Руският посланик: В името на политически интереси много хора забравят уроците от войната

Руският посланик: В името на политически интереси много хора забравят уроците от войната

Публикувано от:

На 9 май се навършиха 72 години от края на Втората Световна война. По този повод репортер на Topnovini.bg потърси мнението на извънредния и пълномощен посланик на Русия в България  Анатолий Анатолиевич Макаров. Той е роден е на 31 октомври 1951 г. в Москва и е прекарал детството си в центъра на руската столица край единствената по това време Шуховска телевизионна кула.  Завършил е Московския държавен институт по международни отношения през 1977 година. Владее английски и холандски език.

Г-н Посланик, тази година се навършиха 72 години от края на Втората Световна война. Според Вас, хората успяха ли да си направят правилните изводи от тази война, за да не се повтори тя?

 – Втората Световна война стана най-кървавият и трагичен епизод в историята на човечеството, което недвусмислено показва към какво могат да доведат опитите на една държава, една нация да се поставя пред останалите, да решава съдбата на народите и да установява своя „порядък“. За съжаление, днес много хора се опитват да забравят уроците на тази война в името на краткосрочни политически интереси. Забравят се и зверствата на фашизма, през пръсти се гледа и на легионите на Вафен-СС и техните млади поддръжници, маршируващи по напоената с кръвта на руските войници земя. В много страни, причисляващи се към „развитите демокрации“, съзнателно се опитват да изтрият от паметта многомилионните жертви на антихитлеристката коалиция, и преди всичко на Съветския съюз, унищожавайки паметниците на героите от Великата Отечествена война. Но твърде много животи бяха дадени в името на свободата на Европа, на твърде скъпа цена се извоюва този мир, за да се пренебрегнат направените изводи. Не трябва, прикривайки се под загрижеността за свободата на словото или „мирните“ събрания, да си затваряме очите пред радикалните движения. Не може да се отхвърли мнението на световната общност и едностранно, без оглед на позицията на Организацията на Обединените Нации, да се решава съдбата на света. Историята веднъж показа последиците от подобно поведение. Бих искал да вярвам, че човечеството няма да позволи повторение на този урок нито в Украйна, нито в Сирия.

Това беше победа над хитлерофашизма. Въпреки това, в много страни отново започват да се зараждат настроения с фашистки елемент. До колко те са опасни и защо хората толкова лесно се поддават на подобна риторика?

– По време на Нюрнбергския процес не само бяха осъдени нацистките престъпници, но и се даде еднозначна оценка на фашизма. Тогава ни се струваше, че сме успели да победим завинаги това зло. Днес обаче, ние с тревога наблюдаваме как национал-социалистическата идеология надига отново глава в Прибалтика, става едва ли не държавна политика на Украйна. Най-изненадващото е, че на тези прояви се гледа спокойно от цивилизована Европа, която също беше жертва на нацистите. Подобни тенденции са плод на невежество, забравяне, комплекс за малоценност и пренебрегване уроците на историята. Снизхождение или по-лошо – насърчаването на неонацизма води до рецидив и опит за отмъщение, което е изключително опасно. В този контекст от решаващо значение за поколенията е да се предава истината за ужасите от тези години.

През последните години терористичните атаки променят съдбата на все по-голям брой хора в Европа. Как трябва да се води борбата с тероризма и може ли да го победим?

   – Днес международният тероризъм прие наистина безпрецедентни мащаби. И тук е уместно да се припомни още един урок от Втората световна война – победата срещу фашизма стана възможна, благодарение на съвместни усилия. По този начин трябва да се действа и срещу терористите. Не трябва да се правят опити за заигравки с тях, като се използват за собствени политически интереси. Само обединени ние можем да излезем като победители от тази борба. Русия винаги е следвала и ще следва този принцип.

Отношенията между България и Русия, поне в политическата сфера, не са на това ниво, на което трябва да бъдат. Какви действия ще предприемате Вие като Посланик за тяхното подобряване?

– Действително, през последните години ние сме принудени да констатираме определен застой в руско-българските отношения на политическо ниво, което не може да не се отрази и на темпото на развитие на сътрудничество в търговско-икономическата сфера. В този контекст аз, като посланик, считам, че е изключително важно да се работи към установяване на взаимноизгоден диалог, както в рамките на изпълнителната и законодателната власт, така и между представители на бизнес средите, културата и науката на нашите страни. Ако говорим в близко бъдеще, очакваме положителни резултати от работата по време на Форума на побратимените градове на Русия и България, който ще се проведе във Варна на 8 и 9 юни. Там ще се съберат делегации от много части на нашите страни, установили вече сътрудничество или търсещи нови контакти. Аз пътувам много из страната и мога да кажа, че междурегионалните отношения имат много голям потенциал, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.

Прави се много и в областта на културно-хуманитарното сътрудничество. Съвсем скоро – на 19-20 май, в София ще се проведат “Петербургски срещи”, програмата на които включва не само традиционните изложби и лекции, но и майсторски класове по руски народни занаяти. През юни ще бъде даден старт на Дните на руската духовна култура в България, в откриването на които ще вземе участие много оригинален и свеж колектив –  носител на високото звание “Посланик на руската култура” – камерен оркестър “Бис-Квит”, изпълняващ модерни аранжименти на народни инструменти. Добра основа за подобряване на нашите отношения ще бъде и поредицата от празнични събития, посветени на 140-годишнината от Освобождението на България от турското робство. На 24 април, в деня на публикуването на манифеста на Император Александър II за обявяване на война срещу Турция, открихме тази юбилейна година с презентация на ново издание на “Дневника на Цар-Освободител по време на престоя си в Дунавската армия през 1877 г.”. Като цяло, до 3-ти март 2018, на нас ни предстои да празнуваме още много славни годишнини, свързани с Руско-турската Освободителна война, които, сигурен съм, ще намерят най-живия отклик на национално ниво в България. Убеден съм, че активизирането на нашето многообразно двустранно сътрудничество напълно отговаря на интересите на нашите държави и народи, свързани с тесни исторически връзки на приятелство. От своя страна съм готов активно да се включа в изпълнението на всички инициативи в полза на руско-българските отношения. Надявам се, че и нашите български партньори ще демонстрират конструктивна нагласа.

Как бихте коментирали отказа на Украйна да не допусне до участие в конкурса “Евровизия” руския представител Юлия Самойлова? Това влошава още повече руско-украинските отношения, които от няколко години се намират в най-ниската си точка. Възможно ли е някога тези отношения отново да се подобрят? 

– Това решение на властите на Украйна не е нищо друго, освен поредното потвърждение за тяхната русофобска параноя. На думи те декларират придържане към така наречените европейски ценности, но в действителност те показаха своята непълноценност и слабост. По-важното за тях се оказа да ужилят Русия, вместо на прилично ниво да се проведе този международен конкурс. Фактът, че организаторите на “Евровизия” не бяха в състояние да предотвратят изключването на нашата участничка, е удар по самата идея на това събитие, което окончателно се превърна не в творчески, а в политически конкурс. Това, разбира се, няма как да не ни огорчи. Що се касае до подобряването на отношенията между Русия и Украйна, аз напълно споделям убеждението на Президента В. В. Путин, че рано или късно те ще се върнат към своето нормално русло. В света има много примери, когато повърхностен, горен слой във вътрешната политика на една или друга държава оказва негативно въздействие върху отношенията й със съседите. Въпреки това, историческата, културната, православната общност на двата славянски народа – руския и украинския – няма как да се изтрие чрез националистическите лозунги и пропаганди, вдъхновени отвън. Подобно на повечето руски хора, искрено съчувствам на украинците, които станаха заложници на амбициите на незаконно дошлите на власт в тяхната страна маргинали, а също така и на опасната игра на евроатлантическите им спонсори.