Странна война – Drôle de guerre

Странна война – Drôle de guerre

Публикувано от:

Автор: Боян Чуков.

Авторът на понятието Drôle de guerre е френския журналист Ролан Доржеле. Повод за словосъчетанието дава характера на бойните действия между враждуващите страни на френско-германската граница през 1939 година. Почти липсват бойни действия, с изключение на тези в открито море. Окопани в отбранителната линия Мажино и Зигфрид воюващите страни периодично водят само локални схватки. Този период на Drôle de guerre е използван активно от германското военно командване. Окупирани са Дания и Норвегия. Върви подготовката за завладяване на Франция.

Днес в Близкия Изток наблюдаваме нещо подобно на Drôle de guerre. Но в съременната опция на тази „странна война” има известни особености. Оформени са две коалиции, които публично си сътрудничат в „борбата с тероризма” и заедно с това все по-остро си съперничат. Натискът върху руската коалиция се води с методите на хибридната война. Налице са класически форми на proxy war (война с чужди ръце).Провеждат се постоянно операции „под чужд флаг”. Особено се открояват „ударите под пояса” като катастрофата с полет А321 над Синайския полуостров и свалянето от турците на руския Су-24.

На предна позиция срещу Русия са изведени Турция, Саудитска Арабия, Катар и допълнително плавно се подвежда Украйна. На втора линия са очертани релефно във военен план Англия, Франция, Германия. Заедно с т.нар. „Пудели” като Литва, Латвия, Естония и България, които яростно „джафкат” срещу Кремъл, а националните и глобални медии тиражират тяхното „лаене”. САЩ са заели поза stay behind, „стой отзад, в сянка”. Коалицията, начело с Вашингтон и тази начело с Москва в момента имат напълно идентични цели. Да установят контрол върху едни и същи райони. Единствената разлика е, че първата коалиция иска да отстрани Башар Асад от политическата сцена. Припевът Assad Must Go се повтаря като някаква мантра.Друг особено важен момент в тази война е, че много трудно може да се направи разлика между съюзник и неприятел. Това е война на „всеки срещу всеки”.

Това важи включително и за участниците в една и съща коалиция. Интересите на Турция се разминават с тези на САЩ. Бъркотията между „умерената опозиция” и „добрите ислямисти” е окончателна и безвъзвратна. Не издържа даже Reuters. Агенцията на 6 декември 2015 г. съобщи, че прекрасните „умерени терористи” се бият помежду си. Reuters цитира прословутата „Сирийска агенция за правата на човека”, която е универсален източник за информация на Запада. И която се оглавява от сириец, който не е ходил в Сирия от много години, но му е обещано като падне Асад да го направят министър в новото „демократично” правителство в Дамаск. Между Русия и Иран също има несъвпадане на интереси.

В глобалното медийно пространство всичко е фокусирано върху ДАЕШ, която е враг публично на двете коалиции. Но в действителност САЩ, Турция, Катар и Саудитска Арабия играят зад кадър с джихадистите. Едно от доказателствата за това твърдение е огромният шум, който се вдигна след като руснаците направиха масирани бомбардировки срещу нефтовозите, които пресичат турската граница и се насочват към град Батман, пресичайки границата в района на населения пункт Захо. Крайна спирка на кервана със суров нефт е конкретен нефтопреработвателен завод. Той е разположен недалеч от град Батман. Въпросният завод е в рамките на корпорацията Turkish Petroleum Refineries Corporation-TUPRAS. Можоритарен акционер в TUPRAS е известният в България Koç Holding. Генерал-лейтенант Сергей Рудской заяви: „Значителна част от прехвърляния нефт от източните райони на Сирия отива в големия нефтопреработвателен завод до град Батман, който е на турска територия на около 100 километра от сирийската граница”. Нефтовозите отиват в Батман от провинция Дейр ез-Зор. Според И. Муртазин, специален кореспондент на „Новая газета”, на 9 ноември френски самолети нанасят удар именно в цитираната сирийска провинция. Като по този начин е провалено настъплението на 104-та бригада на сирийската армия.

Военното командване в Дамаск е планирало да превземе и защити нефтените инсталации преди джихадистите да ги взривят, докато напускат своите позиции. В операцията като допълнителна помощ на сирийската армия е включен и руски спецназ, както и група руски съветници. Френската бомбардировка обаче, която е легендирана като битка срещу ДАЕШ, разрушава нефтените инсталации и проваля планираната съвместна акция на сирийци и руснаци. По-късно на 8 декември американският сайт Sorcha Faal информира своите читатели, че американски бомбардировачи са нанесли удар върху позиции на сирийските правителствени войски в Дейр ез-Заар с цел унищожаване на елитен отряд на руския спецназ, който е изведен на предни позиции. Руснаците са имали информация за пътя, по който ЦРУ евакуира лидери на джихадистите в секретен тренировъчен лагер, който е с местонахождение в американския щат Тенеси.

Същият източник информира, че тренировъчният лагер е недалеч от знаменитата военна база Форт-Кембъл, щат Кентъки. В него джихадистите се обучават да стрелят с ПЗРК (преносими зенитно-ракетни комплекси). В резултат на тренировките на 2 декември ислямистите погрешка свалят хеликоптер AH-64D Apache, за което съобщиха световните медии. Руски експерти твърдят, че сайтът Sorcha Faal е свързан с американските специални служби и се ползва в информационната война, в която често има вътрешноелитни битки, характерни за предизборните периоди в САЩ. И с това се обяснява изтичането на такъв вид информация.

На 3 декември 2015 г. Реджеп Ердоган разказа по телевизията подробности около проведен негов телефонен разговор с президента на Иран Хасан Рухани. Турският президент е изказал пред своя ирански колега недоволство от тиражираните в иранските медии обвинения срещу него и неговото семейство за търговия с нефт с ДАЕШ. Според Teheran Times Реджеп Ердоган е казал: „Вие направихте сериозна грешка. Ако продължавате в този дух, ще ви се наложи да платите висока цена”.Иранският парламент излезе с остра критика срещу Реджеп Ердоган.

Fars News цитира Назар Шариф, член на комисията по национална сигурност и външна политика в Меджлиса: „Турската армия обслужва личните интереси на президента, а не интересите на турския народ. Турция свали руския бомбардировач Су-24, който застрашаваше нефтения бизнес на сина на Ердоган”. На 8 декември по време на брифинг Мохамед Бакер Нобахт, прессекретар на правителството в Техеран направи следния коментар на проведения телефонен разговор между иранския и турския президент: „Мога пределно откровено да заявя, че подобни изказвания на президента на Турция са некоректни и съмнителни”.

Турция сама се вкара в неудобна ситуация. Анкара развали своите отношения с Москва, която осигурява 60% от необходимия за турците природен газ. Турция влоши отношенията си с Иран, който от своя страна е вторият по величина доставчик на „синьо злато”, около 30% в структурата на турския внос. Прави впечатление, че след провалът на политиката на Анкара за окупиране на северната част на Сирия под предлог, че се организира „буферна зона” за бежанците, Турция се опитва да реанимира и извади на преден план отново противопоставянето между шиити и сунити. Преди два дни Реджеп Ердоган защити инвазията на турски военни формирования в района на иракския град Мосул с аргумента, че Анкара защитава сунитите от шиитите и алауитите в Ирак.

В същото време на много анализатори им прави впечатление, че след снабдяването на иранците и сирийците със зенитните руски системи С-300, коалицията, оглавявана от Москва, се увеличи с най-голямата арабска сунитска държава – Египет. Израелският сайт DEBKA публично съобщава на 7 декември важен факт. След прекъсване на гражданските полети Кайро-Дамаск през 2011 година на летището в сирийската столица е сниман транспортен самолет на Egyptair. Снимката е публикувана официално. Сайтът DEBKA съобщава и една друга новина: „Нов секретен договор се оформя в Близкия Изток. През последната седмица канцелариите на Владимир Путин и египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси формулираха конфиденциално тристранен договор за укрепване на връзките между Москва, Кайро и режима на Асад в Дамаск”.

Като доказателство за това израелският източник посочва и първият граждански полет на Egyptair до международното летище в Дамаск и до летището в град Алепо в северна Сирия. Египетският национален превозвач е първият сред арабските авиолинии, които подновиха прекъснатите полети до Сирия след 2012 година. Все още двете коалиции събират своите съюзници. Тенденцията е негативна. Конфронтацията се изостря. АРеджеп Ердоган продължава да изпълнява ролята на шахид в близкия Изток, чийто колан е с дистанционно управление.

 

Източник: a-specto.bg.