Русия и нейните съюзници: Евразийската икономическа и военнополитическа интеграция след кризата в Украйна

Русия и нейните съюзници: Евразийската икономическа и военнополитическа интеграция след кризата в Украйна

Публикувано от:

В десетилетието преди украинската криза Русия създаде много стратегически съюзи и партньорства, както с държави от постсъветското пространство, така и със страни, които никога не са били под руско влияние. Като партньори на Москва се утвърдиха Китай, Куба, Иран, Унгария, Виетнам, Бразилия, Индия, Венецуела и др., а като съюзници Беларус, Казахстан, Армения и Сирия. За повечето от тези държави съюзничеството и партньорство с Русия предоставиха възможност за париране на влиянието на други страни, промяна на геостратегическия баланс, свежи инвестиции в националните им икономики (или както е при Китай, инвестиции в руската икономика) и достъп до научно-технологичния потенциал на Русия, особено в сферата на отбраната.

Икономическите, културните и политически връзки на Русия с тези и други страни ставаха все по-близки, а мнозина анализатори прогнозираха, че до две десетилетия руската икономика ще задмине германската и ще направи Москва притегателен център за страните от Източна и Централна Европа, Кавказ, Централна Азия и дори Близкия Изток. Най-перспективният проект на президента Путин беше Евразийският икономически съюз, който трябваше да обедини постсъветското пространство и по този начин да формира нов икономически и геополитически център. Изключвайки Литва, Латвия и Естония от възможните страни-членки на Евразийския съюз, населението на останалите потенциални членки би било около 280 милиона души, с номинален БВП около 2,7 трилиона долара. Това естествено щеше да превърне Русия в естествена и ненасилствено доминираща сила. Според агенция Стратфор „акцентът на Евразийския съюз е върху икономическите въпроси, но се пренася и върху политиката и сферата на сигурността. Така например, единната валута и администрация биха превърнали този съюз в нещо, което се доминира от Русия”.

Но настоящият световен хегемон се погрижи това обединение да не се случи, поне засега. В Украйна, която заедно с Русия и Казахстан се смяташе за най-важната част от бъдещия съюз, беше извършен преврат, а след това започна гражданска война между новото правителство, националистическите групировки и населението на Донбас. Особено показателни бяха думите на Хилъри Клинтън, според която „този съюз няма да се нарича СССР, ще се нарича икономически съюз, но нека не си правим илюзии. Знаем каква е целта и се опитваме да измислим начин, за да спрем или поне да забавим този процес”.

И САЩ наистина се погрижиха процеса да бъде забавен. Русия беше ударена с кризата в Украйна, която резултира в икономически санкции и една истинска война. Последствията от тази война са, че към момента над един милион украински граждани са потърсили убежище в Руската федерация. Освен това ниските цени на петрола, за което отговорността е най-вече на американския съюзник Саудитска Арабия, спомогнаха за поевтиняването на рублата и съответно създадоха големи проблеми на Русия. Дали това повлия на отношенията на Москва с нейните съюзници и партньори и още повече какъв беше ефектът върху евразийския интеграционен процес?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид, че с голяма част от тези държави партньорските отношения бяха преди всичко в икономическата сфера. Според мнозина, след като бюджетът на различните руски министерства се свива, след като страната трудно поддържа нивото на безработица ниско, а трябва да съхранява и резервите си, то инвестирането в чужбина е почти невъзможно. Но фактите говорят друго. През годините много държави получаваха изгодни кредити от правителствената ВТБ банк. Изненадващо, но отпускането на заеми и икономическата помощ все още продължават. През 2014 г. Русия даде на Беларус заем от 2 милиарда долара, който беше изключително нужен на Минск, особено след като западните банки едва ли биха отпуснали каквото и да е на „последния диктатор в Европа”, както наричат Лукашенко. През 2015 г. Беларус имаше проблеми с изплащането на дълговете си. Русия веднага реагира и отпусна на президента Лукашенко 860 милиона долара. При търговията кооперирането между Минск и Москва също продължава. Русия остава най-важният експортен и импортен партньор на Минск, като заема 35 % от експорта и 53 % от импорта на своята съюзническа страна. Освен това в Беларус продължава да функционира изключително важната радиолокационна станция на руските въздушно-космически сили. От друга страна през 2015 г. Лукашенко изрази несъгласието си с плана на Москва да построи военновъздушна база на територията на Беларус. Такава база би била изключително полезна на руските ВВС за защита срещу евентуален конфликт с НАТО, но би компрометирала опита на Лукашенко да затопли отношенията си със Запада. А усилията на Лукашенко са видими. През 2015 г. външният министър Владимир Макей беше на посещение във Вашингтон и Брюксел, а от своя страна Западът премахна санкциите срещу някои беларуски лица. Според политическия анализатор Александър Класковски Лукашенко винаги се е опитвал да лавира между Москва и Запада и да не се „набутва между шамарите”. И действително изглеждаше, че има възможност за размразяване на отношенията между Беларус и западните сили, докато НАТО не започна да подсилва силите си в Балтика. През февруари 2016 г. беше решено, че американски, британски, полски, румънски и български войници ще участват в охраната на Литва, Латвия и Естония на ротационен принцип. Освен това САЩ непрекъснато увеличават числеността на личния си състав в трите балтийски републики, а Великобритания изпрати фрегатата HMS Iron Duke да патрулира Балтийско море до юли месец. Според източници от беларуското министерство на външните работи, засилването на натовските сили в съседните на Беларус балтийски републики и Полша, може да принуди Лукашенко да се съгласи с разполагането на база на руското ВВС в страната. Въпреки някои несъгласия с Москва, няма никакви индикации, че Лукашенко ще промени курса на Беларус. Нещо повече, очаква се Минск да стане важен партньор във военната индустрия на Русия – позиция, която принадлежеше на Украйна до 2013 г. Освен това добрите отношения с Русия са и предпоставка за развитието на такива с Китай. С руско сътрудничество и посредничество Лукашенко постигна договореност с Китай за над 5 милиарда долара инвестиции в реновирането на беларуската индустрия и превръщането на страната във важен транспортен и складов хъб за китайски стоки.

Важни съюзници за Москва са и републиките от Централна Азия, които се присъединиха към Евразийския съюз – Казахстан и Киргизстан. От 2013 г. досега Казахстан е получил стотици милиони долари под формата на икономически инвестиции за развитието на инфраструктурата си и особено нефтодобива. Още по-голяма помощ е получил Киргизстан, който е сравнително бедна страна. През 2014 г. Киргизстан получава 1 милиард долара заем с ниски лихви, който се равнява на една седма от киргизската икономика. Все пак заради икономическите си проблеми, Русия не съумява да предостави на Киргизстан заем от 1,7 милиарда долара за ВЕЦ „Камбарата“. По договора за финансирането на този ВЕЦ Москва е предоставила само 300 милиона долара. Въпреки това отношенията между двете страни остават изключително добри, като възможността този енергиен проект да се финансира от Москва остава. Въпреки икономическите санкции, отношенията със Запада и падането на рублата, лидерите на Казахстан и Киргизстан продължават да подкрепят евразийската икономическа интеграция. Разликата с Беларус и Армения, които се обвързват и военнополитически с Русия е, че Казахстан и Киргизстан залагат на икономическата интеграция, а не на военнополитическата. Това донякъде се обяснява и с факта, че Нурсултан Назарбаев е особено притеснен от присъединяването на Крим към Русия, тъй като Казахстан също има региони със значително руско население. Все пак на ХХ-ия руско-казахстански форум през септември 2015 г. президентът Назарбаев многократно изтъкна, че Русия е един от най-важните партньори и съюзници на Казахстан. Освен това в последно време двамата лидери обсъждат сериозно възможностите за кооперация в развитието и технологизирането на земеделието на Русия и Казахстан, в рамките на Евразийския икономически съюз и заложените от него механизми. Президентът Назарбаев се опита да бъде и медиатор в отношенията между Москва и Анкара. Няколко пъти той призоваваше Русия и Турция да не провалят отношенията си, които са изграждали с години усилия и труд.

Към момента Русия предоставя икономическа помощ под формата на заеми и съфинансира различни проекти и в страни извън Евразийския съюз като Унгария и Египет. През 2015 г. с Египет е подписан договор за 25 милиарда долара, с които той да изгради ядрена централа в Дааба. Десет милиарда долара ще получи и Унгария за модернизацията и разширяването на ядрената централа „Пакш”. Това е важна победа за руската дипломация, тъй като предложение за заем унгарците получават и от Дженерал Електрик.

Все пак приоритет си остават икономическите връзки с непосредствените съседи и съюзници на Руската федерация. В Москва се предвижда като възможно в перспектива и присъединяването към Евразийския икономически съюз на другите републики от Централна Азия. Положителна роля за отношенията на руснаците с техните съюзници изиграва и фактът, че всички страни от Евразийския съюз без изключение подкрепят руските действия в Сирия. В духа на руския стратегически съюз със Сирия, беларуският президент Лукашенко изпрати и специална правителствена делегация на 22 февруари, която увери Башар Асад в подкрепата и солидарността на Минск в борбата, която Дамаск води срещу бунтовници и терористи. В приятелски знак на сирийско-беларуските отношения бяха построени стадион и детска площадка, с подкрепата на беларуския посланик в Сирия. Това може и да не изглежда важно, но е показателно и символично за отношението на Беларус към Башар Асад, а съответно и към руската политика в Близкия Изток. Дали всичко това значи, че Русия, Казахстан, Армения, Беларус, Киргизстан, а в перспектива Туркменистан и Таджикистан ще продължат курса към тясна евразийска интеграция, предстои да се види. Ако Вашингтон е очаквал, че санкциите ще дадат като резултат разпадането на създадения съюз, то очевидно администрацията на президента Обама се е излъгала. Същото впрочем важи и за отношенията на Русия с Виетнам, Иран, Куба, Аржентина и дори съюзници на САЩ като Унгария, Словакия, Чехия и Израел, които продължават да поддържат нормални и партньорски отношения с Москва.

Автор: Симеон Миланов

Източник: a-specto.bg