Руският език е мост, свързващ нашите два народа

Руският език е мост, свързващ нашите два народа

Публикувано от:

Дружеството на русистите в България – традиции и съвременност

Друже­ството на руси­стите в Бълга­рия заема достойно място в духов­ното про­стран­ство на нашата държава вече 47 години. Съз­да­дено е на 5 юли 1967 г. в София. Целта на учре­де­ната орга­ни­за­ция е да обе­дини колегите-​русисти, рабо­тещи в сред­ното и висшето обра­зо­ва­ние, и да съдейства за разпро­стра­не­ни­ето на бога­тата руска кул­тура в Бълга­рия. За целта се съз­да­ват реги­о­нални струк­тури в област­ните цен­трове на стра­ната. Днес Друже­ството обе­ди­нява на доб­ро­во­лен принцип препо­да­ва­те­лите по руски език и лите­ра­тура в областта на сред­ното и висшето обра­зо­ва­ние, а така също пре­во­дачи и кул­турни дейци, свър­зани с разпро­стра­не­ни­ето и попу­ля­ри­за­ци­ята на рус­ките духовни цен­но­сти в Бълга­рия. Орга­ни­за­ци­ята набро­ява 720 члена, участващи в реги­о­нални струк­тури и клубове.

Съос­но­ва­тел на МАПРЯЛ

Българ­ското друже­ство на руси­стите е едно от осно­ва­те­лите на Меж­ду­на­род­ната асоци­ация на препо­да­ва­те­лите по руски език и лите­ра­тура (МАПРЯЛ), чието учре­ди­телно засе­да­ние се про­вежда през сеп­тем­ври 1967 г. в Париж. В учре­дя­ва­нето на Меж­ду­на­род­ната асоци­ация активно уча­стие вземат извест­ните българ­ски учени проф. Симеон Руса­киев и проф. Георги Герма­нов. Българ­ските руси­сти винаги са участвали в състава на Гене­рал­ната Асам­блея и Пре­зи­ди­ума на МАПРЯЛ. През 1967 г. в състава на Изпъл­ни­тел­ното бюро на меж­ду­на­род­ната орга­ни­за­ция е била вклю­чена Кира Пех­ли­ва­нова, а нейни вицепре­зи­денти са били проф. Васил Колев­ски и доц. Или­ана Владова.

Сфери на дей­но­стта на българ­ските руси­сти са научно-​изследователска, учебно-​методическа и попу­ля­ри­за­тор­ска работа в областта на рус­кия език, лите­ра­тура и кул­тура. През изми­на­лите години е извършена огромна работа в тези три направ­ле­ния. По иници­а­тива на проф. Г.Тагамлицка през 1971 г. във Вели­котър­нов­ския уни­вер­си­тет бе про­ве­ден пър­вият меж­ду­на­ро­ден симпо­зиум по про­блемите на изу­ча­ва­нето и препо­да­ва­нето на рус­кия език в съпо­ставка с други езици. Този симпо­зиум стана тра­дици­о­нен и се про­вежда регу­лярно на всеки четири години. През насто­ящата година на 36 април се про­веде поред­ното му еди­на­де­сето изда­ние на тема ” Теоретико-​практическото изу­ча­ване на руски език и съпо­ста­ви­тел­ното му типо­логично опи­са­ние”. В меропри­я­ти­ето участваха русисти-​преподаватели и научни работ­ници от повече от 20 страни от Европа и света.

По иници­а­тива на проф. В.Колевски през 1985 г. се орга­ни­зира меж­ду­на­ро­ден симпо­зиум по про­блемите на рус­ката лите­ра­тура, който също стана тра­дици­о­нен. Пър­вият се про­веде в Шумен, послед­ващите — в София. През 2010 г. Друже­ството орга­ни­зира кръгла маса на тема „Рус­ское слово на Бал­ка­нах”, в която взеха уча­стие руси­сти от Сър­бия, Румъ­ния, Гърция и Турция. Актив­ната кул­турна кому­ни­кация между руси­стите от бал­кан­с­ките страни съо­т­вет­ства на новите реал­но­сти, харак­те­ри­зи­ращи се с интен­зивни динамични и интеграци­онни процеси.

Осо­бено е мястото на научно-​изследователската работа в дей­но­стта на Друже­ството. Науч­ните звена в кате­д­рите по руски език и руска лите­ра­тура пери­о­ди­че­ски и по раз­лични поводи про­веж­дат научни форуми, на които се разис­кват про­блеми на рус­кия език, рус­ката лите­ра­тура и рус­ката кул­тура с цел тях­ното ана­ли­зи­ране и утвър­жда­ване като част от све­тов­ната и сла­вян­ската духов­ност. Спе­ци­а­ли­зи­ра­ните кате­дри в Софийския, Пло­в­див­ския, Вели­котър­нов­ския и Шумен­ския уни­вер­си­тети изда­ват сбор­ници с научни раз­ра­ботки на руси­сти от Бълга­рия и чуж­бина по раз­лични поводи и с раз­лична тема­тика. Про­фе­си­о­нал­ното общу­ване с колеги-​русисти спо­соб­ства за траен обмен на акту­ални мне­ния и мате­ри­али от бога­тата руска кул­тура, за нов поглед върху про­блемите й, нов про­чит на много от тях.

Друже­ството на руси­стите в Бълга­рия издава сп. „Болгар­ская руси­стика”, което излиза от 1967 г., в нача­лото в 6 книжки, от 90-​те години — в 4 . След проме­ните, настъпили в нашата страна в нача­лото на 90– ​те години на мина­лия век, спи­са­ни­ето се издава с помощта на фон­дация „Сла­вяни” и Феде­раци­ята за дружба с наро­дите на Русия и СНГ. В спи­са­ни­ето нами­рат място ста­тии, в които се засягат най-​актуалните про­блеми на рус­кия език и рус­ката лите­ра­тура, тео­ри­ята на пре­вода и мето­ди­ката на препо­да­ване на руски език и лите­ра­тура. Пуб­ли­ку­ват се и мате­ри­али, свър­зани с бога­тата руска култура.

Руси­сти­ката оцеля през послед­ните две десетилетия

Под ръко­вод­ството на МОН се осъще­ствява системна мето­ди­ческа работа с препо­да­ва­те­лите по руски език от сред­ното учи­лище с уча­сти­ето на спе­ци­а­ли­сти от Русия. Съз­да­де­ната Наци­о­нална мрежа от базови учи­лища с изу­ча­ване на руски език е предпо­ставка за опти­ми­за­ция на този процес. Българ­ските уче­ници тра­дици­онно се пред­ста­вят отлично на орга­ни­зи­ра­ните от МАПРЯЛ олимпиади по руски език.

Спе­ци­ално внима­ние заслужава дей­но­стта на руси­стите със сту­ден­тите и уче­ниците през послед­ните повече от две десе­ти­ле­тия, време, през което руси­сти­ката успя да запази себе си и да пре­устрои сво­ята работа в съо­т­вет­ствие с ново­съз­да­де­ните усло­вия. Лип­сата на много от кана­лите за информация, идваща от Русия, наложи реорга­ни­за­ция на попу­ля­ри­за­тор­ската работа на преподавателите-​русисти сред учащите се. Освен учеб­ните заня­тия препо­да­ва­те­лите разгър­наха интен­зивна дей­ност за запо­зна­ване на мла­дите хора с рус­ката кул­тура, съвременна и от минали времена. С тази цел се подгот­вят вечери, кон­курси, фести­вали, реци­тали, изгот­вяне на пре­зен­тации по зада­дени теми. Има вече съз­да­дена прак­тика тези кул­турни съби­тия да се про­веж­дат съвместно със сту­денти и уче­ници, а някъде и с деца от дет­ската гра­дина, изу­ча­ващи руски език. И тук ни оча­кваше при­ятна изне­нада. Децата с удо­вол­ствие попи­ваха всичко, което се откри­ваше пред тях от съкро­вищ­ницата на рус­ката лите­ра­тура и кул­тура. Този феномен може да бъде обяс­нен. Освен богат­ство рус­кият език е част от европе­й­с­ката и све­тов­ната циви­ли­за­ции. По думите на Гогол, рус­ките поети и писа­тели „са напра­вили добро, раз­на­сяйки благо­зву­чие, неви­ждано до момента… Нашата пое­зия е опит­вала всички акорди, доко­свала се е до лите­ра­ту­рата на всички народи, заслушвала се е в лирите на всички поети, форми­рала е няка­къв все­ми­рен език, за да подготви всички за по-​възвишена цел”. И този език раз­би­рат нашите деца. Зна­ейки езика, човек раз­бира чуж­дата кул­тура, става по-​образован и духовно богат. А 2014 г. в Русия е Година на кул­ту­рата. Затова българ­ските руси­сти се стремят да при­вле­кат внима­ни­ето на сту­денти и уче­ници към богат­ството на рус­ката кул­тура, исто­ри­ята на съз­да­ва­нето й и най-​вече към ней­ния хуманизъм.

Богат е светът на рус­кото слово

Постиже­ни­ята на българ­ските руси­сти имат достойно при­зна­ние в лицето на чуж­де­стран­ните руси­сти и ръко­вод­ството на МАПРЯЛ. Не напразно в Бълга­рия се про­ведоха два от общо 13 конгреса на тази авто­ри­тетна меж­ду­на­родна орга­ни­за­ция — през 1973 г. и през 2007 г. във Варна. Във всеки един от тези мащабни форуми взеха уча­стие повече от 1000 руси­сти от целия свят. Конгре­сът през 2007 г. се про­веде под над­слов „Мир рус­ского слова и рус­ское слово в мире”. И действи­телно богат е светът на рус­кото слово, богата е рус­ката кул­тура и затова е заела своето достойно място в све­тов­ното духовно пространство.

Рус­ката кул­тура е съв­сем близка, напълно раз­би­ра­ема и оби­чана от народа ни. Зна­ни­ето на руски език е един широко отво­рен про­зо­рец не само към тази кул­тура и наука, но и към све­тов­ната. Пре­вод­ната руска лите­ра­тура е изклю­чи­телно богата и все­об­хватна, дава достъп до зна­ни­ята на све­тов­ната наука, поли­тика, ико­номика, лите­ра­тура, кул­тура, до всички аспекти на човеш­кото раз­ви­тие. Дава онези зна­ния, които никога няма да полу­чим само с българ­ски и запа­ден език. Това вече се раз­бира от българ­ските мла­дежи и много от тях изу­ча­ват само­сто­я­телно руски език.

Този процес се стиму­лира от сил­ната исто­ри­ческа, духовна и ези­кова връзка между Бълга­рия и Русия. Тра­дици­ята за изу­ча­ване на руски език в Бълга­рия е старо­давна. Още преди Осво­бож­де­ни­ето мно­зина българ­ски про­све­ти­тели са завършили обра­зо­ва­ни­ето си в Русия. След Осво­бож­де­ни­ето от осман­ско иго руски език започва да се изу­чава в учи­лищата и в уни­вер­си­те­тите. Само две години (18921894) този език е бил зали­чен от учеб­ните програми. Рус­кият език е бил и си остава мост, свър­зващ българ­ската и рус­ката кул­тура, българ­ския и рус­кия народ.

в. “Русия днес – Россия сегодня”