Секс, лъжи и орднунг

Секс, лъжи и орднунг

Публикувано от:

От спокоен германски град Кьолн в последните седмици се превърна в център на масовото насилие и то, както в Париж, в ритъма на празника на щастливите безгрижно танцуващи млади европейци по площадите и баровете, наслаждаващи се на мултикултурното многообразие, което е постигнала държавата им в последната година. Над цялата тази идилична атмосфера под острите готически форми на Кьолнската катедрала, изведнъж се оказва, че дебнат сенчести субекти, които с мюсюлманските си ръце опипват белите разкрепостени тела на германките.Оказва се, че повечето хора са ужасени не толкова от престъплението като такова, а от религията и националността на извършителя. Което, да признаем, е най-лесният вариант. Вероятно борбата срещу физическото и сексуалното насилие над жени щеше да е много по-успешна, ако коментираме по същия загрижен начин всеки подобен случай, а не само, когато престъпниците са африканци или араби.

За съжаление в българските медии това събитие беше оцветено в дискурса на етническия мотив. Което е ниска топка. По-трудно е да се излезе от клетката на провинциалните расистки схващания за „ние“ и „другите“, за „белите“ и „черните“, за християните и мюсюлманите, комплексите от турското робство и да се погледне на тази атака срещу жени като на нападение на едни криминални лица, които третират жените като сексуален обект, който лесно може да бъде използван, нападан, унижаван и насилван на улицата по всяко време като парцал. Оказва се, че сексуалното насилие срещу жени не е толкова сериозно извън случаите, когато цветът на кожата на извършителя е друг. Или пък, защото той не се е изповядвал в католическа църква, а ходи в джамия. В правовата държава на Кант обществото се организира, за да могат да бъдат осъществени спазването на гражданските права и свободи и всеобщото равенство на всички пред закона без изключение.

Другата лесна плоскост, по която се подхлъзват западните медии е различният културен и религиозен модел на чужденците, което едва ли не оправдава тяхното поведение на изпаднали в културен шок и незнаещи нищо за западните жени бедни мигранти. Този дебат не е безмислен, но е закъснял. Той трябваше да се води преди идването на тези хора и това вероятно би могло да се предвиди като евентуално препятствие за “Refugees Welcome” политиката. След тъжния залез на мантрата на Меркел „Ще се справим!“, сега дебатът може да бъде единствено какво ще е бъдещето на Германия. Нападенията в Кьолн демонстрират колапса на държавата и тоталната загуба на контрол – всичко това в атмосфера на безпокойство и трагично прекършване на така важния за германците „ред“, както и все по-енергичните шествия на крайнодесни неонацисти с екзалтираните им лидери, напомнящи еротиката на Фюрера със заобикалящите го маси.

Буквалното изхождане в расистки схващания как изведнъж късите поли на германките са разкопчани от варварите, освен че е плоско, не е и обективно. Но е и опасно. Защото такива разбирания подкрепят единствено онова, което уж всички искахме да остане само в учебника по история и в сценариите на кино продукции, които винаги драматично ни просълзяват, напомняйки за нацистките ексцесии. Пробудени в Германия, движения като „Пегида“ носят злокобно знамение. Черно-бяло. Точно, както сме свикнали да го виждаме на кино. Травмирана от историческата съдба на страната си, Меркел реши да бъде радикално либерална, като опит да влезе в терапевтичен сеанс, в който да погребе всякакви връзки с позора на миналото. Лошото е, че сеансът само ги заздрави.

Ежедневно жените по света са обект на насилие (и домашно) и техният брой не намалява, това се случва както в малки български села, така и в Германия, САЩ, Австралия и целия свят. 35% от жените на планетата са преживявали физическо или сексуално насилие от партньор или чужд човек. Затова е странно как едни обикновени български мачовци, „истински мъже“, които сами третират жените основно като сексуални обекти, втори пол, съществуващ само, за да се подчертае силата на мъжете, изведнъж стават радикални защитници на женското. Изводът: съгласни сме да се изнасилват жени, но ако може, от други хора, не от африканци и араби. Господа, госпожици и госпожи, излезте от селото, в което се изживявате като висши биологични тела на арийската раса!

Други пък опитват да ни сервират как трябва да съжаляваме тези хора, тъй като те идват от различна култура, в която жените не се движат предизвикателно разголени по улиците като тези тук, а стоят по къщите си в служба на мъж, семейство и религия. От подобни позиции излиза, че преди да изнасилят жените, престъпниците е трябвало да бъдат обучени в курсове, как да се държат с жените в Европа.

Скъсването с успешното прилагане на мултикултурализма се случи много преди бежанската криза в Германия. Още през 2010 г. Меркел сподели, че подходът към мулти култи живеенето се е провалил и че мулти култи не значи само, че турският футболист Месут Йозил играе в националния отбор по футбол на Германия или че режисьорът Фатих Акин е станал звезда. Това са единични примери. Съдбата на останалата част социално изключени мигранти е тежка и остава затворена в гетото, крайния квартал, а там възможностите за работни места не са много. Върхът в професионалната реализация е да продаваш бисквити и цигари в денонощно магазинче, а голяма част се занимават с търговия с наркотици, кражби и престъпления. Ето защо проблемът в Кьолн, както и в Париж, е социален, а не етнически. Алиенацията на тези хора събужда тяхното недоволство към цветния парти живот на европейските младежи. Защото едните са в мрачните квартали и търсят в какво да вложат младежката си енергия. Да, битието определя съзнанието. От своя страна, европейците обитават централните райони на Париж и Кьолн, учат в престижни училища и университети. Изолацията на тези хора не е от вчера или от днес, тя се случва от дълги години. В такава среда, защо да е трудно на младеж, който няма никаква перспектива за развитие и образование, да прави престъпления или да се радикализира.Отчуждението заражда в чужденците желанието за бунт, с който да кажат „С вашата политика вие с години рушихте нашите държави, а сега искате да запазите Европа богата и силна на наш гръб“.

Британското издание Guardian публикува анкета с млада жена на име Кристел, определяща сама себе си като лява, срещната е случайно по улиците на Кьолн. Доскоро е помагала на бежанци, но вече е изморена. И се притеснява, че терористите са в масата сред тях. Че вече не може да се различи добро от зло. Тя се тревожи и от това, че все повече хора симпатизират на крайната десница „Алтернатива за Германия“. Освен това, всички около нея, които доскоро са се включвали като доброволци в помощ на бежанците, вече са изморени, нямат сили. „Безсилни сме, защото хаосът няма край и всички са отчаяни. Чудя се защо правя това и има ли смисъл“. Тя се притеснява, че страната й се връща назад към тъмните страници от историята. Казва още – „ние не искаме да загубим свободите си, до които сме достигнали, не искаме да станем държава на контрола, не искаме жените да за под заплаха, но в същото време се страхувам и от „Алтернатива за Германия“.

Тежката загуба на контрол върху сигурността в страна като Германия е психологически опасно. Спомените на 30-те и 40-те години години са успешно потискани със зловещи мемориали и обещанията, че не бива да бъде позволено това да се завърне, но както знаем, потискането на чувства може да отключи множество ментални болести. Ако още има наивни левичари и трепетни неолиберали, които вярват в успешната интеграция, им предлагам да започнат да пият хапчета за удължаване на историческата памет.

Много хора не осъзнават, че германското общество е конструирано и противоречи на органично създадените такива. Немската дума Ordnung означава ред и тя е движеща сила на германската организация на обществото, особено след Втората световна война. И това понятие за ред стои над всичко, за да не се повтори историята. Ето обаче, че Ordnung-ът на Германия е корабокруширал до там, че страната на Шилер, Бах и Кант ще изплува на повърхността изродена в чудовището, което всички вярваха, че вече никога няма да се роди. Освен Хьолдерлин, Шелинг и Гьоте, германци са също д-р Менгеле и Гьобелс.

Дълги години Европа наивно се залъгваше, че активното участие в разбиването на Египет, Ирак, Тунис, Мароко, Либия, Сирия, Ливан ще внесе заблудата за демокрация в тези държави и хората ще преглътнат потъването на страните си раболепно, докато Западът източва всичките им възможни ресурси. Европа си мислеше, че за дълго още ще остане елитарна, богата и секси на гърба на другите. Сега обаче заложницата е именно тя. Световният ред в модерността се променя и няма цивилизационни диги, които да го спрат.

Автор: Юлия Владимирова

Източник: http://a-specto.bg/