Според Орешарски отношенията с Русия са заложник на силни геополитически интереси. От гледна точка на историческия опит той посочи, че големият страх на останалите части от света винаги е бил от прекаленото сближаване между Русия и Германия. „Днес не е много по-различно. Европейският съюз в едни добри икономически взаимоотношения с Русия може да стане изключително силен фактор. И имаше периоди, в които не се постигна, но се очертаваше такъв тип сътрудничество, което за нас, страните от Източна Европа, е жизнено важно, тъй като доскоро икономиките ни бяха свързани с руската. Но виждаме, че не е толкова елементарно да стане“ каза Орешарски.

Не му бе спестена и темата за спирането на руските енергийни проекти и в частност на проекта „Южен поток“, което стана по времето, когато той беше премиер.

„Южен поток е може би най-важният и стратегически проект, който щеше да ни направи важна и значима страна. За съжаление не го реализирахме и почти сме го изпуснали 99 на сто“, каза Орешарски.

Той изложи подробно хронологията на тогавашните събития, разказа как веднага след поемането на мандата лично е съдействал да се ускори работата по „Южен поток“, но заради кризата в Украйна проектът придобил все повече геополитически измерения, докато не се стигнало до наказателната процедура от страна на ЕК през лятото на 2014 г. Според бившия премиер, някои от забележките на Комисията били напълно неоснователни, отнасяли се до решения на предишни правителства. „В писмото, откриващо санкционната процедура, задължително условие беше да се прекратят по-нататъшните действия до изясняване на казуса. Аз това и направих. Не знам как беше артикулирано. Тогава политическата обстановка беше такава, че всичко трябваше да се хвърли на гърба на Орешарски, за да се изчистят партиите от отговорността преди предстоящите избори. Това беше начин да се спаси „Южен поток – като се спре временно. Нямахме друг вариант просто. Но всъщност аз имах договорка с руската страна да продължи техническата работа“ посочи бившият премиер.

Според Орешарски и служебното правителство тогава, и вторият кабинет на Борисов са можели да спасят проекта, но не са искали. „Руската страна беше поставила едномесечен срок след формиране на новото правителство то да заеме позиция. Приблизително един месец след това руският президент от Истанбул каза мнението си. Така че да не се оправдава никой. Имаха един месец да поправят грешките на Орешарски“, каза той.

По отношение на „Белене“ бившият премиер обясни, че е заварил проекта в арбитраж и така го е оставил. Според него все още има някакъв шанс за реализацията на АЕЦ „Белене“, но проектът е силно компрометиран.

Според мнението му, с провала на руските енергийни проекти България е изпуснала огромни възможности да се позиционира на геополитическата карта.

„Преди време един външен коментатор ми каза: Знаете ли, г-н премиер, защо от разпада на бивша Югославия само Словения не влезе във война? Защото само тя имаше АЕЦ!“ И трите проекта имаха такава характеристика, че те щяха да бъдат допълнителен аргумент и за националната ни сигурност, не само от икономическа гледна точка“, каза Орешарски.

„Аз се гордея, че България остана една от малкото страни, която стоеше на пътя на въглеводородите, визирам „Южен поток“, и която не стигна до граждански сблъсъци. Ако ме разбирате какво искам да кажа. Виждаме какво става в Сирия. А в Киев за какво ставаше дума?“, каза Орешарски.

Орешарски отрече да му е оказван натиск от американска страна за спирането на „Южен поток“, а ситуацията със сенатора Джон Макейн, в чието присъствие бе съобщена новината за спирането на проекта през 2014 г., обясни като плод на тогавашната пропаганда. „Но може би и аз съм го съобщил по неправилния начин“, добави той.

Бившият премиер изрази опасения, че в момента България върви към повторение на събитията, които изведоха хората по улиците през 2013 година. „И може би пак трябва да се намери един Орешарски, който да изведе обществото от тази ситуация“, каза той.