РВСП: бъдещето на най-мирните войски

РВСП: бъдещето на най-мирните войски

Публикувано от:

Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСП) се открояват сред всички останали видове ВС с предназначението си: никога да не воюват, бидейки при това постоянно готови за война.

Днес РВСП наред с други части от ядрената триада постепенно се обновяват. Но как ще изглеждат през 2020 г.?

Това, че РВСП в постсъветско време останаха едни от малкото елементи на военната машина, поддържащи бойната готовност, е заслуга на ръководството на една страна, която оцени възможните последствия от „провала“ по този въпрос.

Когато през 1997 г. се разгръщаше серийното производство на „Топол-М“ в шахтен вариант, това, че на тези ракети и създаденият на тяхна основа „Ярс“ – както шахтни, така и мобилни – им предстои да станат основа за бойната сила на РВСП, вече се предвиждаше. Но тъкмо мобилните комплекси се разглеждаха като най-перспективни, въпреки че шахтните пускови установки в края на 80-те г. достигнаха най-голяма степен на съвършенство и превъзходна защитеност. Способни да приберат монтираната вътре ракета дори при близък ядрен взрив, те вече не гарантираха защита от пряко попадение на високоточен боеприпас в капака на шахтата, а именно през 90-те г. възможностите за такива боеприпаси бяха убедително и широко демонстрирани.

Въпреки това моноблоковите ракети – а „Топол-М“ независимо дали шахтни, дали мобилни носят само един заряд – не гарантираха нанасяне на неприемливи щети, особено в случаите, когато се съчетават първият удар от „вероятния противник“ и анонсираното разгръщане на ПРО система, която ще бъде способна да прихване оцелелите след такъв удар носители. Отговор на този въпрос даде „Ярс“, който съчетава мобилност с многозарядност – тази ракета носи, според наличната информация, четири бойни блокове. В съчетание с комплекса от средства за пробив на ПРО това гарантира, че минимум част от блоковете ще стигне до адресата.

Тейковската дивизия, два полка на която са превъоръжени с мобилни „Топол.М“, а други два – с „Ярс“, стана първото съединение, напълно оборудвано с нови системи. 36 пускови установки и над 70 бойни блокове – тази мощ е достатъчна, за да унищожи десетки милиона души. Заедно с това в днешните условия е важна не толкова изразената в числа на потенциалните жертви ударна сила на РВСП, колкото готовността на наличния потенциал и неговата защитеност.

„Ярс“ трябва в близките десет години напълно да замени в състава на РВСП съветския „Топол“ – ако задачата бъде решена, ще може да се каже, че като минимум програмата за поддържане на боеготовността на РВСП в условията на разгръщането на американските ПРО системи е изпълнена.