Спекуланти манипулират цената на петрола

Спекуланти манипулират цената на петрола

Публикувано от:

Автор: Оля Ал-Ахмед, Стандарт.

Светлана Артуровна Липина е доктор на икономическите науки, директор на Центъра за стратегическо управление и пространствено развитие на Русия, зам. ръководител на Отдела за макро-икономическо прогнозиране, стратегическо планиране и пространствено развитие на Съвета по изучаване на производителните сили на Министерството на икономическото развитие на Русия и РАН, действащ член на Арктическата академия на науките, директор на лабораторията на Руската академия на народното стопанство и държавната служба към президента на Руската Федерация (РАНХиГС, г. Москва, Русия,), началник на лабораторията на Арктическия център САФУ (г. Архангелск, Русия), професор на Православния институт ” Св. Йоан Богослов”.

– Г-жо Липина, как ще опишете съвременната картина на руско-европейските взаимоотношения?

– Привидно уравновесените отношения между Русия и ЕС днес са във видима конфронтация. На пръв поглед задълбочаващата се световна финансово-икономическа криза би трябвало да обедини усилията на Русия, САЩ и ЕС в търсенето на взаимно приемливи и изгодни решения. Но, както виждаме, до този момент не сме станали съмишленици. Напротив, целият свят претърпява изключително големи и сериозни за последните 50 г. глобални промени. Русия концентрира всичките си усилия, за да съхрани своето самостоятелно геополитическо пространство и своите интереси не само на територията на бившият Съюз, но и във взаимоотношенията си с много европейски държави.

– Каква е основата на съвременните европейски проблеми и как са свързани те с Русия?

– Санкциите и контрасанкциите са най-голямата и основна спънка по пътя на руско-европейските икономически и политически отношения. Разногласията между ЕС и Русия не са чак толкова глобални, а по-скоро са без изход заради санкциите.

– Само събитията в Крим и Украйна ли станаха предпоставка за санкции по отношения на Русия?

– Бих искала изрично да подчертая, че руската политика по отношение на Крим и Украйна е продиктувана изключително и само от съображения за сигурността на Русия! През последните години външната политика на Европа и Русия се движи в напълно противоположни направления. ЕС отдавна е поел по пътя на налагане и укрепване на националните си интереси, залагайки на икономическата мощ и “меката сила”, при това давайки приоритет на осъществяването на проекта за единна Европа.

– Актуален ли е интересът на ЕС към руския газ?

– Доста актуален. Между другото и санкционната политика по отношение на Русия постепенно се успокоява и замира. Доколкото ми е известно, “Газпром”, “Shell”, “E.ON” и австрийската “OMV Group” наскоро подписаха меморандум за съвместен проект по строителството на нов газопровод, по който ще се транспортира към Европа 55 милиарда куб. м газ годишно. Тръбата ще има решаващо значение за Европа, тъй като това е мощност много по-голяма от съществуващата в “Северен поток”, по който руският газ идва в Европа. Бих искала да подчерта, че при условията на внезапни и необосновани санкции по отношение на нашата страна, очаквания от Запада икономически провал и притискане за пълна готовност на изграждане на отношения с ЕС при каквито и да било условия, Русия не се прегъна нито политически нито икономически. Напротив, Русия отбеляза значителен ръст в определени отрасли на своята икономика.

Очакванията на Запада за “блицкриг” напълно се провалиха

А санкционната война така се проточи, че придоби хроничен характер. И колкото повече ще се протака тази санкционна политика, толкова по голяма загуба ще нанасят санкциите не на Русия, а на икономиката на ЕС.

– Има ли бъдеще “Турски поток”?

– Южният газов коридор е сред най-приоритетните енергетически проекти за ЕС. Разработваният дълги години проект Nabucco, предполагащ свързването на Европа с находищата на природен газ в Каспийския регион, заобикаляйки Русия, отиде в небитието. На 28 юни 2013 г беше обявено, че “Набуко” е затворен и приоритетен стана трансадриатическият газопровод. Що се касае до газопровода (TANAP) с месторождение “Шах-Дениз” от Азербайджан, той е под въпрос. По мнението на петролните експерти и икономическите аналитици, дори Азербайджан, да усили добива си до 0,2 млрд куб. м месечно, това количество не би стигнало дори за Швейцария. Източниците на енергийни доставки от Кавказ засега не са в състояние да повишат енергийната сигурност на ЕС. На европейския пазар “Газпром” заема дял от 30% (147,2 млрд. през 2014 г., ако смятаме и доставките не само в Европа, но и в Турция). Генералният директор на “Газпром” Алексей Милер заяви, че въвеждането в експлоатация на “Турски поток” ще започне през декември 2016 г. и ще осигури 63 млрд. куб. м. – напълно гарантирани доставки, независими от иранския газ.

– Какво влияе в момента на цената на петрола?

– Преди имаше мнение за зависимост на борсовите цени на петрола от съотношението на нуждите и предлагането. Но днес ние разбираме, че практически всякакви борсови цени се формират от действията на финансовите спекуланти. Европейската централна банка до такава степен е обезпокоена от този проблем, че провежда съвещания и конференции в търсене на закономерност на движението на цената на петрола. Обсъжда се и въпросът за затягане на контрола върху действията на финансовите спекуланти на борсовите пазари. Така че за съжаление и много субективни фактори влияят на цената на петрола.

– С какво е свързана нестабилността на руската валута? Какви са Вашите прогнози?

– Финансовите експерти посочват различни причини. Някои говорят и за чисто психологически фактор. Когато населението се втурва да изкупува доларите и еврото, създава изкуствено поскъпване на тези валути по отношение на националната парична единица. Други пък твърдят, че драстичното падане на цената на петрола е довело до срива на рублата. Курсът на рублата към долара е свързан със световните котировки. Министерството на икономическото развитие на Русия влоши прогнозата за средногодишния курс на рублата за 2015 г..

Влошена е и прогнозата за изтичането на капитали от Русия за 2015 г. почти два пъти

Въпреки това загубите в бюджета на Русия за 2015 г. заради измененията на макро-икономическата прогноза се оценяват на не повече от 0,1% от БВП, или 50-90 млрд. рубли.

– Ще съумее ли България да заеме своята достойна ниша в новия енергиен пъзел?

– Енергийните проекти с Русия, и преди всичко “Южен поток”, за България можеха да обезпечат приход от над 3 млрд. евро инвестиции, без да броим данъчните постъпления и транзитните плащания, които също щяха да влязат в бюджета ви. Но като не отстоя собствените си интереси, отказвайки се от газопровода, България практически се лиши от 750 млн. долара годишно. Въведените от България санкции към Русия и респективно, руските контрасанкции, лишиха българските предприемачи от възможността за износ към руския пазар. В този аспект би било трудно да се направят реални прогнози за мястото на България в новия енергиен свят. Същото важи и за по-нататъшните икономически отношения докато е налице санкционната политика.

– В ракурса на днешните сложни политико-икономически отношения, как се възприема България от руснаците?

– За руснаците България винаги е била близка – езиците ни са сходни, славянски, пишем на кирилица, изповядаме една православна вяра. Независимо от политическите и икономическите фактори, които безспорно влияят на взаимоотношенията на нашите страни, ние се отнасяме с голяма топлота и обич към българския народ. Обикновените руски граждани обичат гостоприемните българи и с удоволствие почиват на вашите курорти, купуват недвижими имоти у вас, а руските бизнесмени гледат на България през призмата на взаимоизгодни отношения.

– Как Вие виждате бъдещето на българо-руските отношения?

– Независимо на днешните политически проблеми между България и Русия, отношенията ни ще си останат топли и положителни. Така че не мисля, че политиката и икономиката биха повлияли на чувствата на народите ни и добрите ни традиционни взаимоотношения.