Смъртта на Ломоносов

Смъртта на Ломоносов

Публикувано от:

На 15 април 1765 година /преди 250 години/ в Санкт Петербург почина Михаил Ломоносов, първият руски  учен и естествоизпитател, основател на Московския държавен университет.

Благодарение на природния си талант и упоритост, Ломоносов, който произлизал от „северните селяни”, успял да получи чинове и признание, и станал велик учен. Но очевидно е вложил твърде много усилия за това.

„Статският съветник и професор Ломоносов умираше трудно и самотно – пише съвременният биограф. – Натежал, но все така поривист и неспокоен, той лежеше в притихналата голяма къща. В градината наливаха сок плодовете на посадените от него дървета. Пролетният вятър потропваше по прозорците. В мозаечното ателие стояха недовършени картини.

Ломоносов знаеше, че умира. “Аз не тъгувам заради смъртта, поживях, изтърпях много и зная, че децата на отечеството ще жалят за мен” – писа той. Но го тревожеше съдбата на неговото дело. Понякога му се струваше, че цялата напрегната борба, която води, отива на вятъра. Той твърде точно и ясно разбираше цената за милостите на императрицата /Екатерина ІІ/ и виждаше, че националните начинания на руската наука*, които той развива, отново са в опасност.

Той не скриваше мрачните си мисли. Даже на учтивия, но всъщност твърде безразличен към него Якоб Щелин, Ломоносов каза: “Приятелю, виждам, че ще трябва да умра и спокойно и равнодушно гледам на смъртта. Съжалявам само, че не можах да свърша всичко, което започнах в полза на Отечеството, за развитието на науката и за славата на Академията и сега в края на живота ми трябва да кажа, че всички мои полезни намерения ще изчезнат заедно с мен….”.

Като се подчиняваха на всяка дума на царицата, придворните, преизпълнени със съзнанието за своята значимост, невежите велможи, умилкващите се около тях чуждоземци, затъналите в канцеларщина чиновници откровено се радваха, че най-после досадният човек, който все за нещо настоявал и все за нещо се борел, вече е на смъртен одър.

И ето на 4 април /по стар стил/ през 1765 г. около пет часа през деня спря да бие горещото сърце на Ломоносов”.

—————————–

*Има се предвид наложената от Екатерина ІІ клауза при приоритетни условия да работят не руски, а чуждестранни учени.

Източник: Литературен свят