ми се застъпи за мен и ми даде благословията си, защото той се докосвал до Уланова. Веднъж в завода, където работил, гастролирали от Большой театър. След концерта всички се втурнали за автографи, а

дядо ми поканил Уланова на валс

11311773_10204460837457351_2066387195_n

След години той казваше, че ми е предал духа на Уланова. А оперният театър беше моят втори дом. – Какво ви омагьоса в балета?
– Честно да ви кажа: нищо. Харесвах момичетата, но изобщо не възприемах момчетата в трико. Изобщо не ме впечатляваха. Но когато гледах по телевизията ансамбълът на Моисеев или Верски, много ми харесваше. Обожавах оперетата, но не й балета. По онова време се занимавах активно с класическа борба, а моите приятелчета от блока се занимаваха с хореография на кръжок в Дома на офицерите. И ходеха на кино без пари. А аз едва изкопчвах от майка ми 25 копейки за кино с момчетата. Тогава те ме светнаха, че ако и аз започна да се занимавам с хореография, ще ходя безплатно на кино. Отидох в балетното училище, видях красивата зала, огромните светли прозорци, хубавата музика, красивите момичета… И се влюбих в атмосферата. Всичко ми се отдаваше от раз. Но най-важното беше киното без пари.
– Имате три брака – и трите ви съпруги са балерини. Сега сте с Анастасия Дриго – корифей на хореографията. И двете ви дъщери са балерини. Откъде идва всичко това?
– От духа на Галина Уланова. Съпругите ми са балерини. С тях винаги ми е било много интересно. С дъщерите ми – също. Надявам се да имам и син.
– Какъв е животът ви извън сцената?
– Танцът ме съпътства постоянно и навсякъде – и за кеф, и в парка, и с приятели, и “на бас”, и на рождени дни, и по купони. Той е като разпускане на душата.
– Нашата Вера Кирова е звезда в Русия, нали?
– Познават я абсолютно всички. В Русия тя е визитната картичка на българския балет. Легенда. Това, което не може да направи политиката, го прави културата.
– Какво ще пожелаете на българските зрители?
– Любов и търпение!

Автор: Оля Ал-Ахмед

Източник: Стандарт

Оля Ал-Ахмед е известен български журналист и преводач от арабски и руски, експерт по ПР и протокол. Говори свободно английски, арабски, руски и испански. Завършила е арабска филология в СУ , с втора специалност : журналистика и ПР , и здравен мениджмънт в УНСС. Преди години само за една нощ преведе наказателният кодекс на Либия и обвинителния акт срещу българските медици , с което нашумя. Защитила е дисертация по съвременна арабска литература и език в Дамаск. Има редица научни публикации в областта на лингвистиката. Заклет преводач и хонорован лектор в НБУ.