Руският двуглав орел се връща в Перник

Руският двуглав орел се връща в Перник

Публикувано от:

Възстановяват белоемигрантски паметник в старото градско гробище

Изгнаниците допринесли много за развитието на миньорския град

В средата на старото гробище на Перник стоят руините на паметник на руските белоемигранти в града. Монументът е издигнат през 1930 г. и тогава е имал импозантен вид. Намирал се е на високо място до гробището, но след разрастването му се е оказал сред другите гробове. След закриването на гробищния парк паметникът е занемарен и постепенно забравен. През последните десетина години с различна честота се появяват хора и организации, които искат да го възстановят.
През март тази година в Общинския съвет в Перник постъпи поредното предложение. То е от Национално движение “Русофили”, които са заявили сериозно намерение да направят основен ремонт на паметника. Зад идеята застава и структурата на Национално движение “Русофили” (НДР) в Перник. Тя е подкрепена от Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и пернишкия клуб “Встреча”, както и от Регионален исторически музей в Перник. С предложението е поискано съгласието на местната власт да се направи основен ремонт и реконструкция на паметника и пространството около него. В мотивите си русофилите подчертават, че паметникът е символ на националната толерантност към емигрантите и тяхната дейност в общественото, културното и икономическото развитие на града. Паметникът символизира историческото развитие на Перник и приноса от присъствието на руската белоемиграция за града, подчертават те.  Разходите по ремонта и реконструкцията на паметника ще бъдат от дарители. Основните строителни работи ще бъдат облицовка на паметника с гранитни плочи, възстановяването на надписите и фигурата  на двуглав орел. Ще се направи и подход и настилка около паметника.
За появата му не се знае особено много. Единственият открит засега източник е публикация в бр. 41 от 1930 г. в списанието на руските воини зад граница “Часовой”. В писмо от България се разказва, че на 28 септември 1930 г. е станало официално откриване и освещаване на паметника.
По повод тържеството ръководството на Мини Перник дава официален обяд. На събитието са присъствали тогавашният министър на търговията Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницки, Долински, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Штумпф и други, които преди това са били на обиколка из България.  От София са дошли представители на Руския общовойскови съюз, началници на части, председателят на Съюза на ветераните от Освободителната война.
По официални данни от гражданските регистри след 1920 г. в различни периоди в Перник живеят между 3 и 5 хиляди руснаци, повечето от които офицери и войници от Врангеловата армия. Както е известно, гражданската война в Русия е принудила много руски граждани да поемат тежкия път на емиграцията. Смята се, че в периода 1921- 22 г.  руските бежанци в България са около 35 000 души. Перник става център на руската белоемиграция около 1921 г. Като миньорското селище то предлага работа за новодошлите. По това време селището все още не е град и дошлите в него висши офицери от армията на Врангел, представители на руската аристокрация, много дейци на науката и културата – лекари, художници, музиканти, минни инженери и други придават друг облик  и дух на местната култура. Руснаците развиват активна обществена и културна дейност. Създават художествени съюзи, ателиета, организират конкурси, медицинско обслужване, обществена библиотека.
Имат свои свещеници и даже църковен хор. В пернишкия храм “Св. Иван Рилски” и до днес на почетно място стои иконата на Пресвета Богородица в руски стил, подарена от белоемигрантите. Според запазените архивни материали в града са действали две казашки станици, в. “Пернишки миньор” от 1931 г. съобщава за изложба в кв. “Куциян”, където живеели руските емигранти. Сред тях имало и художник, който показал инсталация от цигарени кутии, изобразяваща змей, а това се оказва и първата у нас демонстрация на модерно изкуство.
Няма точни данни колко от дошлите в Перник с вълната на бялата емиграция руснаци са се задържали там, но и
до днес в града има фамилии, наследници
на бело-гвардейците
Буханцови, Черниш, Бокови, Собко, Маслови  и други фамилии са носили много ученици в пернишките гимназии. Предците им обаче са застигнати от смъртта далече от родината и те трябвало по православен обичай да бъдат погребани в Перник. От споменатата публикация става ясно, че кметът на града е определил специално място за упокоение на починалите руснаци. На това място е издигнат  паметникът, който сега ще се възстановява.  Според разказа  в списание “Часовой” той е  доста внушителен – 6-7 метра висок и представлява пресечена пирамида. Отбелязано е, че напомня паметника на I пехотна дивизия в Галиполи. Към него са водели няколко стъпала. По онова време той се е намирал на висока площадка в гробището, което в последствие се е разраснало и той е останал в средата му.  Върху пирамидата  е стоял надпис  “От русите на русите – 1930”, от който сега няма и следа.
След освещаването на паметника генерал Зинкевич запознал присъстващите  накратко с историята за възникването на този паметник и с отзивчивостта, с която са се отнесли перничани към руснаците. “Тук едновременно имало 3 хиляди и даже повече руски работници, но сега са останали около 350 човека. Всеки перничанин, разбирайки за изграждането на паметника, счел за свой дълг да внесе лепта от себе си за построяването му”, казал генерал Зинкевич и  подчертал работата на комитета по изграждането на паметника и на инж. Берладин, изработил проекта и наблюдавал изграждането му. Генералът посочил и добросъвестността на тези руснаци и българи, които са работили по изграждането на паметника.
По време на празничния обяд за това събитие директорът на Мини Перник засвидетелствал, че руснаците, принудени да работят за късче хляб непривична тежка минна работа, предизвикват в него и в минната администрация
чувство на възхищение
със своята добросъвестна работа,
дисциплинираност и ред и че тези воини миньори с достойнство и търпеливо и смирено носят тежкия кръст, изпратен им от съдбата.
“Сега ние откриваме в Перник паметник на тези руски воини, които загинаха тук, без да дочакат възкресението на Русия. Най-доброто за тяхната памет и паметника за тези стотици и хиляди гробове, които ние оставихме по полето на честта в Южна Русия, в Крим и Таврия, се явява осъзнатият от нас дълг да водим тази борба до свалянето на болшевиките и в съюз с вас, и при вашата подкрепа ние ще изпълним своя дълг до край”, казва генерал Абрамов, председател на 3-ти отдел на РОСВ. И другите присъствали  на това събитие учени и военни говорят за своята надежда за възкресението на Велика Русия, а думите им се посрещат с мощно “ура”. Звучат руският и българският национален химн, изпълнени от свирилите по време на обяда два оркестъра – минния струнен и руски балалаечен.
Прочувствено слово държи и присъствалият  министър Мишайков. Той отбелязва значението на руската наука за културния свят и изказва гореща увереност, че страна с такава история и такъв научен потенциал ще се възроди отново и ще заеме подобаващо място като покровителка на славяните.
Дейността на руската колония  в Перник съвпада с преобразуването на миньорското селище в град, като за това значително е повлияло присъствието на руските граждани в демографски и културен план. Възстановяването на паметника ще бъде свидетелство за всичко това, убедени са от местната власт и изразяват готовност да са полезни според възможностите си.
Автор: Руми Борисова, Стандарт