Славчо Нейков:  В момента България няма официална позиция за „Белене“

Славчо Нейков: В момента България няма официална позиция за „Белене“

Публикувано от:

Да имаш ядрена енергетика не означава само да имаш друг източник за производството на ток, а да имаш друг тип икономика, казва енергийният експерт

Славчо Нейков е юрист, възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1992 г. работи в енергийния бранш. У нас е заемал различни постове в държавната администрация, сред които и главен секретар на Министерството на енергетиката и член на Държавната комисия за енергийно регулиране. Работил е в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел, бил е директор на Секретариата на Енергийната общност и др. От края на 2014 г. до момента е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.

„През призмата на енергийния сектор санкциите срещу Русия са контрапродуктивни „

– Г-н Нейков, предстои среща на високо ниво Русия-Турция. Ще се възроди ли проектът „Турски поток“?

– Вече беше обявено, че президентите на двете страни ще се срещнат в началото на август т.г. Аз не бях изненадан от това, че ще има двустранна среща, и то относително бързо след конфликта помежду им по повод сваления самолет. Не очаквах обаче, че тя ще се случи толкова бързо, и то на това най-високо ниво. Не се съмнявам, че ще има и обсъждания в областта на енергетиката – в това отношение Турция и Русия имат дългосрочно партньорство, макар и понякога подлагано на съмнения. Нека припомня, че така нареченият „Син поток“ беше отписван от доста експерти, даже имаше една игра на думи на английски. Той беше наричан вместо „Blue stream“ (Син поток), „Blue dream“ (Синя мечта), но газопроводът взе, че стана. Другата причина, поради която не бях изненадан от предстоящата среща, е това, че въпреки конфликта на политическо ниво, спрените търговски отношения, призивът за ограничаване на туристическия поток, работата по един проект не беше спряна – този за АЕЦ „Акую“. Както се казва, когато на масата има 20 млрд. долара търговски взаимоотношения, те са стимул за преодоляване на някои политически кризи. Извън темата за ядрените мощности в Турция бих искал да добавя, че според мен тази среща в голяма степен ще повлияе и на геополитиката за развитие на газовите проекти в региона.

– „Турски поток“ ли имате предвид?

– Не само него, а и взаимоотношенията с други страни, с някои от които и ние имаме договорености, визирам Азербайджан. Да не забравяме също, че в дългосрочна перспектива не само България, а и ЕС гледа към Иран и Туркменистан по отношение на газа. В контекста на промяната на взаимоотношенията между Турция и Русия, особено ако се тръгне към възобновяване на проекта „Турски поток“, то неминуемо ще повлияе и на развитието на другите проекти. Това, което е важно за нас в практически план, а също така и частично за ЕС, е развитието на проекта ТАП (Трансадриатическия газопровод). Според мен ролята му малко се преувеличава. Вие знаете, максималният му капацитет е 16 млрд. куб. м, но 6 млрд. куб. м от тях са предвидени за Турция, а от останалите 10 млрд. куб. м по-голямата част вече е блокирана от Италия. Това, което ще остане от този проект за нашия регион, не би било толкова много. Но все пак е някаква алтернатива за диверсификация. Ние имаме договореност за 1 млрд. куб. м с Азербайджан.

– Газът от ТАП ще бъде ли конкурентен на този от „Турски поток“, при положение, че капацитетът на първия газопровод е 16 млрд. куб. м и изграждането му ще струва 45 млрд. евро, а вторият е с капацитет 63 млрд. куб. м и ще струва 15 млрд. евро?

– Едно от „хубавите“ неща в енергийния сектор е, че прогнозите не се сбъдват. Това прави живота на анализаторите много интересен. Мисля, че ценовият анализ на такъв тип проекти се променя много бързо във времето, така че и тези числа са доста условни. Погледнете например какво стана с ценовото движение на един проект като „Белене“. Преди  12 г. той беше оценяван на 3,9 млрд. евро. Преди 6 г. беше малко над 6 млрд. евро, а сега се говори за 10 млрд. евро.

– Никой не казва как е стигнал до това число обаче.

– Да. Така че тези числа са относителни. Или един друг много важен фактор, който традиционно се подценява – развитието на технологиите. В тази връзка искам да припомня два факта. Независимо от проблемите, говоря на европейско ниво, около възобновяемите енергийни източници, те масово навлизат и масово се развиват. Това, че в България има проблеми с тях, се дължи на грешна политика. Другият пример, който мога да дам – ние вече сме във времето на развитието на портативни ядрени реактори с мощности до 100 МВт. Този тип технологичен прогрес в никакъв случай не е за подценяване. От тази гледна точка развитието на проекти като „Южен поток“, „Турски поток“ и всички други „потоци“ трябва да отчита развитието на технологиите, защото въпросът не е само откъде ще дойде газ, а и какво ще се прави този газ.

– Като казахте газ, излиза, че Турция дава амбициозна заявка за присъствие на газовата карта на Европа. Откъдето и да идва газът – от юг, югоизток, ще минава все през нейна територия. Къде е България във всичко това?

– Има една положителна тенденция през последните две години, която трябва да отчетем. Тенденцията е за връщане на България с проактивна позиция в рамките на европейската енергийна политика, т.е. ние вече не сме толкова потребители на това, което казва Брюксел, а се появяваме активно на европейската маса, на която вървят обсъжданията.

– Мислите ли?

– Да, и давам веднага два примера. Първият е идеята за газовия хъб. Пак казвам, това е идея, но стигнахме дотам, европейски комисари официално да дават подкрепа за развитието й. Какво ще стане, това е друга тема. Вторият. Скоро имаше анонси от страна на ЕК за приватизиране на части от „Булгартрансгаз“ и те срещнаха изключително сериозна реакция от страна на премиера. Това е нещо, което също трябва да бъде отчетено. Като цяло обаче опитът в тези 25 г. е показал, че за съжаление политическата ни класа не отчита едно много важно обстоятелство. Енергийният сектор е стратегически сектор. За него е нужен много повече консенсус и стратегическо виждане, защото от гледна точка на инвестициите в енергетиката те се осъществяват дълго време и веднъж направени, са за много дълго време. Така погледнато, разнобоят в политическата класа понякога определено дразни. Аз искрено се надявам сега по повод на проекта „Белене“ например да се стигне до някакъв политически консенсус. Това предполага и формален акт, не само приказки. Конкретно – трябва да се приеме нова енергийна стратегия.

– Няма време за това, защото всеки ден едни 167 000 евро се трупат!

– Това е сериозна сума. Въпросът предполага много бързо намиране на решение. Според мен първата стъпка, която трябва да се предприеме, е да се постигне съгласие с руската страна за схемата за издължаване. Разбрахме, че министър Петкова се е върнала от Москва с договорености за работна група. Мисля обаче, че крайното решение на този въпрос ще бъде на най-високо ниво, и то в контекста на по-цялостни обсъждания на връзките между България и Русия – от такава гледна точка смея да прогнозирам, че относително скоро ще има среща на премиера Борисов с руското ръководство.

– Дайте да си говорим честно. Руската страна е заинтересована да си получи парите, какво ще правим с реакторите е наш проблем.

– Руската страна според мен е наясно, че НЕК не може да извади от касата 550 млн. евро и колкото още милиони се натрупат от лихвите, т.е. и руската страна е заинтересована ние по-бързо да решим какво ще правим.

– Ние обаче не сме решили.

– Това е проблемът. В момента България няма официална позиция, въпреки че темата въобще не е нова. Аз лично си представям, че ще бъдат подготвени няколко варианта за решение, които премиерът ще представи в парламента, респективно и пред обществото. Само че сега следва един месец отпуск за депутатите, след това влизаме в предизборни емоции. Същевременно лесни решения няма. Моето лично мнение е, че „Белене“ като проект няма да бъде реализиран.

– Защо?

– Ние изтървахме тотално момента, изтървахме пазари, изтървахме изгодната ценова рамка за изграждането, и не на последно място нещата и от технологична гледна точка изглеждат по-различно, предвид алтернативните начини за производство на електроенергия. Не бива да забравяме и неяснотата около цената към момента. Аз не съм виждал някакви конкретни изчисления, само чуваме различни числа – 10-11 млрд. евро. Има и друго. С времето този проект събра много негативни емоции, в смисъл, че всички говорят за него като за корупционен проект. Паралелно с това обаче не бива да забравяме и факта – българското общество като цяло е положително настроено към ядрената енергетика въобще, не говоря за „Белене“.

– Добре, как ви се струва, може ли да сме една от 30-те ядрени държави в света…

– И в ЕС има 14 държави с ядрена енергетика.

– …и сега да отстъпим от тази позиция?

– Да имаш ядрена енергетика като държава не означава само да имаш друг източник за производството на ток, а да имаш друг тип икономика. Ако погледнем прагматично нещата, това е потенциален обект, който се намира в една част на България, която икономически е много зле, т.е. осъществяването на такъв проект ще има много широк ефект, но пак казвам – въпросът е до цената. Аз смятам, че това, което е заложено в правителствената програма по отношение на развитието на ядрената енергетика, а именно липсата на държавни ангажименти по отношение на изкупуването на тока и на финансирането, е правилно. Това е принципна позиция и тя не касае „Белене“, а принципното развитие на ядрения сектор, защото с либерализацията на пазара се търси конкурентното начало, а не държавната ангажираност, така че ситуацията, при която политическият консенсус трябва да бъде постигнат, е много сложна. Пак казвам – за мен не е реалистично да очакваме „Белене“ да бъде изграден като проект при тази ситуация и при тези неясноти. Още повече, че към момента аз не си представям постигането на политически консенсус лесно.

– Защото връх е взело политическото говорене, а не експертното.

– Така е. Аз говоря само през призмата на енергийния сектор и не правя политически коментари, но в тази връзка има и още важни фактори, които трябва да се отчитат. Смятам, че през последните десетина години ние стигнахме до положение, в което взаимоотношенията ни с Русия в областта на енергетиката бяха излишно усложнени. Това се случи, защото според мен не се отчитаха реалностите. Когато говорим за енергетика на европейско ниво през призмата на взаимоотношенията ЕС-Русия, основно си мислим за газ, но това не е достатъчно. Извън работата на Русия в ядрената енергетика, която не се отнася само за България, а и за Унгария и за други страни, става дума също така за нефт и за въглища. Въпросът е много комплициран и аз съжалявам, че от 2011 г. взаимоотношенията ЕС-Русия в областта на енергетиката под формата на т.нар. енергиен диалог бяха блокирани, което индиректно повлия и върху страните членки, включително и върху България.

Положителният елемент, който се появи неотдавна на европейско ниво, беше миналата година, когато Съветът на министрите прие решение, свързано с развитието на енергийната дипломация, в което има анонс за това, че взаимоотношенията с Русия могат да бъдат преразгледани с оглед на тяхното подобряване. От такава гледна точка ние сега като страна сме в практическото положение, при което, търсейки усъвършенстване на двустранните взаимоотношения Русия-България в областта на енергетиката, можем да повлияем върху цялостната политика на ЕС. Пак подчертавам, зависимостта от Русия обективно е много голяма и Русия ще остане дългосрочен партньор в областта на енергетиката.

– Мислите ли, че ние имаме капацитет за подобна крачка?

– Надявам се. Искам да подчертая, че освен енергийната зависимост от Русия, за нуждата от друг тип диалог и на национално, и на европейско ниво има и други същностни аргументи. Ние имаме един много голям общ проблем, който се отнася не само до България, но и до ЕС и Русия. Това е проблемът с енергийната сигурност. Тя обикновено се разглежда само в контекста на сигурността на доставките, а сега на преден план излизат съвсем други предизвикателства, в контекста на опасностите от енергиен тероризъм. Тези предизвикателства са огромни. Там трябва да вървим заедно напред и като политика в това отношение, и като конкретна превенция. Не дай боже някъде да стане нещо. Ние сме обречени да си сътрудничим и в това направление. Нека да подчертая, че заплахите от енергиен тероризъм вече въобще не са абстракция.

Да припомним, че в Белгия в ядрена централа тази година компетентните служби бяха установили възможност за терористична намеса. Като цяло политиката за енергийната сигурност трябва да се преосмисли не само на национално, но и на европейско ниво, включително и предвид обвързаността на европейската инфраструктура с руски инвестиции, и то не само в България, а навсякъде. Така от гледна точка на енергийния сектор и въпросът за санкциите трябва да бъде преосмислен – не може да се търси сътрудничество в рамките на такава важна тема, когато имаш този тип взаимоотношения, защото ефективното сътрудничество е въпрос на доверие – и не само. Ето защо смятам, че през призмата на енергийния сектор санкциите срещу Русия са контрапродуктивни.

Автор: Светла Василева, в. „Дума“