Руско-турската война – Формиране на българското опълчение в гр. Кишинев- 1877г.

Руско-турската война – Формиране на българското опълчение в гр. Кишинев- 1877г.

Публикувано от:

Войната с Турция била решена през есента на 1876 в Крим, където тогава се намирал Император Александър II. Там, в присъствието на Великия Княз Николай Николаевич, избран на поста Главнокомандващ, били обсъдени всички предварителни военни мерки, включително формирането на българското опълчение. Начело на българските опълченци, било решено да се постави, по предложение на военния министър, генерал-майор Столетов, ползващ се с добра репутация в армията, знаещ източни езици и запознати с живота на мюсюлманските народи от предишната си служба в Кавказ и Туркестан.

Със съдействието на княз Черкаски, в Москва било издействано от генерал Столетов  осигуряване на униформи за българските дружини. Военното Министерство гарантирало парите, а изпълнението на поръчките поело Московското славянско благотворително общество.

ta-eschio-doska-stoletov00008

Паметна плоча, в чест на ген Столетов, поставена на зданието, в коeто се намират различни държавни институции, на бул. «Штефан чел Маре» 73 в г. Кишинев.

Неоценима помощ на ген. Столетов е оказал И.С. Иванов – българин по произход, началник на полицията в Кишинев. Той е взел дейно участие във формирането на отрядите доброволци по време на сръбско-турската война през 1876г. През 1877 година в Кишинев (Молдавия), а след това в Плоещ (Румъния) възглавява приемната комисия по формиране на българското опълчение.

Личността на И.С. Иванов е достойна за отделно описание. Но, уви, далече не всички хора, внесли своята лепта в тези или други исторически събития, се споменават в учебниците по история.

«...Накрая, за мое голямо удоволствие, през ноември 1876 г. при мен пристигна с писмо от И. С. Аксаков, генерал-майор Н. Столетов, който по-късно е назначен за ръководител на българските опълченци. От 6 часа вечерта до 2 часа полунощ прекарахме в моя кабинет с Н. Г. Столетов в първия ден на неговото пристигане в Кишинев, в задушевна беседа за това, ще има ли война с Турция, за несъмнено щастливият неин изход, за това, възможно ли е да се състави българско опълчение и прочее …»
Това е цитат от безценните за историята спомени на И.С. Иванов «Болгарское ополчение и его сформирование в 1875–1879 гг.»

Подготовката на българското опълчение се водела при най-строга тайна. До пристигането на Столетов, Иванов успял да събере около 700 български войници, на които той осигурявал продоволствието, при крайно трудни условия.
Следният цитат на самия Столетов илюстрира ситуацията в Кишинев по това време:
«
За да се запознаете предварително с различните проблеми, касаещи моето тогава ( през ноември 1876г.), пазено в тайна поръчение, аз се сближих в Москва с председателя на Московския славянски комитет И.С. Аксаков, който ми препоръча държавния съветник И.С. Иванов (заемащ тогава длъжност началник на полицията в Кишинев), като най-благонадежден деец, имащ в продължение на много години непосредствена връзка с прогресивни българи и ползващ се с тяхното доверие. В Кишинев г Иванов ме запозна с всичко, кото ме интересува относно българската емиграция…Вследствие  политически обстоятелства, зимата премина така, че не беше известно, ще има или не война, без обявяване на която, беше смятано за нецелесъобразно формирането на опълчение; така че 600 българи заедно с руските попълнения, ми послужиха впоследствие като ядро за бъдещите дружини, цяла зима се издържаха и не се разпускаха, единствено благодарение на находчивостта на г-н Иванов и неговата твърда вяра, че започнатото от наша страна движение няма да спре на половината път. След това, в края на март 1877 г., когато беше разрешено да се пристъпи към формирането на дружините,  700 души, осигурени от г-н Иванов, заедно с руския състав, веднага бяха облечени, въоръжени и започнаха усилено да се обучават за паметния височайши преглед на 12 април 1877 в Кишинев, имах удоволствието да представя три български батальона, които привлякоха вниманието на Императора. Преди отпътуването от Кишинев, на 14 април 1877г. за гр. Плоещ, където трябваше да се сформират първите 6 дружини….. аз помолих главнокомандващия да командирова временно под мое разпореждане И. С. Иванов. В Плоещ организирах комисия за приеане на доброволци, за председател на която назначих господин Иванов. Неоценима беше за мен неговата дейност на тази длъжност. Благодарение на неговата енергия, неуморимост, отлично познаване на Румъния, познанство с много хора, към 20 май 1877 г.  броят на хората в тези 6 дружини беше 4.000, а на 31 май аз потеглих от Плоещ към Дунав с 5.000 души, в числото на които имаше много синове на богати и твърде влиятелни българи, оказали впоследствие навсякъде благотворно влияние в наша полза. Оставайки в Плоещ, господин Иванов продължи да ми изпраща значителни групи за подсилване на опълчението. Без преувеличение мога да кажа, че само, благодарение на неуморния труд на този скромен деец, пътуващ по всички градове на Румъния за запознаване на живеещите там българи с високата цел на започналата война и с необходимостта за българския народ да се изяви чрез непосредствено участие в това велико дело, успях да сформирам 6 дружини и да им придам военен вид за толкова кратко време. Благодарение на господин Иванов всичко се вършеше бързо, без шум и разгласяване; групите доброволци се осигуряваха в Плоещ… и за всичко това г-н Иванов не само не искаше парични компенсации за разходите, но и сам не получаваше никакво възнаграждение през цялото време, до назначаването му в  гражданската администрация в България, където по-късно е заемал последователно длъжностите: чиновник със специално поръчение при княз Черкаски, пловдивски вице-губернатор, след това губернатор на Сливен и Русе…»

p50108311.jpg

Паметен знак: «В чест на изпращането на руските войски и българските опълченци, заминаващи от  станция Кишинев на 24 април 1877 година за  участие в освобождението на балканските народи   от османско иго»

Както следва от писмото на Столетов, за финансовото осигуряване и продоволствието на опълченците, Иванов организирал различни благотворителни спектакли в Кишинев, на които (по негови думи) кишиневците с удоволствие се отзовавали.

«По този начин, от моя страна бяха предприети всички усилия за финансовото осигуряване и продоволствието на тези хора и с тази цел няколко пъти трябваше да се обръщам към просветеното общество в Кишинев, вземащо активно участие в концертите и любителските спектакли, организирани в полза на тези доброволци.»

Именно в Кишинев и именно с усилията на Иванов и Столетов се е ковала бъдещата победа, донесла свободата на българите.

ta-eschio-doska-stoletov00001

ta-eschio-doska-stoletov00003
Параклис,  в чест на българските опълченци и победата в руско-турската война 1877 — 1878 г.,  построен през 1882г. на мястото където през 1877г (12/25/ април) е бил прочетен манифестът за обявяване на войната на Османската империя и се е състоял парадът на руските войски и българските опълченци. Автор на проекта е Шейдевандт Леопольд Иванович (1829-1894).

Image may contain: sky and outdoor

«Накрая настъпи един отдавна и горещо желан от всички нас, и особено от доброволците българи ден – 30 март 1877. Пристигнал при мен в навечерието на този ден, сияещ от радост, Н.Г. Столетов ми съобщи, все още, обаче, под секрет, че войната вече е решена, и скоро ще бъде обявена в присъствието на Императора, и помоли за свикване на следващия ден сутринта, в така нареченото Арменско подворие в Кишинев, (мястото, където днес се намира паметната плоча) на всички български доброволци и да му се представят по списък. Прегръщахме се от радост и се поздравихме един друг с предстоящото велико събитие, и ние отново започнахме задушевни разговори за бъдещето, като се уверявахме взаимно в несъмнено блестящите резултати на предстоящата велика война. На следващия ден, 31 март сутринта, по предварително направено от мен разпореждане, се събраха в подворието българските доброволци, наброяващи 700 души, и поздравявайки ги с предстоящия им в скоро време поход към родните места, аз обявих, че те вече са под командването на генерал Столетов… Във възторг от съобщената им вест, тези юнаци-българи в един глас извикаха: “Ура, да живее Руският Цар и майка Русия!”  След тях пристигна генерал Столетов, когото българите ентусиазирано приветстваха. От 700 българи, както се оказа в деня на представянето им заедно с руския състав, генерал Столетов сформира три български батальона. Облечени в същия ден в униформа и въоръжени с пушки – система Шаспо, тези българи, под постоянното наблюдение и ръководство на генерал Столетов, от този ден започнаха усилено да се обучават на различни техники и в този кратък период от време, не повече от 10 дни, бяха представени от генерал Столетов на паметния преглед на 12 април 1877 в Кишинев, заедно с другите войски, тези три български батальона с голямо въодушевление преминаха пред Императора, бяха ощастливени от височайшето внимание на Негово Величество и удостоени с похвала: “молодцы болгары!.”...».
(
от спомените на И.С Иванов)

Със съкращения.

Автори: Сергей Петренко и Владимир Цуркан

ta-eschio-doska-stoletov00000
Единственият в света Паметник- обелиск на българските опълченци в Кишинев.

No automatic alt text available.

 

http://locals.md/2016/taeshhyodoska-generalu-stoletovu/

http://livinghistory.ru/topic/59758-bolgarskoe-opolchenie-v-russko-turetckoi-voine-1877-187/

https://www.facebook.com/panoramabolgrad/photos/pcb.1143816725729975/1143806285731019/?type=3&theater

 

.