Русия и Армения създават единна система за ПВО в Кавказ

Ереван ратифицира споразумение с Москва за създаването на единна система за ПВО, а миналата седмица Владимир Путин внесе в руския парламент аналогичен договор. Според военни след края на юридическите процедури двете страни ще получат достъп до всички разузнавателни данни за заплахите в небето над Кавказкия регион.

Арменският парламент ратифицира договор между Москва и Ереван за създаването на единна система за противовъздушна отбрана (ПВО). Така Ереван узакони споразумението за създаването на Обединена регионална система за ПВО в Кавказкия регион, подписано през декември миналата година от министрите на отбраната на двете страни Сергей Шойгу и Сейран Оганян. Остава и Русия да стори същото.

Документът е за период от пет години, като има възможност да бъде удължен със същия срок, ако нито една от страните не пожелае той да бъде прекратен. Ако това се случи, според правилата в международните отношения, съответната страна трябва да подаде предизвестие от половин година преди изтичането на договора.

Генерали и военни анализатори не се съмняват, че и през 2021 г. договорът ще бъде удължен автоматично, тъй като той е много изгоден за Армения.

Какво получава Армения

„В рамките на споразумението, при изпълнението на регионални задачи, свързани с ПВО, ще можем да използвам руски многофункционални изтребители от четвърто поколение, системите С-300, техните противоракетни възможности, както и възможностите на радиолокационните станции в хода на въздушното разузнаване“, каза в ефира на арменската национална телевизия министърът на отбраната Сейран Оганян.

На територията на Армения е разположена 102-а руска военна база, в чийто състав, освен танкисти, мотострелковаци и артилеристи, влиза и 988-и зенитно-ракетен полк, въоръжен със зенитно-ракетни комплекси С-300В и съответните радиолокационни станции за засичане на въздушни цели, тяхното съпровождане и ракетно насочване.

В региона са разположени и три ескадрили изтребители МиГ-29, които при нужда изпълняват ролята на прехващачи на чужди летателни апарати и заедно със зенитчиците пазят небето над Армения.

Ереван, на свой ред, разполага със солидни средства за противовъздушна отбрана. Сред тях има зенитно-ракетни комплекси, които са още съветско производство, като например С-125 „Нева“ с обсег на поразяване на цели на разстояние до 20 км, както и ЗРК „Круг“ с обсег до 50 км. Армения разполага и с по-новите и съвременни системи ЗРК С-300ПС с обсег до 150 км и системите с близък радиус на действие „Оса-АКМ“, „Шилка“, „Стрела-10“ и „Игла“.

На разположение на ПВО войските на републиката, след обединението на системата им с руската, ще постъпва цялата информация, която получават военните от Южния военен окръг на Русия и руската ПРО/ПВО войска.

В същото време въпросите, свързани със сигурността на въздушното пространство над Нагорни Карабах, ще останат прерогатив на министерството на отбраната на Армения. Руските системи за ПВО няма да отговарят за този въпрос.

Какво получава Русия

Арменската граница е и образно казано преден окоп на цялата система за ПРО/ПВО на Русия и всички страни от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Освен обединена система за ПВО на Кавказкия регион (Армения-Русия), съществува и обединена система за ПВО на Западния регион (Беларус-Русия) и Обединена система за ПВО на Централно-азиатския регион (Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Русия).

Генерал-лейтенант в оставка Норат Тер-Григорянц, който в миналото е работил като заместник-началник на Главния щаб на Сухопътните войски на СССР и е един от създателите на Въоръжените сили на Армения, смята, че „създаването на единна система за противовъздушна отбрана на ОДКС е стратегическо важно решение. Между Русия, Армения, Беларус и другите страни от Организацията се създава единно радиолокационно поле, чиято цел е да прикрива небето над нас от заплахи от страна на държавите от НАТО и особено Турция“.

„Русия и Армения нямат единно въздушно пространство – между нас е Грузия. Обединението на системите за ПВО ще позволи на Москва да създаде допълнителен „противовъздушен чадър“ отвъд пределите на своите граници“, твърди генерал-лейтенантът в оставка Александър Лузан, бивш заместник-командир на ПВО войските към Сухопътните войски на Русия.

Според него 102-а военна база на територията на Армения много силно отслабва възможностите на Турция, като член на НАТО и като най-силната въоръжена държава в този регион.

„А ние от собствен опит знаем какво може да направи Анкара, дори без съгласието на Брюксел или въпреки неговото желание. А единната система за ПВО на Русия и Армения ще бъде сериозно предупреждение за нея“, отбелязва генерал-лейтенантът.

Автор: Виктор Литовкин е военен експерт на ТАСС, специално за „Руски дневник“.