Ремонтират Кремъл за 9 май

Ремонтират Кремъл за 9 май

Публикувано от:

Кремльовската Спаска кула с часовника открай време е символ на Москва. Днес тя е облечена в брезент и я ремонтират със страшно темпо за 9 май. За величествения парад на Червения площад, на който се очакват много държавни глави, времето трябва да бъде отброявано тържествено. Из столицата се говори, че зад платното работят стотици гастарбайтери от бившите републики. Ще я “съблекат” в края на април, а какво правят по нея, ще бъде изненада за 70-ата годишнина от великата победа.

Кремльовската Спаска кула е ремонтирана няколко пъти. През 1932 г. позлатяват стрелките, цифрите и гривните на циферблатите. Изразходвани са 28 килограма благороден метал. Изработени са и 4 нови циферблата. Не след дълго, през 1938-а, латерната замлъква за цели 57 години, като остава да се чува само биенето на цял и четвърт час. Навиването на часовника е ръчно до 1937 г., след това е с електромотори – автоматично, два пъти на денонощие.

През Втората световна война на Кремълския часовник е монтирано автоматично централизирано смазване на повече от 120 лагера и части. Само латерната остава безгласна чак до разпадането на Съветския съюз. Задачата към майсторите – да изпълнява химна на Русия – се оказва неизпълнима. Камбаните нямат необходимите тонове. Все пак през 1995 г. научноизследователският институт по часовникарска промишленост се заема с препрограмирането. След сума ти чудесии и спектрални анализи латерната – допълнена с три нови камбани – започва да пее две нови мелодии. По обед и в полунощ – химна на Русия, а на всеки четвърт час – хор от операта “Иван Сусанин” на Глинка.

При последната голяма реставрация през 1999 г. е направена нова позлата и са сменени циферблатите. Сега часовникът изглежда така, както е изглеждал през XVII век, а московчани и гости се радват на старинния му вид и се наслаждават на мелодиите. В ниските етажи пък работи негово умалено копие. Екип от специалисти го наблюдава и прослушва, а после анализира поведението му, за да предвиди евентуалните повреди на оригинала.

През 2004 година Русия отбеляза юбилей – 600 години от създаването на Кремълския кулен часовник (“Кремлевские куранты”). Според старинен летопис през далечната 1404 г. в Кремъл е доставен кулен часовник. Монтиран е в двора на великия княз Василий, син на Дмитрий Донски, недалеч от Благовещенския собор. Монтажните работи са извършени от Атонския монах Лазар Сербин. Има предположения, че часовникът е изработен от него и е вторият подобен в Европа. Кулният часовник представлявал механична мъжка фигура, която на всеки час удряла веднъж с чук по камбана. Според някои историци циферблат и стрелки нямало, докато други, основавайки се на старинна гравюра, рисувана през XVI век, смятат, че не е така.

Доста по-късно, след 1491 г., при княз Иван Трети, архитект Пиетро Антонио Солари построява Спаската кула. Тя първо се нарича Фроловска и е била доста ниска. Предполага се, че между 1491 и 1585 г. в Кремъл вече са работили три кулни часовника, монтирани на три различни кули – Троицката, Тайницката и Спаската. Как е изглеждал този на последната от тях и какви функции е изпълнявал, не се споменава.

В началото на XVII век старият механизъм е продаден на град Ярослав за 48 рубли. Според старинни записки е тежал 960 килограма. По-късно е отремонтиран и поставен в Спаския манастир в Ярослав. През 1621 г. е купен нов механизъм, а през следващата година на Спаската кула е издигнат и познатият ни остър връх. Възможно е този часовник да е английско производство, защото за монтирането му е поканен лично от Михаил Романов английския механик часовникар Христофор Головей. Някои изследователи смятат, че той е проектирал и изработил механизма. Работата продължава до 1624 година. На кулата вече имало един голям дървен въртящ се кръг с диаметър 5 метра. Тежал около 400 килограма. Боядисан бил в небесносин цвят, украсен със звезди и нарисувани луна и слънце.

Бил разделен на 17 части-часове за отчитане на светлината и 7 части-часове за нощта. Денем с букви от славянската азбука, а вечер – с цифри. 13 камбани звучали различно.

Разрушителната съдба обаче чакала своя миг. И той настъпил през 1626 г. – огромен пожар унищожил часовника. Две години по-късно възложили на майстор Головей да построи втори механизъм, но и неговият живот бил кратък. Нов голям пожар, през 1654 г., станал причина и този часовник да се превърне в парче разтопен метал. Камбаните паднали от високата кула и по пътя си съборили два свода на постройката. Темата на разрушението взела връх. Но само до 1668 г., когато часовникът е възстановен и дори усъвършенстван и вече пеел мелодии.

Спаската кула е основната от всичките двадесет на Кремъл, който е сърцето на съвременна Русия. На територията на комплекса се намират редица културно-исторически паметници от национално и световно значение. През 1990 г. Московският кремъл е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Автор: Оля Ал-Ахмед, журналист в. Стандарт

Снимки: Юсеф Ал-Ахмед

Москва-София