Съвременни геополитически вариации

Съвременни геополитически вариации

Публикувано от:

Ще преживеем ли още неолиберални кръстоносни походи от Запад на Изток и ще доживеем ли походи под знака на полумесеца от Изток на Запад?

Очертаването макар и накратко на диспозицията в момента на геополитическите играчи не е достатъчно за характеристика на съвременното международно положение. То не отразява динамиката и вълнообразното развитие на събитията и най-високата точка на напрежение. Жребият за епицентър на това напрежение и този път се падна на Стария континент.

Поглед към Европа

Две световни войни се развихриха на нейна територия, с невиждани разрушения и човешки жертви. Основни направления на въоръжените конфликти бяха Запад-Изток. Но докато преди те бяха главно вътрешноевропейски, разгърнати на европейска територия, сега положението е друго. Подстрекателят идва отвън. Хванал опашката на Втората световна война в Европа, изчаквайки кой кого, Вашингтон сега е първоизточник на зараждането и повишаването на напрежението. Повода даде Украйна.
Разпалването на Студената война тук бе предшествано от военните авантюри в Близкия и Средния изток, които не бяха подкрепени от всички европейски партньори. Настъпи момент на изпитание за междуатлантическите отношения.
Загрижеността на САЩ произтича не от засилване на евроскептицизма и различията в Евросъюза, колкото от нарастващото му сътрудничество с Русия. Причината не е само зависимостта от руските енергоносители. Вашингтон не е в състояние да я премахне. Целта е да се разделят двете части на континента, да се предизвика напрежение между тях и се съживи активността на НАТО. С помощта на чужди наемници, насърчаване на крайната десница и подкрепената с финансови средства “мека сила”.
В. “New York Times” предупреди, че “Белият дом обмисля по-нататъшна ескалация, която заплашва да доведе до зловещи последици”. Като начало бяха избрани икономическите санкции, подкрепени с военен шантаж от НАТО. Последиците засягат не само Русия, но и атлантическите съюзници в Европа. Вашингтон не го вълнува това. Нека се изтощават двете части на Стария континент. Американският военнопромишлен комплекс ще печели.
Европейският съюз трябваше да се превърне в самостоятелен център на икономическо и политическо влияние наравно с Китай и САЩ. Наличието само на икономически потенциал и брой на населението не е достатъчно за авторитетен международен играч. Той е обкован с веригите на НАТО.
Евросъюзът няма своя утвърдена идентичност. В него се борят две основни тенденции – евроатлантизъм и евроцентризъм. Те дадоха отражение на събитията в Близкия изток, ще влияят и в бъдеще. В евроатлантическото партньорство се появиха пукнатини, последната от които е създаването на Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции (TTIP). За него в. “Le Mond diplomatique” писа: “Американският орел на свободната търговия прекосява Атлантика, за да нападне стадо от зле защитени европейски агънца.” Този подход Вашингтон наложи и в други региони на света.
В контекста на новия световен ред пред Брюксел стои неизвестната – способен ли е да води самостоятелна външна политика. Още от създаването му той е обвързан икономически, политически, военно с Вашингтон. Последните събития в Украйна излъчват небезуспешния стремеж на САЩ да увлекат ЕС към продължаване на напрежението и експанзия на Изток. Но неизбежно те се сблъскват с Русия и Китай. Брюксел е изправен пред дилема.
Редица западни наблюдатели считат като нерешителност позицията на ЕС в момент на определяне дневния ред на света между САЩ, Русия и Китай. Според тях времето на “твърдата” политика в международните отношения не е отминало. Това потвърдиха САЩ в Близкия изток и Африка, а сега налагат в Европа. По този въпрос между Вашингтон и Брюксел няма пълно единство. Евросъюзът е изправен пред необходимостта от предефиниране на своята външнополитическа стратегия.
Сериозно влияние върху сегашната обстановка оказват руско-германските отношения. “Frankfurter Allgemeine Zeitung” определи тези отношения като положителни. А в. “Die Zeit” поиска да се прекратят нападките срещу Русия. Някои германски политици лансираха идеята за партньорство между Русия, ЕС и САЩ в областта на сигурността. Против диалога Берлин-Москва се обявяват привържениците на неоконсервативния трансатлантизъм. Ще припомним обаче максимата на Бисмарк: “Европа може да разчита на мир и просперитет само когато Русия и Германия действат в съгласие, а не се противопоставят една на друга.”
Украинските събития изиграха ролята на разпалване на трайна вражда между два братски народа. Те водят и до разделение и недоверие между двете части на Европа. Разногласия възникнаха и на Балканите, където държавите поддържат различен подход към събитията. Възражда се старият девиз “Разделяй и владей!”
Украйна се превръща същевременно в арена на най-сериозния сблъсък между еднополюсния и многополюсния свят. Отстъплението на Русия би довело до засилване на амбицията за световно господство на САЩ с непредвидими последици за световния мир и сигурност. Военни стълкновения, още повече ядрени, са немислими. Дипломацията е велика сила, която идва на дневен ред, когато главите на военните се разгорещят до краен предел.

Новата глобална сила – джихад

Докато Изтокът и Западът решават въпроси на разпределение на територии и богатства, на сфери на влияние, се появи нова заплаха от югоизток. Повече от 6 века от тази посока тя не е застрашавала Стария континент. При това не само за териториални завоевания, а за живота на милиони човешки същества. Джихадизмът заплашва няколко континента с масови изтребления на верска основа. Дейността на неговите последователи с тяхната жестокост ги доближава повече до животинския свят, отколкото до човешкия род. Появата на “джихадистки халифат” би трябвало да внесе изменения в отношенията Изток-Запад. Джихадистите се превръщат в сериозен геополитически играч, срещу когото са нужни време и сериозни усилия.
Вашингтон побърза да събере представители на Европа и на някои арабски държави, за да обсъждат мерки срещу ИДИЛ. Трябва му жива сила, но под негово ръководство. А пренебрегна Русия, Китай и други държави. Западни държави начело със САЩ започнаха да нанасят въздушни удари срещу джихадистите. Наивно е да се смята, че с военновъздушни сили може да се унищожи верският фанатизъм. Европа е инфилтрирана вече с опасния бацил. Да не забравяме, че Балканите са превърнати вече в “религиозна триада” с привърженици на източно православие, католицизъм и ислям. Срещу човешкото съзнание и вярата оръжието е негодно средство. Джордж Фридман предупреди в сп. “Стратфор”: “САЩ не могат да се бият във война срещу радикалния ислям и да я спечелят.” И добави: “Дискомфортно е за всяка една сила да признае, че е попаднала в собствения си капан, нещо, което направиха САЩ в Ирак и Афганистан.” Това е само скромно признание. Вашингтон би трябвало да осъзнае, че не е вече в състояние да води сражения на няколко фронта, независимо от притежаваните финансово-икономически и военни възможности.
Сериозната обстановка се нуждае от задълбочена дългосрочна програма за борба с надвисналата опасност, разработена не под егидата на една държава, а в ООН, чиито функции някои страни пренебрегват.
През Средновековието са водени кръстоносни походи за освобождаване на Божи гроб. Те отново са на мода. Ще преживеем ли още неолиберални кръстоносни походи от Запад на Изток и ще доживеем ли походи под знака на полумесеца от Изток на Запад?

 Новата заплаха – зверствата на джихадистите

Снимка БГНЕС
“Ислямска държава” не е гласът на исляма, пише на този плакат на протестиращи срещу убийството на журналисти от джихадистите

Автор: Васил Савов