Русия подаде заявка в ООН за разширяване на континенталния шелф в Арктика

Русия подаде в ООН преразгледаната заявка за разширяването на границите на континенталния шелф в Арктика с отчет на присъединяването на хребета Ломоносов и други участъци от дъното на Северния Ледовит океан. Резюмето на заявката бе публикувано на официалния сайт на Комисията по границите на континенталния шелф.

„Частично преразгледаната заявка на Руската федерация за установяването на ВГКИ (външна граница на континенталния шелф) в СЛО (Северния Ледовит океан) изхожда от научното разбиране, че съставните части на Комплекса от Централно-Арктически подводни възвишения, а именно хребета Ломоносов, възвишенията на Менделеев – Алфа и Чукотското възвишение и разделящата ги котловина на Подводничарите и Чукотската котловина, имат континентална природа на своето образувание и се отнасят по т. 6 от чл. 76 от Конвенцията (на ООН по морското право) към подводните възвишения, представляващи естествени компоненти на континенталната граница, към които не се прилага дистанционният лимит от 350 морски мили от изходите линии“, се казва в документа.

Конвенцията по морското право позволява разширяването на икономическата зона на държавите при условие, че морското дъно извън пределите й е естествено продължение на границата на континента. Освен Русия, за територията под Северния Ледовит океан претендират и Дания, Канада, Норвегия и САЩ. Интересът на държавите съм северните морета е обусловен от това, че под дъното им, според геолози, може да се намират около 30 % от неоткритите запаси от природен газ и 15 % от петролните.

През 2001 г. Русия вече се опита да отстои правото си на анклава в Северния Ледовит океан, който ще включва подводният хребет Ломоносов. Три години след това заявката на РФ, която се отнасяше също и за участъка в Охотско море, бе отклонена от комисията на ООН. След това бе прието решение да се постига присъединяването на тези територии поотделно. През март 2014 г. претенциите на РФ за частта в Охотско море с площ от 52 хил. кв. км бяха удовлетворени.

В периода 2005-2014 г. руските учени осъществиха широк комплекс от геолого-геофизични проучвания в Северния Ледовит океан, за да подкрепят преразгледаната заявка с нови доказателства предвид препоръките на Комисията, внесени през 2002 г.

В резултат на проведените изследвания, се казва в резюмето на руските учени, новите данни „не потвърждават подкрепената в първите препоръки на Комисията през 2002 г. позиция, че възвишението на Менделеев – Алфа се е формирало като голямо вулканично плато, построено на океанската кора на Канадския басейн след откриването му в резултат на преминаването на магмена „гореща точка“. „Данните на хипотезата се базираха на геоложки данни и информация за прилежащата суша вследствие на отсъствието или недостига на необходимите геоложки и геофизични данни за дълбоководните части на Арктическия басейн по това време“, се казва в документа. Към него е приложен и геоложки модел на еволюцията на Арктическия басейн като са взети предвид новите данни, които позволяват да се говори за това, че тези участъци от морското дъно са естествено продължение на континенталния шелф на РФ.

Руската страна подчертава, че „огромният комплекс от геолого-геофизични изследвания е извършен в последните години от датски, канадски и американски изследователи“. „Голяма част от резултатите от тези изследвания обаче, е ограничена за използване и засега не е изцяло достъпна“, се казва още в текста на заявката. В нея се съобщава също, че РФ е провела консултации с Дания, Канада и Норвегия. При това подадената от Дания заявка, отнасяща се до континенталния шелф на север от Гренландия, „по същество обхваща районите“, включени в руската представа, се отбелязва още в документа.

В него се посочва, че „окончателната делимитация на континенталния шелф на Руската федерация“ с Дания, Канада, Норвегия и САЩ ще се осъществява в съответствие с Конвенцията по морското право „след приемането от Комисията на препоръките по Заявката на Руската федерация“.

В съпроводителната записка към документа на сайта на комисията се съобщава, че разглеждането „ще бъде включено в предварителния дневен ред на следващата (39-та) поредна сесия“, която ще се проведе в седалището на ООН в периода 12-27 ноември. „След приключване на разглеждането на заявката комисията ще изложи своите препоръки“, отбелязват още на сайта.