Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се вдигна до полигона в село Црънча с цялото военно и цивилно ръководство на армията, уж на учение, а реално – за да коментира пред подходящ декор кандидатурата на командира на ВВС Румен Радев за президент.
Обяви гръмко, че генерал Радев го бил заблудил, саркастично вметна, че БСП нямала партийни кадри, за президент и т.н.
С други думи, Борисов си изпусна нервите и показа страх.
Интересно с какво ли го е уплашила тази кандидатура?
С личните качества и харизма на един воин?
С това, че хората ще видят, че в България има и други генерали, някои от които истински?
С това, че утре можем да имаме президент, който си тежи на мястото, а не кукла на конци като неговото протеже Росен Плевнелиев?
С перспективата лявото да се обедини и да бъде категорична алтернатива на управлението на ГЕРБ?
Борисов все ни обяснява, че гледа своята си партия и не се меси в работата на другите.
Защо тогава коментира кандидатура на БСП, издигната лично от председателя Корнелия Нинова?
Защо разиграва обществото с намеци и недомлъвки, а не обяви кандидатурата на ГЕРБ?
Ген. Радев цепел армията, щом ще влиза в политиката, твърди премиерът?!
Защо тогава Борисов напусна МВР преди повече от 10 години и стана политик?
Нима е имал за цел да разцепи полицията и нейните служители?
Не е ли проява на лош тон фактът, че участвайки в армейско мероприятие на полигона в Црънча, Борисов води политическа агитация?
Гневът е лош съветник в политиката, страхът – също, а когато са комбинирани, те са знак за очертаващ се неуспех.
След тази реакция на Бойко Борисов въпросът дали ще се кандидатира звучи по нов начин: Ще има ли той смелостта да се яви лично в битката за президент, или ще пусне поредния жертвен агнец?